Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 508                     Година 21.04.2011       Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря С.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 367 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на “ПС Груп” АД, гр.София, ул.”Лайош Кошут” № 9а, ет.5, ап.10 представлявано от  изпълнителния директор Радостин Димов Дачев против заповед № 786/22.12.2010г. на кмета на  Община Приморско. Със заповедта е отказано на дружеството извършване на административна услуга – обработка на подадена данъчна декларация вх.№ 1057/02.07.2010г. /в т.ч. попълване на каре с гриф „Попълва се служебно”/ по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с декларатор “ПС Груп” АД. Моли съда да отмени обжалваната заповед и да се върне делото, като преписка на административния орган за извършване на исканата административна услуга за обработка на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх.№ 1057/02.07.2010г.. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Кмета на община Приморско, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

По пощата до община Приморско от името на “ПС Груп” АД е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 1057/02.07.2010г., в която дружеството е декларирало следния обект: „Лятно кино” с РЗП 1032 кв.м. и УПИ VІІ, кв.29 с площ от 1660 кв.м., в т.ч. застроена площ 1160 кв.м.. Към декларацията са приложени справка за поземлен имот с идентификатор 58356.506.342 от СГКК гр.Бургас и Акт за частна държавна собственост № 3264/11.09.1998г..

Със заповед № 786/22.12.2010г. на кмета на  Община Приморско е отказано на дружеството извършване на административна услуга – обработка на подадена данъчна декларация вх.№ 1057/02.07.2010г. /в т.ч. попълване на каре с гриф „Попълва се служебно”/ по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с декларатор “ПС Груп” АД. В мотивите на заповедта е посочено, че дружеството е декларирало нежилищна сграда и земя, като площта на земята е в размер на 1660 кв.м., а съгласно действащия ПУП-ПРЗ за имота и кадастралната карта на гр.Приморско, площта на декларирания имот е 1159 кв.м., тоест налице е несъответствие между декларираната площ на земята и тази по действащата кадастрална карта и ПУП. Посочено е също, че липсват данни за лицето, представляващо декларатора и положило подпис в графа „декларатор”, поради което не може да се направи проверка, дали така подадената по пощата декларация е подписана от лице с представителна власт. Заповедта е връчена по пощата на 26.01.2011г., видно от приложеното известие за доставяне и с жалба вх.№ 68-П-9/08.02.2011г. е обжалвана. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като макар и правилно да е установено, че липсват данни за лицето, което представлява дружеството е следвало на основание чл.30 от АПК да се поиска потвърждение на подписа на представляващия “ПС Груп” АД. По отношение на установеното несъответствие между декларираната площ и тази по ПУП и кадастрална карта е посочено, че е налице съдебно решение, установяващо правото на собственост на дружеството върху спорните 1660 кв.м., по което страна е Община Приморско и вместо да постановява отказ е трябвало да поиска допълнителни данни за уточняване на площта на имота.   

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

С нормата на чл.14 от ЗМДТ, лицата са задължени със закон да декларират обстоятелства, въз основа на които да бъдат определени размерите на задълженията им за данък. В разпоредбите на чл.98 и следващите от ДОПК са уредени правилата при подаване на декларации във връзка с производствата по установяване на задължения за данъци и здравноосигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители, т. е. тези които представляват предметния обхват на прилагането на този нормативен акт, към който препраща чл.4, ал.1 от ЗМДТ. По своята правна същност декларацията представлява писмено извън съдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, с характер на частен свидетелстващ документ. Същата подадена по силата на закона от данъчно задълженото лице по чл.11 от ЗМДТ има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен съобразно чл.4 от ЗМДТ относно правно релевантните факти за облагането с данъка върху недвижимите имоти.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния кодекс и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В ал.3 е посочено, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП, съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

Видно от посочените разпоредби обработката на данъчните декларации се извършва от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. Отказа да се обработи подадена данъчна декларация е постановен от кмета на Община Приморско, който не е компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ. Ето защо, постановения при липса на материална компетентност отказ на кмета на общината, следва да бъде обявен за нищожен на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.4 от АПК и делото, като преписка да се изплати на компетентния административен орган – определените със заповед на кмета на община Приморско служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите.

Освен нищожен отказа е и незаконосъобразен.

Съгласно чл.18, ал.1 от ЗМДТ служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи, като съгласно ал.2 при поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок. Като в ЗМДТ не е предвидена възможност да се откаже приемането и обработването на подадените данъчни декларации.

Съгласно чл.99, ал.1 от ДОПК декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго а съгласно ал.5 приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл.81, ал.1, т.2 и 3 от ДОПК. Видно от посочените разпоредби приемането на декларация може да бъде отказано, само ако не е подписана, не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по  чл.81, ал.1, т.2 и 3 от ДОПК. Предвидената от законодателя изричната възможност да бъде отказано приемането на декларация, предполага, че това е изключение от общото правило, че администрацията не може да откаже приемането на декларации, заявления, молби и други искания на правните субекти. В случая обаче, не сме изправени пред тази хипотеза, тъй като от формална гледна точка подадената от жалбоподателя декларация по пощата е приета и след като същата е разгледана е постановен обжалвания отказ. В отказа е посочено от една страна, че липсват данни за лицето, представляващо декларатора и положило подпис в графа „декларатор”, а от друга, че е налице е несъответствие между декларираната площ на земята и тази по действащата кадастрална карта и ПУП. 

По отношение на първото основание – липсата на данни за лицето, представляващо декларатора и положило подпис в графа „декларатор”, по своята същност не е основание да се откаже обработване на декларацията. Видно от самата декларация, тя е подадена от името на „ПС Груп” АД, с посочен ЕИК и положен подпис. Действително не е посочено лицето, положило подписа, но след като в декларацията не се съдържат данни, че същата се подава от упълномощено лице, следва да се приеме, че тя е подписано от лицето представляващо дружеството. Въпреки изложеното, ако органа е счел, че не би могъл да направи извода, че декларацията която е подадена по пощата е подписана от лице с представителна власт, е следвало да поиска потвърждение на подписа на представляващия “ПС Груп” АД, а не фактически да я приеме и да предприема последващите действия предвидени в чл.103 от ДОПК и да постановява отказ близо шест месеца, след входиране на декларацията.

По отношение на второто основание – установено наличие на несъответствие между декларираната площ на земята и тази по действащата кадастрална карта и ПУП, следва да се има в предвид, че съгласно чл.103, ал.1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването и или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.101, ал.4 и чл.102, ал.4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Съгласно ал.2,  отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация, и подаването на новата декларация, извършено в срока по ал.1, ползва подателя, независимо от чл.104, ал.3. Видно от така посочените разпоредби в случай на установено несъответствие органа по приходите, следва да покани подателя да ги отстрани в 14-дневен срок от получаване на съобщението, а не директно да отказва. Постановения отказ, преди да бъде дадена възможност на подателя да отстрани констатираните несъответствия е незаконосъобразен, тъй като го лишава от предоставената му от закона възможност в случай, че отстрани несъответствията да се ползва от първоначално подадената декларация.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и  чл.173 ал.4 АПК, Административен съд гр.Бургас, Х състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № 786/22.12.2010г. на кмета на  Община Приморско.

ИЗПРАЩА преписката на звеното за местни приходи при Община Приморско за произнасяне от определените със заповед на кмета на община Приморско служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: