РЕШЕНИЕ

 

№………….                    дата 31 май 2011 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 16 май 2011  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: Станимир Христов

 

разгледа адм. дело № 369 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 021001199/05.11.2010 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-30/25.01.2011 год. на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест жалбоподателя П.И.Й. ***, е установено допълнително задължение за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 год. в размер на 1194,66 лв. и начислена лихва за забава, както и задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 год. в размер на 5136,55 лв. и съответната лихва за забава.

         Жалбоподателят Й. оспорва ревизионния акт като счита, че органът по приходите неправилно не е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка, като е събирал и коментирал само доказателства в подкрепа на собствената си теза. Поддържа становището, че е получавал превежданите от чужбина парични суми от Т.П., но всъщност е бил само техен приносител до семейството й. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото. 

         В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник  който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания.

         Ответникът – директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че получените от жалбоподателя парични средства представляват за него доходи, които не са освободени от облагане, поради което публичните задължения са законосъобразно определени, претендира възнаграждение. 

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита за правилен и обоснован извода на органа по приходите за реализирани от ревизираното лице  доходи, които не са освободени от облагане.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е  неоснователна.

Установява се по делото, че със ЗВР № 1000142/28.01.2010 год. на началник сектор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Бургас, изменена по отношение на срока на извършването й с последваща ЗВР № 1000959/09.06.2010 год. на същия орган, е възложено извършването на ревизия на П.И.Й. ***, с предметен обхват – задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) с ревизиран период – 01.01.2006 год. – 31.12.2006 год. и данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 год. – 31.12.2007 год.  Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № 1001199/24.08.2010 год., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № 021001199/05.11.2010 год. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, определен със ЗОКО № К 1001199/24.08.2010 год., с който, в тежест на ревизираното лице, са установени допълнителни задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 год. в размер на 1194,66 лв. и начислена лихва за забава в размер на 553,21 лв., както и задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 год. в размер на 5136,55 лв. и лихва за забава в размер на 1629,97 лв. При оспорването по административен ред ревизионният акт е изцяло потвърден с Решение № РД-10-30/25.01.2011 год. на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас.

В хода на ревизията е установено, че през отчетната 2006г. ревизираното лице Й. е получил паричен превод в размер на 3900 евро, с левова равностойност от 7627,74 лв., а през отчетната 2007г. е получил паричен превод за сумата от 12400 евро, с левова равностойност 24525,29 лв., и двата превода изпратени от Белгия от лицето Т.П. посредством международната услуга за бързи парични преводи Western union. Според обясненията на Й. паричните суми са изпратени, за да бъдат предадени от него на майката на П. за издръжка на детето й. В хода на ревизията е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица – М.Г. Й., братовчед на Т.П., който е посочил в обяснение вх. № 94-00-1082н1/27.05.2010г., че през периода 2006г-2007г. е получавал пари от жалбоподателя Й. за издръжка на семейството на Т.П.. До Н.В.Й., майка на Т.П.  е изпратено ИПДПО № 94-00-1081/18.05.2010г., която в указания срок не се е явила в ТД на НАП и не е депозирала писмени обяснения. До лицето М.Р. Й. също е изпратено ИПДПО № 94-00-1079/18.05.2010г., който също не е представил исканите обяснения.

При тези фактически данни органът по приходите е приел, че сумата от 3900 евро (7627,74 лв.) се явява доход, получен от ревизираното лице, чийто произход и основание за получаване не е доказан и същия подлежи на облагане, тъй като не е от категорията необлагаеми доходи по смисъла на чл.12 от ЗОДФЛ (отм.), определил е получените доходи като такива от нерегулярни (случайни) сделки, които следва да се обложат по реда на чл.26, т.7 от ЗОДФЛ (отм.), поради което и на основание чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) определил допълнително задължение за данък за 2006г. по реда на посочената норма в размер на 1194,66 лв. и начислил съответната лихва за забава.

 За сумата от 12400 евро с левова равностойност от 24525,29 лв. органът по приходите също приел, че се явява доход, получен от ревизираното лице, чийто произход и основание за получаване не е доказан и същия подлежи на облагане, тъй като не е от категорията необлагаеми доходи по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ, определил е получените доходи като такива от нерегулярни (случайни) сделки, които следва да се обложат по реда на чл.35, т.6 от ЗОДФЛ (отм.), поради което и на основание чл.48 от ЗДДФЛ  определил допълнително задължение за данък за 2007г. по реда на посочената норма в размер на 5175,51 лв. и начислил съответната лихва за забава.

При оспорването по административен ред ревизираното лице е представило писмени обяснения от лицата Н.В.Р., в които е посочила, че дъщеря й Т.П. е изпращала пари на П.Й., който ги предавал на нея за отглеждане на детето на дъщеря й. Представил е повторно и протокол от съдебно заседание от 18.05.2010г. по НОХД № 1339/2009г. на Районен съд – Сливен (първият представен с писмените обяснения на ревизираното лице л.235-л.240), видно от който, при разпита на св. Т.П., същата е заявила, че действително е изпращала пари от Белгия, където е работела, чрез услугата Western union, които в България са били получавани от жалбоподателя Й., който ги е предавал на майка й за издръжка на детето. Отделно е представил писмени обяснения и от Т.П., депозирани в същия смисъл. Представил е и обяснения от М.Р. Й. – брат на Т.П., който също е посочил, че изпращаните от сестра му пари са били получавани от П.Й., който от своя страна ги е предавал на семейството й.

Горестоящият административен орган – директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас обсъдил представените доказателства, но е намерил, че те не опровергават изводите на органа по приходите за наличие на доход с неустановен произход и основание за получаване, като е приел, че жалбоподателят не представя доказателства, удостоверяващи кога, на кого, в какъв размер и на какво основание е предавал парични суми, а обясненията на лицата са определени като неточни, неясни и неподкрепени  с доказателства.

Ревизионният акт е законосъобразен.

Решаващият извод на органа по приходите, че ревизираното лице Й. е реализирал доходи през 2006г. в размер на 7627,47 лв. и през 2007г. в размер на 24252,29 лв., чийто произход и основание за получаване не е доказан, е обоснован и се подкрепя от данните по делото. Безспорно е по делото, че лицето е получило горните суми посредством международната услуга за бързи парични преводи Western union. Данните по делото сочат, че паричните средства са изпратени от Белгия от лицето Т.П. и за това свидетелстват докладна записка по извършена проверка по преписка ЗМ   “ИП”/09 по описа на ОД на МВР – Сливен, писмо изх. № 75/2009г. на финансова къща “Кеш експрес сървис” – София, както и депозираните от лицата Н.Радева, М.Й. и Т.Панева писмени обяснения, които напълно кореспондират с горните писмени доказателства по делото. Съдът намира, че посредством тези две групи доказателства, преценявани в тяхната съвкупност, може да се направи обоснован извод, че процесните парични средства са действително получени от ревизираното лице и същите представляват за него доход. Не може обаче да се установи по несъмнен начин, че паричните средства са били предавани на трето лице, като в тази насока липсват писмени доказателства, като съставени разписки или др. под. Действително, лицата не са длъжни да съставят разписки, но с оглед процеса на доказване, оформянето на предаването на паричните суми е такова ad probationem. Представените писмени обяснения на лицата Н.Р., М.Й. и Т.П. в подкрепа на тезата на жалбоподателя Й., че парите са били предавани на трето лице не променят горния извод, тъй като с оглед нормата на чл.57, ал.4 от ДОПК писмените обяснения на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни по делото, а други данни по делото, които да сочат на твърдяната от ревизираното лице теза, няма.

С оглед на така установените по делото факти, съответен на тях е изводът на приходната администрация, че получените от ревизираното лице доходи подлежат на облагане, тъй като не са измежду изключените необлагаеми доходи по смисъла на чл.12 от ЗОДФЛ (отм.) за получените през 2006г. парични средства, респ. по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ за получените през 2007г. парични средства.

При установена основа за облагане през 2006г. в размер на 7627,74 лв., правилно е определен размерът на дължимия данък по реда на чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1194,66 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 553,21 лв.

За отчетната 2007г. органът по приходите правилно е определил основата за облагане до размера на получения доход от 24414,63 лв. и въз основа на нея е определил размера на публичното задължение, съобразно нормата на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ (приложима редакция ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) в размер на 5136,55 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1629,97 лв.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като с оглед този изход на процеса, в полза на ответната страна следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 591 лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Й. *** против Ревизионен акт № 021001199/05.11.2010 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-30/25.01.2011 год. на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА П.И.Й. ***, с ЕГН ********** да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 591 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: