Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер    897        Година 19.05.2015             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 368 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Х.Т. гражданин на Република Турция роден на ***г. против решение № 34/04.12.2014г. постановено по н.а.х.д. № 201 по описа за 2014г. на Районен съд Малко Търново. Счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Не споделя мотивите на съда довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление и оспорва съставомерността на констатираното деяние. Излага доводи за  допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство, съставяне на АУАН и издаване на НП в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото му на защита. Посочва, че е чужд гражданин, който не владее български език и е следвало да му се назначи преводач. Твърди, че са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателното постановление. В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Малко Търново е потвърдил наказателно постановление №22-0000571/18.09.2014год. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас, в частта, с която на Х.Т. на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение на по чл.12, §7, б.”а”, т.(i) от AETR и е отменил наказателното постановление в частта, с която на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗАвт.П на Т. е наложено административно наказания глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от с.з. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като възраженията на нарушителя в тази насока и твърденията за ограничаване правото му на защита са намерени за неоснователни. Посочено е, че ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на административно наказателното производство до издаването на НП, като в случай на необходимост от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното производство предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на преводач, но само в процедурата по обжалване на наказателното постановление. Освен това съдът е преценил, че съгласно събраните по делото писмени и гласни доказателства соченото за нарушител лице е разбирало съдържанието на акта и НП, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял да организира защитата си, като е упълномощил адвокат който да го представлява. По същество съдът е обосновал извод за частична отмяна на издаденото постановление и като се е позовал на нормата на чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП е преценил, че в съставения АУАН установеното от контролните длъжностни лица нарушение по чл.150а, ал.1 от с.з. не е  пълно и точно изписано, а в последствие този  пропуск е пренесен от наказващия орган в издаденото наказателно постановление, което обуславя отмяна на същото в тази му част.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Мнозинството от настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Възраженията на касатора, поддържани и пред касационната инстанция, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е чужд гражданин и не му е назначен преводач са неоснователни. В случая видно от показанията на актосъставителя П. и свидетеля Г. дадени в съдебно заседание пред районния съд водачът Т. е разбирал по несъмнен начин какви документи следва да представи при проверката – съответно какви нарушения е извършил, като на същия е било обяснено, чрез негов сънародник, който говорел и разбирал в достатъчна степен български език.

Правилно районният съд е приел, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство, както правилно е приел районния съд.

Правото на защита на касатора не е нарушено и с оглед на издаване на наказателното постановление непосредствено след съставяне на АУАН, без спазване на срока за възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН. В нормата на чл.44, ал.4 от ЗАНН и чл.52, ал.1, изр. второ от ЗАНН, е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на наказващия орган, който се произнася в деня на получаване на административно наказателната преписка. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона. Съгласно нормата на чл.44, ал.4, изр. второ от ЗАНН, към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, като даването на такива срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство. След като АУАН е предявен на нарушителя и същият е получил препис от него, той може да направи възражения срещу акта, в общия случай в тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя няма постоянен адрес в Република България - само при подписването на акта. В случая, АУАН е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения акт. Неупражненото право на даване на обяснения или възражение срещу АУАН не нарушава никое от административнопроизводствените правила и само в случай, че нарушителя даде писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал.4, изр. второ от ЗАНН следва да се приложат към акта и незабавно, да се предоставят на наказващия орган.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/04.12.2014г. постановено по н.а.х.д. № 201 по описа за 2014г. на Районен съд Малко Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

                                                                                                   2. 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Считам, че решението на Районния съд е изцяло неправилно и следваше да бъде отменено, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати две съществени нарушения на процесуалните правила, които засяга правото на защита на касатора и водят до незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

На първо място, нарушена е разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е дадена възможност на лицето да направи възражения в тридневен срок от връчване на акта. Актът е съставен и връчен на 18.09.2014г., като на същата дата е издадено и наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН не предвижда възможността на наказаното лице да направи писмени възражения против акта само при връчването му, но то може да стори това и в три дневен срок, каквато възможност дава чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Действително касатора няма постоянен адрес в Република България и спрямо него са приложими разпоредбите на чл.44 от ЗАНН, но съгласно изречение първо чл.44, ал.4 от ЗАНН, актът се предоставя незабавно на наказващия орган, когато нарушителят няма постоянен адрес в страната, което е изключение от принципа, регламентиран в чл.44, ал.3 от ЗАНН, според който акта се изпраща на наказващия орган в двуседмичен срок от подписването му. И в двата случая обаче (чл.44, ал.3 и чл.44, ал.4 от ЗАНН) законодателят е предвидил, че към акта следва да се приложат писмените обяснения или възражения на наказаното лице. Това означава, че в административнонаказателното производство провеждано дори в хипотезата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, следва да се осигури възможност на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, да упражни правото си на защита, като направи писмени възражения. За да се изключи предоставеното право на възражения, в хипотезата когато нарушителят няма постоянен адрес в страната, това следва да е изрично предвидено от законодателят, каквото предвиждане в случая липсва. Дори да се приеме обратното, доколкото законът изрично не е лишил тези лица от правото да възразяват, както при съставяне на акта, така и в кратък срок след това, то наказващия орган следва да докаже, че им е предоставил възможност за възражения, както при връчване на АУАН, така и след това. Такива доказателства в конкретния случай липсват, поради което считам, че след като не е дадена допълнителна възможност на наказаното лице да упражни правото си на писмени възражения по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН, то е нарушено правото му на защита, което е съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

На следващо място основателно е възражението на касатора, според което в производството по предявяване на АУАН и издаване на наказателното постановление не е използван преводач въпреки, че той е турски гражданин и няма никакви данни да разбира български език.

В случая не е бил назначен преводач, като видно от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта,  в хода на проверката „Водачът на турския автобус“, който е бил задържан и е разбирал български е обяснил какви документи искат проверяващите. Данни посредством които да се идентифицира лицето извършило превода липсват в административната преписка, поради  което няма как да бъде извършена проверка от съда, дали това лице действително е разбирало български език в степен позволяваща да разбере какво е изискано от проверяващите, съответно, че това е стигнало до знанието на санкционираното лице. Също така, самият актосъставител не твърди, че е извършен превод на акта и лицето е запознато с предоставените му от законодателя права, като в този смисъл следва да се има в предвиди и направените от лицето възражения при връчване на акта, че не разбира български език. 

Липсата на превод на АУАН се приравнява на липса на връчване на такъв, защото целта на акта, освен да сложи начало на производството е да доведе до знанието на лицето, чиято административнонаказателна отговорност ще се ангажира, в какво е обвинен, че е извършил, за да може адекватно да упражни правото си на защита. Ако актът е съставен на език, недостъпен за наказаното лице и този акт не е преведен на език, който е разбираем от лицето, неговото съдържание е останало абсолютно неизвестно на наказаното лице по същия начин, както съдържанието би останало неизвестно и ако акта не беше връчен.

С оглед на изложеното считам, че следваше да бъде отменено решението на Районен съд гр.Малко Търново и вместо него да се постанови друго с което да се отмени оспореното наказателно постановление.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: