Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  641   /12.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.Д. и с участието на прокурор Галя Маринова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 36/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът ОД МВР Бургас, ул.“Янко Комитов“ №34, чрез началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ Р.П. е оспорил решение № 1918/16.12.2016г. постановено по АНД №5579/2016г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 16-0769-002291/17.08.2016г. издадено от касатора. С наказателното постановление на Д.Ж.Т. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.1 от същия закон е наложено наказание глоба в размер 20 лв. и за нарушение на чл.95,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.второ от същия закон е наложена глоба в размер на 50 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

Районният съд в обжалваното решение е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на наказателното постановление на това основание. Относно наложеното наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП съдът е приел, че наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания относно съдържанието му, липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушенията. Според съда независимо, че наказателното постановление се издава въз основа на съставен АУАН и повдигнатото с него административно обвинение, мотивната част на наказателното постановление следва да съдържа приетото за установено от наказващия орган и отделно описание на нарушението с посочване на обстоятелствата свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението. В процесния случай според районния съд това изискване не е спазено, за това съдът е приел, че съдържанието на наказателното постановление не покрива изискванията за неговата формална законосъобразност. Неточното описание касае обстоятелства свързани с обективни признаци от състава на нарушението, чрез които се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна. Според съда в обстоятелствената част на наказателното постановление е прието, че е създадена опасност за движението, а административнонаказващият орган не е посочил въз основа на какви факти е приел, че с поведението си жалбоподателят е създал опасност за движението, а в диспозитива е записано, че не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28. С АУАН е ангажирана отговорността на лицето за несъобразено поведение с пътен знак В27. Така според съда за първи път в наказателното постановление е въведен нов факт по отношение на знак В28, което представлява процесуално нарушение накърняващо правото на защита. В мотивите на решението е посочено още, че административнонаказващият орган е приел за нарушена разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДвП без да посочи кое предложение, тъй като в нормата се съдържат 5 подхипотези, като не е посочено коя се има предвид. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление.

Административнонаказателната отговорност на Д.Ж.Т. е била ангажирана за това, че на 23.06.2016г., около 18.30ч. в гр.Бургас на ул.“Янко Комитов“, като водач на лек автомобил „Мерцедес” С320 ЦДИ, с рег.№***, на посочената улица пред автомивка „Фреш” като водач на описания лек автомобил, престоява в зоната на действие на пътен знак В27, след което отваря предна лява врата без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и допуска ПТП с минаващият покрай него, от лявата му страна лек автомобил „Сеат Кордоба” с рег.№***. От ПТП са настъпили материални щети по двете МПС. Така описаните деяния са квалифицирани като нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП и нарушение на чл.95, ал.1 от същия закон. Описанието на нарушенията в АУАН е абсолютно дословно идентично с описанието съдържащо се в наказателното постановление.

Според чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Според приложената санкционна норма на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП се наказва с 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Знак В27 забранява престоят и паркирането.

Настоящият съдебен състав счита, че по отношение първото нарушение са събрани достатъчно доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че нарушението е извършено. Следва да се посочи, че по делото няма спор за наличието на място на знак В27, както и не е спорно, че автомобилът управляван от наказаното лице е бил спрян да престоява именно в зоната на действие на този пътен знак. Деянието правилно е квалифицирано, законът задължава всички участници в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци, а с оглед конкретната забрана на конкретния пътен знак, правилно е определена и санкционната норма, която предвижда наказание за водач, който неправилно престоява.

Според чл. 95, ал.1 от ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят вратата, да я оставят отворена, да се качват или да слизат от превозното средство спряно за престой или паркиране, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

Според санкционната норма на чл.180, ал.1, т.1, предл.2, с глоба от 20 до 150 лв. се наказва водач, който наруши правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадено непосредствена опасност за движението.

В процесния случай, според описанието на нарушението съдържащо се в АУАН и НП, наказаното лице отваря предната лява врата без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и допуска ПТП с материални щети с минаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил „Сеат Кордоба”. Въпреки че в чл.95, ал.1 от ЗДвП са описани няколко изпълнителни деяния – отваря вратата, оставя отворена, качва се, слиза, в процесния случай наказващия орган, при описанието на нарушението ясно е посочил, че се касае за първата хипотеза „отваря предната лява врата”. Нарушението правилно е квалифицирано.

Неоснователни са възраженията на наказаното лице, според които вратата е била отворена съвсем малко, в рамките на 1-2 сантиметра. Този факт е останал недоказан по делото, но независимо от това законът не прави разлика между малко отворена и изцяло отворена врата. Изпълнителното деяние в закона е „отварят вратата”, което означава, че може да бъде отворена и толкова малко, колкото твърди ответника по касация. Т.е. обстоятелството колко сантиметра е отвора е ирелевантно.

Неправилно съдът е възприел като диспозитив на наказателното постановление тази част от постановлението, където наказващият орган е възприел ненужна практика, след като опише конкретните факти и обстоятелства, които изпълват състав на конкретно нарушение, вместо да посочи самата нарушена норма, органът освен цифровото посочване на нормата, изписва и нейното абстрактно съдържание. Именно по тази причина, в тази част на наказателното постановление е записано, че наказаното лице не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28. Обратно на извода на районния съд, това ненужно описание на правната норма не води до объркване и до нарушаване правото на защита, тъй като наказващият орган точно и ясно е описал конкретните факти, констатирани по надлежен ред, които са довели до извода за извършените две нарушения. При описанието на тези факти, без никаква сянка от съмнение е посочено, че автомобилът управляван от наказаното лице е престоявал в зоната на действие на пътен знак В27. При това описание никъде не е посочен друг пътен знак. Напълно излишното допълнение, представляващо цитирането на абстрактния текст на посочената като нарушена норма, не може да доведе до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Същите изводи се отнасят и до текста, представляващ изписване на част от съдържанието на нормата на чл.95, ал.1 от ЗДвП, в която се съдържат две алтернативни изпълнителни деяния. При описание на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на лицето, ясно е посочено, че се касае за изпълнителното деяние „отварят вратата”, защото органът, както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочил, че лицето отваря предната лява врата.

Изцяло необосновани от събраните по делото доказателства са изводите на съда, според които административнонаказващият орган не е посочил въз основа на какви факти е приел, че наказаното лице е създало опасност за движението.

При описание на нарушението органът е посочил констатирания от него факт, че вследствие на отваряне на предната лява врата, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, е допуснато ПТП с минаващия покрай него друг автомобил, т.е. в случая не само е била създадена опасност за друг участник в движението, но и тази създадена опасност е довела до неблагоприятни последици – ПТП с материални щети.

В контекста на изложените мотиви настоящият съдебен състав още веднъж обръща внимание на административнонаказващият орган, че посочването на текста на нарушената норма чрез буквалното изписване на абстрактното съдържанието на тази норма е излишно, ненужно и води единствено до основания за злоупотреба с права. Напълно достатъчно е, след като органът опише всички факти, обстоятелства и доказателства, които касаят конкретното нарушение и сочат, че това описано деяние изпълва обективните и субективни признаци на конкретен състав на административно нарушение, просто да посочи съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, коя е нарушената норма като я изпишат с цифри.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора – да бъде потвърдено наказателно постановление № 16-0769-002291/17.08.2016г.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №1918/16.12.2016г. постановено по АНД №5579/2016г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0769-002291/17.08.2016г. издадено от началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Бургас, с което на Д.Ж.Т. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.1 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.95,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.180, ал.1, т.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 50лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: