Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

град Бургас, 01.07.2011г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                 ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

при секретар: Г.Ф. и с участието на прокурор: ЖЕЛЯЗКО ГЕОРГИЕВ изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КНАХД № 36/2011г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

         Касаторът „Уникс Дж” ЕООД, гр.Приморско, представлявано от Живко Добрев Градев – управител, чрез представител по пълномощие адвокат Минка Топалова, е оспорил Решение №112/08.12.2010г. по НАХД№394/2010г. на Районен съд гр.Царево. С Решението е потвърдено НП №25352-О-0015763/06.04.2010г. на директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.92, ал.1, т.2 от ЗКПО, на осн.чл.261, ал.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменено НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

         Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение районния съд е приел, че производството по установяване на нарушението и издаването на НП се е развило без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че е доказано извършването на описаното в НП административно нарушение и правилно е наложена санкция в размер, равен на минималния предвиден за извършеното нарушение. Съдът е обсъдил и възраженията на настоящия касатор за приложението на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че самото нарушение е на простото извършване, поради което не може да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН защото липсват вредни последици. С тези мотиви районния съд е потвърдил наказателното постановление.

Решението е неправилно. Изводите на съда за немаловажност на случая, а от там и за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН се споделят изцяло от настоящата инстанция. При издаването на НП обаче е нарушен чл.34 от ЗАНН, което обстоятелство районният съд не е обсъдил и не е взел предвид при постановяване на решението си.

С наказателното постановление е наложена санкция за това, че касаторът не е подал в законоустановения срок до 31.03.2009 година за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2008 година. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Пак в наказателното постановление е посочено, че нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас при извършване на съпоставка на регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО през 2009 година. До лицето е била изпратена покана, като към датата на издаване на наказателното постановление декларацията по чл.92, ал.1 от ЗПКО не е подадена.

Съдът е постановил незаконосъобразен акт, тъй като неправилно е приложил материалния закон, с оглед разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, предвид която наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

За давността в административнонаказателното производство съдът следи служебно и тази давност към датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, е била изтекла.

Разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези не се намират помежду си в отношения на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т. е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение.

След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у административнонаказващия орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за административнонаказващия орган да положи усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит с изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.

Съдът не споделя наличието на виждане в съдебната практика мнение за алтернативност на двете хипотези при преценка за момента на изтичане на погасителната давност за административнонаказателното преследване. Ако една такава теза бъде споделена, то изобщо би се обезсмислила хипотезата за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен от административнонаказващия орган, то задължение на последния е в рамките на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на който да приключи законосъобразно административнонаказателното производство с издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен, то се преклудира и възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

В настоящия случая сме изправени именно пред тази хипотеза.

Разпоредбата на чл.92 от ЗКПО предвижда краен срок за подаване на декларации по този закон, след изтичането на който е налице извършено нарушение чрез бездействие, което подлежи на санкция. След като субект на задължението по този текст на ЗКПО не е подал декларацията си в срок до 31.03.2009 година, то същият е извършил нарушение по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО на 01.04.2009 година. От този момент съдът приема, че нарушителят е известен на административно-наказващия орган. Това е така, тъй като в случая има сливане между органа, пред който следва да бъде изпълнено задължението за подаване на декларация и този, който е компетентен да налага санкция за неизпълнение на това задължение. При това положение последният разполага с тримесечен срок, считано от 01.04.2009 година, да състави АУАН за установяване на извършеното нарушение. Дейността, която е отразена в наказателното постановление за извършена и в резултат на която административнонаказващият орган е предприел действия – съпоставка на регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни декларации, е следвало да бъде извършена в тримесечния срок, който започва да тече на 01.04.2009 година, т. е. АУАН е следвало да бъде издаден най-късно до 01.07.2009 година.

В случая АУАН е издаден на 30.11.2009 година – много по-късно след посочената дата. Поради това към датата на издаване на АУАН тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, е бил изтекъл, което е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.

Неоснователно е възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока районният съд е изложил подробни мотиви. Административното нарушение е на простото извършване  и всякакви възражения за липса на настъпили вреди, поради тяхната несъставомерност, не могат да обосноват и наличие на маловажен случай, поради което районния съд е приел, че конкретното деяние не е маловажно.

По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав да се произнесе по същество, като отмени и наказателното постановление, издадено в нарушение на разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Касационната жалба се явява основателна, но не изложеното в нея възражение, а само като краен резултат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение от №112/08.12.2010г. постановено по н.а.х.д. № 394/2010г. на Районен съд гр.Царево вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25352-О-0015763 от 06.04.2010г. на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което на „Уникс ДЖ” ЕООД, гр.Приморско, на осн. чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: