Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       898           23.05.2014г.,      град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

      Председател: Станимир Христов

                                                                               Членове:   1. Лилия Александрова

              2. Павлина Стойчева

 

при секретаря М.В. и прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 36 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Хелио-тур-С” АД, ЕИК 102004621, от гр.София, чрез представител по пълномощие адвокат М.С.,*** против Решение № 2534/12.12.2013г., постановено по НАХД № 2819/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-02023785/25.03.2013г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, не ангажира нови писмени доказателства. Представено е писмено становище.

Ответникът - директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура– гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Хелио-тур-С” АД против наказателно постановление № 02-02023785/25.03.2013г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че както в срока в предписанието, така и към дата 17.01.2013 г. работодателят е бездействал, т.е. не е изплатил трудовото възнаграждение на работника Райнов за месец септември 2012 г., поради което е извършено нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, като имуществената санкция е в минимален размер

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящият състав споделя извода, че според установените по делото факти наказаното лице действително е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността му с процесното наказателно постановление.

Неоснователно е възражението на касаторът, според което за процесното нарушение следва да бъде санкционирано физическото лице – изпълнителен директор на дружеството, а не самото дружество. Субект на нарушението на чл.415, ал.1 е работодателят, защото той в случая е адресат на предписанието. Работодател на Андреан Василев Райнов по отношение на който не е изпълнено задължително предписание, е „Хелио-тур-С” АД, а не неговия законен представител. Следователно именно този работодател следва да изпълни вменените му с предписанието му задължения.

Наложеното наказание е за неизпълнение на конкретно задължително предписание, което предписание е дадено на работодателя „Хелио-тур-С” АД. По делото липсват доказателства предписанието да е изпълнено в срок, поради това правилно е ангажирана отговорността именно на работодателя „Хелио-тур-С” АД за изпълнение на това конкретно предписание.

В жалбата се сочи, че част от трудовите възнаграждения са изплатени от касатора и този факт следва да се отчете при определяне размера на наказанието.

С процесното наказателно постановление отговорността на касатора е ангажирана за неизпълнението на едно конкретно предписание, обективирано в т. 52 на протокол № 3023/26.11.2012г., с което „Хелио-тур-С” АД е задължен до 21.12.2012г. да изплати на Андреан Василев Райнов трудовото възнаграждение за м.септември 2012г. По делото липсват доказателства, че това предписание е изпълнено в срок, а изпълнението на други предписания, съдържащи се в същия протокол не може да окаже влияние върху определяне на конкретното наказание, защото ако са изпълнени други предписания, това води до по-малък брой извършени административни нарушения от вида на конкретното, но не влияе върху предпоставките за определяне на процесното наказание.

Отделно от това наложения размер на имуществената санкция е равен на минималния предвиден в закона, т.е. наказващия орган не разполага с възможност да определи по-нисък размер.

В случай, че касаторът твърди вина у неговия изпълнителен директор за неизплатените възнаграждения, следва да търси отговорност от самия изпълнителен директор съгласно сключените между тях договори и скрепените с тези договори задължения за изпълнителния директор. Конкретната вина, ако има такава, на изпълнителния директор не обосновава извод за извършено от него административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, защото както беше посочено по-горе, не изпълнителния директор е субект на нарушението, а дружеството работодател.

Независимо от търговските отношения между „Хелио-тур-С” АД и „Русалка холидейз” АД, отговорност за неизплатените възнаграждения на работниците носи техния работодател, който в случая е касатора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че конкретния субект на нарушение е юридическо лице и по отношение на него не се изследва наличието или липсата на субективен елемент от състава на нарушението, защото юридическото лице само не може да формира воля. Това то извършва чрез неговите органи, а след като не може да формира воля, не може да има субективно отношение към конкретни действия или бездействия, т.е. административнонаказателната отговорност на юридическата лица е безвиновна. За да се приеме, че юридическо лице извършило административно нарушение е достатъчно от името на това лице да е осъществено деяние, което изпълва съдържанието на обективните елементи на състава на нарушението.

В случая са налице такива факти. При извършена проверка на 26.11.2012г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас е установено, че касаторът като работодател не е изплатил трудовите възнаграждения на множество наети по трудово правоотношение лица за м.август и м.септември 2012г. С оглед тези констатации са дадени предписания, на основание чл. 404, ал.1, т.1 и т.6 от КТ. Относно конкретния случай в предписание № 52 е посочено, че работодателя в срок до 21.12.2012г. следва да изплати трудовото възнаграждение на Андреан Василев Райнов на длъжност „портиер” за положения от него труд за м.септември 2012г. Възнаграждението не е изплатено в посочения срок, което обосновава извода за осъществен състав на административно нарушение визирано в чл.415, ал.1 от КТ.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2534/12.12.2013г., постановено по НАХД № 2819/ 2013г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                  2.