О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                 18.02.2010г.                 град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря…………………………………………………………………………………….

и прокурора………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 367 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по жалба на Д.Г. ***,  в която е инкорпорирано искане да му бъде изплатено еднократно обезщетение от EVN България за учредено върху собствения му имот № 0520088, находящ се в землището на с.Граматиково, община Малко Търново право на преминаване на електропровод 20кV – част от електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение” АД.

След преценка на фактическите твърдения, петитума на жалбата и представените писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

В разпоредбата на чл.128 от АПК е очертана компетентността на административните съдилища чрез посочване на делата, които имат право и са длъжни да решават, между които са и исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. В глава ХІ, дял ІІІ от АПК е регламентирано производството по обезщетения. В чл.204 се сочи, че иск за обезщетение може да се предяви след отмяната или заедно с оспорването на административния акт. Уредена е и хипотезата, когато претенцията за репариране на вредите произтича от незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган или длъжностните лица. В този случай незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретния казус изложените в жалбата фактически данни не сочат наличие на административен акт или изразено чрез действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права и задължения или се засягат права, задължения и законни интереси на отделни граждани или организации. Подвеждането на фактическите твърдения, изложени от оспорващия под хипотезата на приложимата правна норма, е дейност на съда, а не на страните по спора и се извежда от основанието и петитума на жалбата или исковата молба. В настоящия случай е видно, че се касае за иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, а не по реда, претендиран от М.. Компетентността на административните съдилища е строго определена в чл.128 от АПК като общото за всички хипотези, регламентирани в тази норма е, че те представляват спор по повод неправомерното развитие на административни правоотношения и на породените от тях граждански правоотношения за обезщетение. Липсата на административно правоотношение или на твърдение за съществуването му е основание за десезиране на съда.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за разглеждане на жалбата по реда на АПК или ЗОДОВ, поради което производството пред БАС следва да се прекрати и изпрати по подсъдност на Бургаски районен съд.

 

Мотивиран от това, Бургаски административен съд, седми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Г.М. ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по АХД № 367/2010г. по описа на Административен съд– гр.Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Бургаски районен съд за произнасяне по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:………………………..