Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 759

 

гр. Бургас, 25 април 2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на шести април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Б.Ч. и с участието на прокурора ВЕЛИЧКА КОСТОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 366/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от  „Българско сдружение за честни избори, граждански права и демократични практики”, ЕИК ****, представлявано от Р.С.П. против решение № 62/10.01.2017г., постановено по нахд №6117/2016г. по опис на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 02-000446/26.09.2016г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл.413, ал.2 КТ на Сдружението е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. 

Касаторът иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Счита, че е първоинстанционният съд е постановил акта си при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон- нарушено право на участие в процеса; неправилна оценка на доказателствата.

В съдебно заседание касаторът и  ответникът по касационната жалба не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, и че материалния закон е приложен правилно.

Изводите си е базирал на следните факти:

„На 17.06.2016г. служители към ИТ извършили проверка в офис на жалбоподателя, находящ се в гр. Бургас, ул. ”Патриарх Евтимий” № 9. По време на проверката на място установили, че има работещи лица. В тази връзка с призовка представляващия бил призован да се яви в ИТ – Бургас, за да представи документи, свързани с трудовото законодателство, в т.ч. и оценка на риска.

            При извършена проверка по документи в Инспекцията по труда на 30.06.2016г. и 21.07.2016г., проверяващият установил, че дружеството няма извършена оценка на риска на посочения обект. Оценка на риска била изискана, но до приключване на проверката, такава не била представена. При попълване на идентификационната карта по т.16 изрично било написано, че такава няма. Жалбоподателят допълнително представил договор за абонаментно обслужване със Служба по трудова медицина - „Медико” ЕООД, гр. Севлиево, но той обхващал периода 02.09.2014г. - 02.09.2015г. Актът е съставен в присъствие на представляващ дружеството, връчен за запознаване и подписан без възражения.

            Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ, на осн. чл. 416, ал. 5, вр.413, ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева“.

         Този състав на съда констатира, че с договора за абонаментно обслужване със Служба по трудова медицина - „Медико” ЕООД, гр. Севлиево санкционираното лице е представило и досие по условията на труд от 2014г., включващо и оценка на професионалния риск по работни места за здравето и безопасността при работа, за работното място на технически секретар, което единствено е било заето от лице, назначено по трудов договор.

         При тези факти настоящият състав на съда намира, че материалния закон е приложен неправилно.

Разпоредбата на чл.16 ал.1, т.1 от ЗЗБУТ изисква, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места.

Редът, начинът и периодичността на извършване на оценката на риска, според чл. 17 от закона, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването- НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска,и 

 

 

 

здадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Нормата на чл.11 от Наредбата, определя хипотезите, при които извършена вече оценка на риска подлежи на преразглеждане. Според ал.2 на текста, преразглеждане на оценката се извършва по преценка на работодателя или по предписание на контролен орган, а според ал.3 - периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.

         В случая по делото няма спор, че санкционираното лице, с възражение по съставения АУАН е представило пред наказващия орган договор за абонаментно обслужване със Служба по трудова медицина - „Медико” ЕООД, гр. Севлиево, действащ за  периода 02.09.2014г. - 02.09.2015г. и досие по условията на труд от 2014г., включващо и оценка на професионалния риск по работни места за здравето и безопасността при работа. Тук следва да се посочи, че с оглед изложената законова регламентация, срокът на действие на договора със службата по трудова медицина не е обвързан със срока на действие на оценката на риска.

         В този смисъл, съдът намира за доказано, че задължението на касатора по чл.16 ал.1, т.1 от ЗЗБУТ е било изпълнено.

         Наказващият орган не е ангажирал доказателства, че представената оценка на риска е подлежала задължително на преразглеждане поради наличието на предпоставките, регламентирани с нормата на чл.11, ал.1 от Наредбата.

         Липсват и доказателства преразглеждането на оценката да е било предписано от контролен орган.

При това положение, право на работодателя е да реши с каква периодичност да извършва преоценка на риска, съобразно установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.

Фактът, че към 17.06.2016г. оценката на риска не е била преразглеждана, не предпоставя автоматично извод, нито че такава оценка изобщо липсва, нито че преразглеждането не е било извършено в нарушение на закона.

Заявлението, направено с попълването на идентификационната карта от представителя на сдружението, за незнание необходимостта от извършване на оценка на риска от сдружения с нестопанска цел не е достатъчно да обоснове извод за осъществен състав на нарушението. Същият с възражението си по АУАН е пояснил, че договорът и останалата документация по безопасност на труда са били предоставени от архива на сдружението, който за 2014г. се е намирал в гр. София.

В тази връзка съдът намира, че наличните доказателства сочат на друго противоправно поведение, а именно- непредставяне при проверката на доказателства за извършена оценка на риска, съхранявани на работното място. Санкцията обаче в случая не е наложена за това, а за липсваща, изобщо неизвършена оценка на риска, съгласно изискванията на чл. чл.16 ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, доказателства за каквото нарушение няма.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният първоинстанционен акт, като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а по същество- да бъде потвърдено наказателното постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 62/10.01.2017г., постановено по нахд №6117/2016г. по опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-000446/26.09.2016г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл.413, ал.2 КТ на „Българско сдружение за честни избори, граждански права и демократични практики”, ЕИК 176702007, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева. 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: