Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Бургас, № 635 / 05.04.2016г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

     СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 367 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Жалбоподателите М.Г.П. ***, Д.Г.П. ***, Е.Т.Д. ***, С.А.Д. ***, Р.С.Х. ***, М.Г.С. *** и Д. ***, против заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областния управител на Област Бургас, с която се отчуждават частни имоти за държавна нужда за изграждане на обект: „Път І-9 „Слънчев бряг – Бургас”, участък Обход на Ахелой от км 207+726,37 до км 212+233,06, изпарител при км 207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20кV „Равда” при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”, части от имоти – частна собственост намиращи се в землищата на с.Равда, община Несебър и гр.Ахелой, община Поморие, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-138/09.10.2015г. на зам.министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила съгласно писмо изх.№АУ 14-4/19.11.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно имот №43003, находящ се землището на с.Равда, м.”Джубера”, община Несебър, целият с площ 11,516 дка, от които със заповедта се отчуждават 4,234 дка.

Жалбоподателите оспорват заповедта в частта за техният имот, само що се касае до определеното обезщетение за отчуждената част от имота, като считат, че това обезщетение следва да е по-високо по размер. Искат обжалваната заповед да бъде изменена в частта, в която е определено обезщетение за отчуждаваната част от техния имот.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез представител по  пълномощие, поддържат жалбата си, ангажират доказателства и пледират за нейното уважаване, като считат, че съдът следва да възприеме пазарната оценка, определена от вещото лице като правилна и законосъобразна и да измени заповедта, съобразно тази оценка.

Ответникът, чрез представител по  пълномощие, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна, като счита, че пазарната оценка определена със заповедта е справедлива и законосъобразна.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура”, в последното съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище. Такова становище е изразено преди заседание в писмен вид. В него е посочено, че според заинтересованата страна именно областния управител е компетентен да издаде процесната заповед и че жалбата е неоснователна.

ПО ФАКТИТЕ:

По делото не е спорно и се установява от представените доказателства – нотариален акт №111, том ІV, дело №964 от 1995г. (л.183), че жалбоподателите са съсобственици на лозе в м.”Джубера”, цялото с площ 11,517 дка, ІV категория, парцел ІІІ, от масив 43, представляващо имот №43003 по плана за земеразделяне, находящо се в землището на с.Равда, община Несебър.

Първоначално жалбата е заведена от посочените в началото на решението лица, с изключение на М.Г.П.. На нейно място при образуване на делото жалбоподател е нейната майка С.А.П.. По време на течение на производството тази жалбоподателка е починала, според удостоверение за наследници № 220/08.03.2016г. (л.213) на 05.03.2016г. и е оставила двама наследници по закон Х. Г. П. – син и М.Г.П. – дъщеря. По делото е представено саморъчно завещание на С.А.П., съхранявано при нотариус С. А. рег.№208 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Несебър. Отварянето на завещанието е удостоверено с протокол съставен от нотариуса. От завещанието се установява, че С.А.П. оставя в наследство частта от лозето в м.”Джубера”, цялото с площ 11,517 дка, само на единия от наследниците си – М.Г.П.. По тази причина съдът след изрично волеизявление на М.П. в тази насока, конституира същата като жалбоподател на мястото на починалата нейна наследодателка С.А.П..

Със заповед №РД-02-15-138 от 09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.129, ал.3, т.2, б. „в във вр. с чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.2, 5 и 6 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план-парцеларен план за обект „Път І-9 „Слънчев бряг-Бургас”,  участък Обход на Ахелой от км.207+726.37 до км.212+233.06 и изпарител при км.207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20 kV „Равда“ при км. 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат“ТВ при км. 212+011, реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км. 212+120, на територията на  грхелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас. Тази заповед е влязла в сила – обнародвана в ДВ бр.79/13.10.2015г. и в 30-дневния срок не са постъпили жалби, съгласно текста на писмо, изх.№АУ 14-4 от 19.11.2015 г. (л.68).

На 07.12.2015 година председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправил искане, изх.№04-16-2116 от 07.12.2015 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите за одобряване отчуждаването на засегнатите имоти или части от тях за държавна нужда за изграждане на описания в процесната заповед обект, и да се предложи областния управител на област Бургас да издаде заповед в този смисъл(л.69-73).

Със съвместна заповед №РД-02-14-1413 от 22.12.2015 г.(ЗМФ-1286 от 17.12.2015 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите е одобрено отчуждаването на части от имоти - частна собственост и части от имоти-общинска собственост, намиращи се в землищата на гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас, засегнати от изграждането на цитирания обект(л.87-89).

За имотите, предмет на отчуждаване по заповед №РД-09-4 от 20.01.2016 г. на областен управител на Област Бургас е изготвен оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП-парцеларен план, в частност и процесният.  

С процесната заповед са отчуждени части от множество имоти – частна собственост, като всяко отчуждаване е описано в отделно приложение към заповедта, според съответните землища и индивидуализирано по номер на имота, вида на територията, начина на трайно ползване, имената на собствениците и техните наследници, общата площ на имота, площта, която се отчуждава и стойността на паричното обезщетение, отразена като общо обезщетение за отчуждената част и съответните му компоненти: за отчуждената земна територия и за трайни насаждения, които се намират в нея.

Имотът на процесните жалбоподатели е описан в приложението, касаещо землището на с.Равда (л.42 от делото), където е посочено, че от цялата площ на имота в размер на 11,516 дка се отчуждават за целите на мероприятието, описано в отчуждителната заповед, 4,234 дка, като общата оценка за отчуждената част е в размер на 4 820,94лв., от които 3 757 лв. за земята и 1 063,94лв. за трайни насаждения, намиращи се там.

Според частта от оценителния доклад, касаеща процесното лозе, представена от заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (л.234) оценителите са приели, че в лозето са засадени полувисоки лози, които са с възраст на насажденията 28 години. Отчели са, че продължителността на периода до встъпване в плододаване е 4 години, а продължителността на периода на плододаване е 25 години. Така са изчислили амортизационните отчисления до съответната година в размер на 125,03лв. по 24 години, като годините са определени по следната формула: 25г. - (28г. - 4г.) = 1г. При оценяването е прието, че насажденията не са в добро физиологично, аграрно и здравно съС.ие и броят на растенията на декар е по-малък от изискващите се по установената технология за засаждане и формиране на насажденията, като оценката за насажденията е намалена със съответния процент на прореждане – в случая с 30%.

Заинтересованото лице представи и снимки, за които твърди, че са приложени към оценителния доклад (л.235-240). На част от тези снимки не се вижда въобще лозе, на последните две се вижда в далечината лозе.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на тази експертиза по реда определен в чл.32, ал.2 от Закона за държавната собственост (ЗЗД), както и според показанията на вещото лице дадени в съдебно заседание, трайните насаждения в процесното лозе не са полувисоки лози, както е определено в оценителния доклад на административния орган, а са приземни лози, които имат друг период на плододаване – 30 години. Вещото лице е приело, че лозето е в експлоатация от около 25 години и има остатъчна експлоатационна годност 5 години, към 2015 година. Така стойността на един декар лозе, включваща разходи за създаване и отглеждане намалени с амортизационните отчисления до съответната година и прибавен средногодишен доход, умножен по броя на оставащите за плододаване години към 2015, при приспадане на 10% за запълняемост, се получава 1 157,15лв. на декар за трайните насаждения, намиращи се в имота. Посочено е в експертизата, че трайните насаждения са оценени по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.

При определяне стойността на земята са взети като аналог две сделки, които отговарят на изискванията на закона – да са сключени в 12-месечен период назад, преди датата на възлагане на оценката и да са в същата местност. Двете сделки са описани подробно в заключението на л.207 от делото и на сателитна снимка е посочен оценявания имот и другите два имота, чиито сделки са ползвани като аналози. Средната пазарна оценка определена от двата аналога е 887,44 лв. на дка. Така паричното обезщетение за 4,237 дка е определено като площта е умножена по стойността получена от взетите аналози в размер на 887,44 лв. на дка и резултатът е 3 757,42лв. равностойно парично обезщетение за земята. Към него е прибавена сумата определена за насажденията в размер общо на 4 409,44 лв. (за отчуждената територия). Така се е получила общата стойност на отчуждената част от имота в размер на 8 166,86 лв.

В заключението е посочено още, че трасето на обхода на гр.Ахелой, за изграждането на който се извършва процесното отчуждаване, към настоящия момент не е част от трасето на път І-9, започващ от границата на Румъния, преминаващ през Дуранкулак, Шабла, Балчик, Кранево, Златни пясъци, Варна, Обзор, Бургас, Малко Търново и стигащ до границата на Турция, който съгласно решение № 302 на МС от 20.04.2012г. е обявен за път с национално значение и за национален обект. Според вещото лице процесния обход все още не е част от този път.

Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателите в периода 25.01. – 28.01.2016г. (л.9-11 вкл.). Жалбата е подадена чрез административния орган на 01.02.2016г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост, от надлежно легитимирани лица, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според ал.2 на същия член, извън случаите по ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С други думи във всички случаи, при които предназначението на отчуждаването не е за изграждане на национални обекти, компетентен е съответният областен управител.

Процесният обект, за чието изграждане се извършва отчуждаването, предмет на обжалваната заповед, е участък „Обход на Ахелой”, който обход е на път І-9. Съгласно решение №302 на МС от 20.04.2012г. път І-9 е обявен за обект с национално значение и за национален обект.

Към момента на издаване на процесната заповед обходът на гр.Ахелой, който представлява обекта, за чиято нужда се извършва отчуждаването, не е част от трасето на път І-9, нито е налице друго изрично решение на МС, с което този обход на гр. Ахелой да е обявен за национален обект. По тази причина съдът счита, че обектът, за който се извършва отчуждаването не е национален обект и за това компетентен да издаде заповед от категорията на процесната е именно областният управител. Обстоятелството, че този обход в бъдеще се очаква да стане част от трасето на път І-9 не може да обоснове друг извод. От една страна, защото по делото липсват доказателства за тези бъдещи намерения, от друга страна - дори и тези намерения да се осъществят, от значение за определяне компетентността на органа е дали пътят в проект, представляващ обход на гр.Ахелой към момента на издаване на обжалваната заповед е обявен за национален обект. Такъв акт по отношение на участъка „Обход на гр. Ахелой” липсва и този участък към 20.01.2016г. не е част от трасето на път І-9, за това компетентен да нареди отчуждаването за държавна нужда за изграждане именно на този обект е областния управител на Област Бургас.

Заповедта е издадена и в писмена форма със съдържанието предвидено в нормата на чл.34в, ал.1 ЗДС и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е процедурата, предвидена в чл.34а във връзка с чл.33, чл.34в и чл.34 ЗДС. Заинтересованото лице АПИ е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите(по арг. от чл.34, ал.1 ЗДС), които със съвместна заповед №РД-02-14-1413 от 22.12.2015 г./ЗМФ-1286 от 17.12.2015г. са одобрили отчуждаването на части от имоти –частна собственост и части от имоти-общинска собственост, намиращи се в землищата на на гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас, засегнати от изграждането на обекта предмет на обжалваната заповед. На основание тази съвместна заповед, влезлия в сила ПУП-парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-138 от 09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, оценителския доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на земеделски и урбанизирани имоти, засегнати от одобрения ПУП-парцеларен план и чл.34а, ал.2 ЗДС, областния управител е издал оспорената в настоящото производство заповед.

По делото не е спорно, че жалбоподателите са собственици на имот № 43003 в м.”Джубера” в землището на с.Равда. Няма спор, че се отчуждава част от имота. Не е спорен и размера на частта, която се отчуждава. Безспорно е по делото и обстоятелството, че имотът представляващ лозови насаждения, освен земя има и трайни насаждения – лозя. Страните не спорят и за наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, освен чрез отчуждаване. Единственият факт, по който страните спорят е размера на определената от органа оценка за отчуждената част от имота.

Съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В §1а, т.2 на ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието „Пазарни цени”, според която това са осреднените цени от всички сделки с имоти за 1)покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, 2)както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Употребената в дефиницията фраза „по които поне една от страните е търговец“ се отнася за изключението по т.2 от дефиницията за „Пазарни цени”, но не и за изброяванията посочени в т.1. Този извод следва от граматическото тълкуване на текста на разпоредбата и от липсата на разумна логика да се изисква по всяка сделка ползвана като аналог поне една от страните да е търговец, когато се определя пазарна цена на имот собственост на физически лица.

Според §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в едно и също землище, в земеделските територии и горските територии.

В процесният случай със съдебно-оценителската експертиза назначена по делото е изготвена пазарна оценка на отчуждената част от имота съобразно изискванията на т.2 от §1а от ДР на ЗДС. Установено е, че само две сделки отговарят на тези изисквания – да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, вида на сделките попада в изброяването посочено в легалната дефиниция и имотите, предмет на сделките използвани за аналози са в едно и също землище с имота, предмет на процесния спор, дори са в една и съща местност.

Вещото лице е оценило поотделно земята и трайните насаждения, така, както това е извършено и от административния орган с обжалваната заповед. По отношение оценката на земята няма разлика между стойността посочена от вещото лице (3 757,42лв.) и стойността, определена от административния орган (3 757 лв.). Налице е обаче разлика при определяне стойността на трайните насаждения. Органът е оценил тези насаждения в отчуждаваната част от имота в размер на 1 063,94лв., докато оценката на вещото лице за трайните насаждения е в размер на 4 409,44лв. Разликата се получава от обстоятелството, че вещото лице е възприело вида лозови насаждения като приземни, докато административният орган е счел, че лозовите насаждения са полувисоки. От констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице и съответно от представената от заинтересованата страна част от оценителния доклад, която касае процесния имот се вижда, че има пет години разлика в периода на плододаване в зависимост от това, дали лозовите насаждения са полувисоки или приземни, за първите периодът е 25 години, за вторите е 30 години. Това е довело и до различен остатъчен период на плододаване, след отчитане на изтеклия до този момент от време от първата година на плододаване до момента на извършване на оценката. Според вещото лице този остатъчен период на плододаване е 5 години, а според административният орган е само 1 година. Това има съществено значение за определяне на оценката, защото очакваният приход от плододаването участва като компонент при формиране на крайната оценка на трайните насаждения.

Заинтересованата страна – АПИ, е представила 6 снимки, на част от които не се вижда никакво лозе, а на друга част се вижда наличието на лозови насаждения, но не в близък план, а в далечен. От тези снимки не може да се установи дали лозите са приземни или полувисоки.

Същевременно при разпита в съдебно заседание вещото лице представи две снимки, които е направило по време на огледа на мястото, където лозовите насаждения се виждат ясно в близък план. Те са обработени, лозите са ниски, на редове, но няма опънат тел, на който да се захващат. Стеблата на лозите са много къси – под 100 см. При съпоставка с описаните в приложение №4 към чл.5, т.4 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения формировки на видовете лозя, може да се направи извод, че процесните действително са приземни, както ги е определило вещото лице.   

Следващият фактор, който е обусловил оценката на трайните насаждения това е процентът на прореждане. Според административният орган този процент е 30%, а според вещото лице е 10%. От снимките изготвени от вещото лице се вижда, че лозовите насаждения са с относително нормална гъстота и има лози по целия ред. От снимките, представени от заинтересованото лице тези факти не могат да се установят, защото лозовите насаждения са в твърде далечен план, т.е. снимащият не е влязъл вътре в насажденията.

По изложените съображения съдът счита, че следва да кредитира заключението на вещото лице изцяло по отношение вида на лозовите насаждения и процента на прореждане, което води до определяне на по-висока стойност на трайните насаждения, намиращи се в имота.

По тези причини за равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имот №43003, която е в размер на 4,234 дка, следва да бъде възприета оценката изготвена от вещото лице в размер на 8 166,86 лв. и обжалваната заповед в частта й, в която определена оценка за обезщетяване на собствениците на този имот следва да бъде изменена, като определената оценка бъде увеличена от 4 820,94 лв. на 8 166,86 лв.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза жалбоподателите. Такива са претендирани с жалбата. Дължат се от ответника в размер на 570 лв., от които 70 лв. държавна такса (л.184), 300 лв. платен депозит за вещо лице (л.202) и 200 лв. платено възнаграждение на един адвокат (л.218). За разноските следва да бъде осъдена областната администрация на област Бургас, която съгласна чл.2 от Устройствения правилник на областните администрации е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище – населеното място, административен център на областта.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областния управител на Област Бургас, с която се отчуждават частни имоти за държавна нужда за изграждане на обект: „Път І-9 „Слънчев бряг – Бургас”, участък Обход на Ахелой от км 207+726,37 до км 212+233,06, изпарител при км 207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20кV „Равда” при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”, части от имоти – частна собственост намиращи се в землищата на с.Равда, община Несебър и гр.Ахелой, община Поморие, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед №РД-02-15-138/09.10.2015г. на зам.министър на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното обезщетение за 4,234 дка от имот №43003, находящ се землището на с.Равда, м.”Джубера”, община Несебър, целият с площ 11,516 дка, като увеличава този размер от 4 820,94 лева на 8 166,86 лева.

ОСЪЖДА Областна администрация на област Бургас да заплати на М.Г.П. ***, Д.Г.П. ***, Е.Т.Д. ***, С.А.Д. ***, Р.С.Х. ***, М.Г.С. *** и Д. *** направените по делото разноски в размер на 570 (петстотин и седемдесет) лева.

Решението на основание чл.38, ал.8 от ЗДС не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: