Р Е Ш Е Н И Е

 

 934

 

град Бургас, 19.04.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                      ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 366/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът А.М.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител адвокат А. Д., е оспорил решение № 240/28.12.2012г. постановено по АНД № 243/2012г. по описа на Районен съд Средец, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000963/19.10.2012г. издадено от началник на Областен отдел „Контролна дейност” към Държавна автомобилна инспекция – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.93, ал.1, т.1 от същия закон на касатора е наложена глоба в размер на 1 500лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, и иска от настоящия съдебен състав да го отмени, а по съществото на спора да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът е санкциониран за нарушение на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози, според който, превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.

Според посочената в наказателното постановление като санкционна разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози административнонаказателно отговорно лице е и водачът на превозното средство, който извършва превоз за собствена сметка на товари, без съответния лиценз.

Според §1, т.4, б.”б” от ДР на Закона за автомобилните превози, превоз за собствена сметка е превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превоза, когато този превоз не е основна дейност за него.

В процесния случай е констатирано, че касаторът, като водач на товарен автомобил „Мерцедес” с допустима максимална маса 12 600кг извършвал превоз на дърва за собствена сметка без лиценз, който се изисква според разпоредбата на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози. По делото няма спор, че автомобилът е собственост на работодателя на наказаното лице, освен това е установено с писмени доказателства – трудов договор, че касаторът се намира в трудовоправни отношения с „Мега лес 2009” ЕООД, в качеството си на шофьор на товарен автомобил. В преписката се съдържа копие от превозния билет с дата 13.10.2012г. за 8 кубика дърва, както и копие от пътен лист от същата дата. Всички тези установени по делото факти изпълват фактическия състав както на констатираното нарушение, така и на легалната дефиниция за превоз за собствена сметка.

Обстоятелството, че деянието е извършено на 13.10.2012г. – събота, почивен ден, не променя горните изводи, тъй като закона, въвеждайки изискването на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози, не разграничава почивни от работни дни, а от гледна точка на дефиницията за превоз за собствена сметка следва да се посочи, че Кодекса на труда позволява да се престира работна сила и в почивни дни, като изисква от работодателя тези случаи по-високо да заплаща положения труд.

В жалбата пред районния съд настоящият касатор сам е посочил, че на тази дата му е било разпоредено от управителя на фирмата да извърши един курс от склад в гората до друг склад с товарния автомобил, описан в наказателното постановление. Това означава, че дейността, която е извършена е именно за собственика на автомобила, което е обстоятелство включено в дефиницията „превоз за собствена сметка”. Касаторът неправилно схваща това понятие, като извършване на превоз за негова лична сметка. Всъщност смисълът, който законодателят е вложил е той лично, в качеството на водач на МПС, нает на трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превоза ,да осъществява този превоз.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240/28.12.2012г. постановено по АНД 243/2012г. по описа на Районен съд – Средец.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: