Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     593              /27.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                         ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Георги Чинев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 369/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Н. Х., гражданин на Република Турция, чрез представител по пълномощие адвокат Р. Р., с адрес за съобщения *** е оспорил решение №36 от 17.12.2014г. постановено по АНД № 213/2014г. по описа на Районен съд - Малко Търново, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №22-0000582/24.09.2014г. на директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. С наказателното постановление на касатора са наложени две наказания за две различни нарушения – първото наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.71, т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Второто наказание глоба в размер на 1500 лв. е наложено за нарушение на чл.15, §7, б.а, т.i) от регламент 3821/85 във връзка с изречение последно от същата буква и във връзка с чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози на основание чл.93в, ал.17, т.1 от същия закон. С решението районния съд е потвърдил наказателното постановление в частта, относно наложеното наказание глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.71, т.9 от Наредба №33/1999 на МТ и е отменил наказателното постановление за другото нарушение. Касаторът твърди, че решението в потвърдителната му част е неправилно и иска да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение на Районен съд Малко Търново в потвърдителната му част.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за основателна и предлага решението в обжалваната му част да бъде отменено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно, в частта, в която се потвърждава наказателно постановление №22-0000582/24.09.2014г. на директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

С обжалваното решение в потвърдителната му част съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление не са допуснати нарушения на процедурата, в това число и такива свързани с липсата на преводач. Съдът е намерил, че нарушението на чл.71, т.9 от Наредба №33/1999г. на МТ е установено по несъмнен начин и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати две съществени нарушения на процесуалните правила, всяко от които засяга непосредствено правото на защита на касатора, поради което и всяко от тези нарушения поотделно обосновава незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление изцяло.

На първо място, според настоящия състав, е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, като не е дадена възможност на лицето да направи възражения в тридневен срок от връчване на акта. АУАН е съставен на 23.09.2014г. и е връчен на същата дата. Наказателното постановление е издадено на следващия ден – 24.09.2014г.

В случая, според настоящия състав разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН не препятства възможността за упражняване правото на защита на наказаното лице да направи писмени възражения против АУАН не само при връчването му, като ги обективира в самия акт, но и след това, каквато възможност дава чл.44, ал.1 от ЗАНН. Уредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН несъмнено, засягайки нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, се отнася до настоящия касатор. Според изр.първо от тази разпоредба, актът се предоставя незабавно на наказващия орган, когато нарушителят няма постоянен адрес в РБ, което е изключение от принципа, регламентиран в чл.44, ал.3 от ЗАНН, според който акта се изпраща на наказващия орган в двуседмичен срок от подписването му. И в двата случая обаче (чл.44, ал.3 и чл.44, ал.4 от ЗАНН) законодателят е предвидил, че към акта следва да се приложат писмените обяснения или възражения на наказаното лице. Това означава, че в административнонаказателното производство провеждано дори в хипотезата на чл.44, ал.4 от ЗАНН следва да се осигури гарантираната от закона възможност на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да упражни правото си на защита като направи възражения в случаите регламентирани в чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съдът счита, че за да се пренебрегне предоставеното право на възражения, в хипотезата когато нарушителят няма постоянен адрес в РБ, това следва изрично да е регламентирано като извънредно обстоятелство, т.е. законодателят изрично да е посочил, че в случаите на чл.44, ал.4 от ЗАНН не се прилага тридневната възможност нарушителя да направи писмени възражения по акта.

Дори да се приеме обратното, доколкото законът изрично не е лишил тези лица от правото да възразяват, както при съставяне на АУАН, така и в кратък срок след това, то наказващия орган следва да докаже, че е предоставил на лицето възможност за възражения, както при връчване на АУАН, така и в кратък срок след това. Такива доказателства в конкретния случай по делото липсват, поради което настоящия състав счита, че след като наказателното постановление е съставено на следващия ден, след съставяне на АУАН, от една страна и липсват доказателства, че в този кратък период е дадена допълнителна възможност на наказаното лице да упражни правото си на писмени възражения по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН, то е нарушено правото на защита на това лице – съществено процесуално нарушение, което винаги обосновава порочност на издаденото наказателно постановление.

На следващо място основателно е възражението на касатора, според което в производството по предявяване на АУАН и издаване на наказателното постановление не е използван преводач въпреки, че наказаното лице е турски гражданин и няма никакви данни да разбира български език.

Вярно е, че в АУАН изрично е посочено, че същия е връчен в присъствието на заклет преводач – П. Н. П., но е основателно възражението, че преводача не е индивидуализиран в достатъчна степен, липсва ЕГН и индивидуализация на документ, въз основа на който преводача има качеството на заклет, така, че да може да се извърши проверка на този факт, удостоверен в АУАН, в хипотезата когато наказаното лице възразява, че при връчването актът му е преведен, както в конкретния случай.

Отделно от това в наказателното постановление липсва отбелязване да е връчено след надлежен превод. В него не е посочено такова обстоятелство, а е преписано съдържанието на АУАН, както и факта, че самия акт е връчен в присъствието на заклет преводач. В наказателното постановление липсва отбелязване, че то е връчено в присъствието и след превод от заклет преводач, нито е налице подпис или други индивидуализиращи данни за този преводач.

Липсата на превод на АУАН се приравнява на липса на връчване на такъв, защото целта на акта, освен да сложи начало на производството, е да доведе до знанието на лицето, чиято административнонаказателна отговорност ще се ангажира, в какво е обвинен, че е извършил, за да може адекватно това лице да упражни правото си на защита. Ако актът е съставен на език, недостъпен за наказаното лице и този акт не е преведен на език, който е разбираем от лицето, неговото съдържание е останало абсолютно неизвестно на наказаното лице по същия начин, както съдържанието би останало неизвестно и, ако АУАН не беше връчен.

По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 36/17.12.2014г. постановено по АНД №213/2014г. по описа на Районен съд - Малко Търново, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №22-0000582/24.09.2014г. на директора на ИА „Автомобилна администрация”, вместо него постановява:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0000582/24.09.2014г. на директора на ИА „Автомобилна администрация” в частта, в която за нарушение на чл.71, т.9 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на Н. Х., гражданин на Република Турция е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: