Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  626               05 април 2016  година            град  Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти състав, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златина Бъчварова

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1. Галина Радикова

                                                                            2. Атанаска Атанасова

 

 

Секретар М.В.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 368 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка  чл. 208 и сл. АПК

         Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД с ЕИК по Булстат 115552190,  със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от Г.Д.Ч. и К.П.В. против решение № 104/23.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 273/2015г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-290/12.12.2014 г., издадено от  председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ – гр.София, с което на касатора, на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000.00 лв., за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на Лицензията на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД. 

    Касаторът, редовно уведомен,  чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Иска отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление.

     Ответникът по касационната жалба – председател на ДКЕВР  гр.София, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

               Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд - Поморие да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Поморие с решение № 104/23.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 273/2015г. по описа на съда, е потвърдил наказателно постановление № НП-290/12.12.2014 г., издадено от  председателя на ДКЕВР -  гр.София, с което на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, на основание чл.206, ал.1 ЗЕ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000.00 лв., за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на Лицензията на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД.  .  

За да постанови решението, районният съд е приел за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че на 01.02.2013г. в с.Лъка, община Поморие, ул. “Шипка“ №24, представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са подменили съществуващо средство за търговско измерване с фабричен № 4833696 на клиент с ИТН: 2597091 и са монтирали ново такова, за което е съставен констативен протокол № 0000048362, който е подписан само от служител на електроразпределителното дружество в нарушение на чл.63, ал.1 от Общите условия /ОУ/. Изложил е мотиви, че нарушаването на утвърдените общи условия представлява нарушаване на издадената на дружеството лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия, тъй като те са нейна неразделна част и е приел, че деянието на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е съставомерно по чл.206, ал.1 ЗЕ.

         Санкцията е наложена на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за това, че на 01.02.2013г. в с.Лъка, община Поморие, ул. “Шипка“ №24, представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са подменили съществуващо средство за търговско измерване с фабричен № 4833696 на клиент с ИТН: 2597091 и са монтирали ново такова, за което е съставен констативен протокол № 0000048362 от 1.02.2013г., който е подписан само от служител на електроразпределителното дружество в нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия /ОУ/, с което е нарушена издададената на дружеството лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността разпределение на електрическа енергия. За така констатираното нарушение на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е съставен АУАН № КРС-304 от 19.06.2014г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Касаторът не оспорва фактическите констатации на АНО, но счита, че описаното в НП деяние не е съставомерно. Наред с това в касационната жалба се сочи, че нормата на чл. 206 ЗЕ е бланкетна по своя характер, а в НП не е посочена конкретната императивна норма, която е нарушена. Наведени са доводи за липса на решаващи мотиви в първоинстанционното решение. Направеното е и възражение за некомпетентност на актосъставителя.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства по делото. В постановеното съдебно решение са изложени подробни мотиви, поради което са неоснователни доводите за липса на такива, изключваща възможността за извършване на касационната проверка.

Оспореното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия касационен състав и от касаторът, който не оспорва, че е извършил деянието, описано в НП.  Правилен е изводът на районния съд, че с това деяние „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е осъществило състава на чл.206, ал.1 ЗЕ, за което правилно е ангажирана отговорността му на соченото правно основание. Основното възражение на касатора, поддържано и пред настоящата инстанция, а именно, че нарушаването на разпоредбите на Общите условия не обуславя административнонаказателна, а гражданска отговорност по ЗЗД, е неоснователно. Съгласно нормата на чл.60 ЗЕ Общите условия се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на ДКЕВР. Въз основа на тази законова делегация е приета и Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от председателя на ДКЕВР/обн. ДВ, бр.33/05.04.2013 г./. Изготвянето на проект на общите условия на договорите е част от изискуемата документация необходима за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия - чл.11, ал.5, т.3 от Наредбата, като след одобряването им от страна на регулаторния орган, Общите условия стават неразделна част от лицензията, съгласно чл.49, ал.2, т.7, във вр. с ал.1 от Наредба № 3/21.03.2013г. В този смисъл, възражението на пълномощника на дружеството, че Общите условия са извън лицензията, е неоснователно, като несъответстващо на цитираната правна регламентация.  Следователно, както правилно е приел районният съд нарушаването на разпоредба от тези условия, съставлява неспазване на условията на самата лицензия, поради което приложима е санкционната норма именно на чл.206, ал.1, предл. последно ЗЕ.

На основание чл.10, т.3 от Общите условия електроразпределителното дружество има право да подменя по своя инициатива съществуващите средства за търговско измерване с нови, но следва да стори това по реда, предвиден в чл. 63 от ОУ- като състави констативен протокол, който да бъде подписан от клиента и от представители на ЕВН ЕР, съгласно алинея 1, а в случай на отказ на клиента да присъства или да подпише констативния протокол, да го състави в присъствието на свидетели, съгласно алинея 2 на чл.63 от Общите условия.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е извършил твърдяното нарушение, тъй като нормата на чл.63 от Общите условия не въвежда изискване констативният протокол да се подписва от никой друг, освен от съставителя на протокола и от клиента ако той присъства. Тълкуването на чл.63, ал.2 от Общите условия от пълномощника на касатора е твърде буквално и извън контекста на цялата норма на чл.63. Присъствието на свидетели при съставянето на констативния акт в хипотезата на чл.63, ал.2 от Общите условия се удостоверява по безспорен начин с положените от тях подписи. Присъствието на свидетели, съответно полагането на подписи от тяхна страна в констативния протокол е предвиденият от закона способ да се удостовери отказа на абоната да го подпише, респективно да се гарантира спазването на процедурата, когато той отсъства, какъвто е настоящия случай. В конкретния случай не са налице данни клиентът да е присъствал при подмяната на електромера и при съставяне на протокола, който не съдържа неговия подпис. Протоколът обаче, е подписан само от служител на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, но не и от свидетели. Следователно при липса на доказателство за тяхното присъствие, АНО и районният съд са приели правилно, че е нарушен чл.63 от Общите условия.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, респективно опорочаване на процедурата по издаване на процесното НП, изразяващи се в липса на компетентност на актосъставителя. Съгласно чл.225, ал.1 ЗЕ, нарушенията по този закона се установяват с актове на лицата по чл.77, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от с. з., т. е. и от оправомощените лица, чрез които ДКЕВР извършва проверки. В административната преписка се съдържа заповед № З-Е-4/02.01.2014г. на председателя на ДКЕВР, с която са упълномощени длъжностни лица за съставяне на АУАН по ЗЕ, измежду които под № 6 е вписан и актосъставителят Л.Р., поради което същият е съставен от компетентен орган  по смисъла на чл.225, ал.1, във вр. с чл.77, ал.2, т.1 ЗЕ. 

Нарушението е описано детайлно и ясно в обстоятелствената част на АУАН и на НП, така, че става ясно по недвусмислен начин за какво точно е ангажирана отговорността на касатора и не  са допуснати твърдяните от него нарушения на чл.42, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Не се споделят и възраженията, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, във вр.чл.93, т.9 НК, във вр.чл.11 ЗАНН. Същото е формално, поради което е ирелевантно обстоятелството дали вследствие на извършването му са настъпили неблагоприятни последици. От друга страна  по делото не са налични данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с други нарушения от същия вид. 

            С оглед изложеното, като е потвърдил оспореното пред него наказателното постановление, районният съд е постановил решение при правилно приложение на закона. 
             Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/23.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 273/2015г. по описа на Районен съд - Поморие.

    Решението е окончателно.

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            

                                                                                        

                                                               

                                                                              2.