Р Е Ш Е Н И Е   

 

    843        /12.05.2015 година, град Бургас

 

Административен съд – град Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и петнадесета година,  в състав: 

 

Председател: Павлина Стойчева

      Членове: Даниела Драгнева

   Веселин Енчев

                      

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Георги Дуков, изслуша докладваното от съдия Веселин Енчев КНАХД № 367/2015 година.

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Р. Р. от АК – Бургас, като процесуален представител на Х.М.Б. – гражданин на Република Турция, роден на *** година, против решение № 33/02.12.2014 година по н.а.х.д. № 200/2014 година на Районен съд – Малко Търново (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000570/18.09.2014 година на директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Бургас (НП).

С НП, на Х.Б., за нарушения на чл. 12 §7 б.„а” т.(i) и изр. последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) и на чл. 150а ал.1 във връзка с чл.161 т.3 и т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, са наложени две административни наказания „глоба”, съответно в размер на 1500 лева и на 300 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за неотчитането от РС на съществено процесуално нарушение, допуснато в производството по издаването и връчването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) – липсата на надлежен превод, посредством който нарушителят да се запознае с нарушението, в чието извършване е обвинен, за да може да направи възражение. Поддържа, че решението на РС е необосновано, а това е достатъчно основание за неговата отмяна. Твърди, че случаят е маловажен.

Иска отмяна на решението на РС и отмяна на  НП.

Ответникът не изразява становище по  жалбата.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Б. е наказан за това, че при извършена проверка на 17.09.2014 година, като водач, осъществяващ международен превоз на пътници по редовна автобусна линия Истанбул – Галац с МПС, оборудвано с аналогов тахограф, не е представил тахографски листове за предходните 28 (двадесет и осем) дни или удостоверение за дейности по образец, както че не е представил международно свидетелство за управление на МПС на територията на Република България.

РС е отхвърлил жалбата. Приел е, че нарушенията са установени по несъмнен начин и е потвърдил НП.

Решението е правилно.

В производството пред РС не са допуснати процесуални нарушения. Фактическата обстановка е установена коректно. Издирено е приложимото материално право, което е съпоставено с правната квалификация на деянието, извършена от административнонаказващия орган. Направен е анализ на всички релевантни факти. Обсъдени са поотделно всички възражения на жалбоподателя. Затова, настоящият касационен състав приема, за неоснователно твърдението на касатора, че решението на РС е необосновано.

Не е налице неотчетено от РС съществено процесуално нарушение в производството по издаването на АУАН и връчването му на нарушителя, изразяващо се в липсата на преводач, който да запознае господин Б. със съдържанието на акта на турски език.

В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55 ал.3 от НПК с която вече, в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.

Видно от показанията на актосъставителя Т. П.и свидетеля Г. Г. (лист 22 от приложеното н.а.х.д. № 200/2014 година) водачът Б. е разбрал по несъмнен начин какви документи следва да представи при проверката – съответно какви нарушения е извършил, защото е бил в състояние да общува с проверяващите, частично на турски и на български език. Косвено доказателство в тази насока е и представения от него при проверката тахографски лист от 17.09.2014 година, прикрепен към АУАН (лист 11 от приложеното н.а.х.д. № 200/2014 година).

С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението следва да се остави в сила. Затова, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/02.12.2014 година по н.а.х.д. № 200/2014 година на Районен съд – Малко Търново.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:


ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

НА СЪДИЯТА ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Считам, че решението на Районния съд е изцяло неправилно и следваше да бъде отменено, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати две съществени нарушения на процесуалните правила, които засяга правото на защита на касатора и водят до незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

На първо място, нарушена е разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е дадена възможност на лицето да направи възражения в тридневен срок от връчване на акта. Актът е съставен и връчен на 18.09.2014г., като на същата дата е издадено и наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН не предвижда възможността на наказаното лице да направи писмени възражения против акта само при връчването му, но то може да стори това и в три дневен срок, каквато възможност дава чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Действително касатора няма постоянен адрес в Република България и спрямо него са приложими разпоредбите на чл.44 от ЗАНН, но съгласно изречение първо чл.44, ал.4 от ЗАНН, актът се предоставя незабавно на наказващия орган, когато нарушителят няма постоянен адрес в страната, което е изключение от принципа, регламентиран в чл.44, ал.3 от ЗАНН, според който акта се изпраща на наказващия орган в двуседмичен срок от подписването му. И в двата случая обаче (чл.44, ал.3 и чл.44, ал.4 от ЗАНН) законодателят е предвидил, че към акта следва да се приложат писмените обяснения или възражения на наказаното лице. Това означава, че в административнонаказателното производство провеждано дори в хипотезата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, следва да се осигури възможност на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, да упражни правото си на защита, като направи писмени възражения. За да се изключи предоставеното право на възражения, в хипотезата когато нарушителят няма постоянен адрес в страната, това следва да е изрично предвидено от законодателят, каквото предвиждане в случая липсва. Дори да се приеме обратното, доколкото законът изрично не е лишил тези лица от правото да възразяват, както при съставяне на акта, така и в кратък срок след това, то наказващия орган следва да докаже, че им е предоставил възможност за възражения, както при връчване на АУАН, така и след това. Такива доказателства в конкретния случай липсват, поради което считам, че след като не е дадена допълнителна възможност на наказаното лице да упражни правото си на писмени възражения по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН, то е нарушено правото му на защита, което е съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

На следващо място основателно е възражението на касатора, според което в производството по предявяване на АУАН и издаване на наказателното постановление не е използван преводач въпреки, че той е турски гражданин и няма никакви данни да разбира български език. 

В случая не е бил назначен преводач, като видно от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта,    в хода на проверката с водача са говорили на „развален българо-турски език“. Доколко лицето е знаело български език и е разбирало какво са искали проверяващите не се установява по делото. Също така, самият актосъставител не твърди, че е извършен превод на акта и лицето е запознато с предоставените му от законодателя права, като в този смисъл следва да се има в предвиди и направените от лицето възражения при връчване на акта, че не разбира български език. 

Липсата на превод на АУАН се приравнява на липса на връчване на такъв, защото целта на акта, освен да сложи начало на производството е да доведе до знанието на лицето, чиято административнонаказателна отговорност ще се ангажира, в какво е обвинен, че е извършил, за да може адекватно да упражни правото си на защита. Ако актът е съставен на език, недостъпен за наказаното лице и този акт не е преведен на език, който е разбираем от лицето, неговото съдържание е останало абсолютно неизвестно на наказаното лице по същия начин, както съдържанието би останало неизвестно и ако акта не беше връчен.

С оглед на изложеното считам, че следваше да бъде отменено решението на Районен съд гр.Малко Търново и вместо него да се постанови друго с което да се отмени оспореното наказателно постановление.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: