Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 651       Година 03.05.2011      Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, десети състав на трети април две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 366 по описа за 2012  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на „Барка” ЕООД, гр.***, представлявано от И.Д.К. против заповед № 67/31.01.2012г. на Кмета на община Приморско. Със заповедта е наредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот-общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 58356.73.112 по Кадастралната карта на гр.Приморско, местността „Гей таш” с площ от 7 212 341 кв.м., начин на трайно ползване: широколистна гора, трайно предназначение на територията: горска, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1219/09.09.2009г.. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Кмет на община Приморско, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Акт № 1219 за частна общинска собственост от 09.09.2009г. е съставен за имот с идентификатор 58356.73.112 по Кадастралната карта на гр.Приморско, местността „Гей таш” с площ от 7 212 341 кв.м.,трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: Широколистна гора.

С писмо/уведомление изх.№ 68-158/24.11.2011г., връчено на 26.11.2011г., видно от приложеното известие за доставяне, жалбоподателя е уведомен за започналото административно производство, в съответствие с изискванията на чл.26, ал.1 от АПК. Също така е уведомен, че в 7-дневен срок от получаването на същото следва доброволно да освободи описания поземлен имот – частна общинска собственост, да премахне за своя сметка разположените в имота обекти и да възстанови повърхностно положение на имота. В писмото е указано, че при неизпълнение на задължението за освобождаване, имота ще бъде принудително иззет по реда на чл.65 от ЗОС.

Със заповед № 29/11.01.2012г., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.65 от ЗОС и уведомление изх.№ 68-Б-158/24.11.2011г., от кмета на Община Приморско е назначена комисия, която да извърши проверка на имота и да установи дали същият се ползва без основание. С констативен протокол от 11.01.2012г., комисията в отсъствието на жалбоподателя установява, че дружеството не се е съобразило с определения срок и доброволно да освободи ползвания поземлен имот, като са посочени обектите, които са разположени в имота.

Със заповед № 67/31.01.2012г. на кмета на община Приморско е наредено да се изземе от „Барка” ЕООД недвижим имот-общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 58356.73.112 по Кадастралната карта на гр.Приморско, местността „Гей таш” с площ от 7 212 341 кв.м., начин на трайно ползване: широколистна гора, трайно предназначение на територията: горска, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1219/09.09.2009г.. Заповедта е изпратена по пощата с писмо изх.№ 68-Б-23/02.02.2012г., като писмото е върнато с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя”. Заповедта е обжалвана директно пред Административен съд гр.Бургас, с жалба вх.№ 1341/17.02.2012г.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 67/31.01.2012г. на кмета на община Приморско е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му по чл.65, ал.1 от ЗОбС, съгласно който общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

Заповедта е издадена в съответствие с процесуалноправните разпоредби. С писмо изх.№ 68-158/24.11.2011г., връчено на 26.11.2011г., видно от приложеното известие за доставяне, жалбоподателя е уведомен за започналото административно производство, в съответствие с изискванията на чл.26, ал.1 от АПК.

Действително по делото не се установява процесната заповед да е надлежно  връчена на жалбоподателя, преди пристъпването към нейното изпълнение, но това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение. На първо място административното производство приключва с издаването на заповедта за изземване на имота и действията по връчването и, съответно нейното предварително изпълнение, допуснато по силата на чл.65, ал.4 от ЗОбС не е част от това производство и тези действия не биха могли да доведат до незаконосъобразност на заповедта . Реда предвиден за връчване на заповедта е с оглед  гарантиране на правото на защита на адресатите, съответно заинтересуваните лица в производството и ако този ред не е спазен заповедта не е незаконосъобразна, а не е влязла в законна сила и подадената срещу нея жалба е процесуално допустима. На второ място при връчване на писмо/уведомление изх.№ 68-Б-158/24.11.2011г., на жалбоподателя е дадена възможност доброволно да освободи ползвания общински имот, като не е налице спор по делото, че той не се е възползвал от тази възможност, поради което направеното възражение, че не му е предоставена възможност да освободи имота доброволно е неоснователно. 

Заповедта е мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването и.

За да е законосъобразна издадената по реда на чл.65 от ЗОбС заповед е необходимо тя да се отнася за общински имот и да е налице някоя от следните предпоставки – той да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала, като административния орган е приел, че общински имот се държи от жалбоподателя без основание. В случая са налице и две от посочени предпоставки.

Кои имоти са общински сочи разпоредбата на чл.2 ЗОбС. Наличието или не на тези материалноправни предпоставки за принадлежността на правото на собственост, не могат да бъдат обсъждани в административното производство и в съдебно-административния процес, а следва да се разрешат по общия исков ред. Поради недопустимостта за подлагане на преценка на правото на собственост в рамките на административното производство, е приложима разпоредбата на чл.5 ЗОбС, като съгласно ал.1, общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост, а съгласно ал.2 акта за общинска собственост е официален документ и съответно обстоятелствата, констатирани в акт за общинска собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗОС, имотите, неправилно актувани като общински, се отписват от актовите книги със заповед на кмета. В случай на отказ за отписване, е налице спор за собственост, който се разрешава по общия исков ред съобразно правилата на ал. 2 на чл. 64 от ЗОС.

Посочените разпоредби характеризират АОС, не като административен акт, а като официален свидетелстващ документ. В качеството му на официален удостоверителен документ, актът за общинска собственост, се ползува с обвързваща материална доказателствена сила и съдът е длъжен да се съобрази с нея, докато тя не бъде опровергана, чрез доказване на неверността му. Дали описаният в него имот е действително общински, т. е. дали отразеното в него е съответно на действителното фактическо и правно положение, подлежи на установяване по общия исков ред, поради това, че е свързан с гражданско правен спор за собственост. Ето защо, с оглед представения по делото акт за частна общинска собственост № 1219/09.09.2009г., който е надлежно вписан в Служба по вписванията гр.Бургас, следва да се приеме, че поземлен имот с идентификатор 58356.73.112 от кадастралната карта на гр.Приморско е общинска собственост.

В случая не се установява жалбоподателя да ползва имота на правно основание. Действително по делото е представено подписано от страните в производството споразумение от 04.07.2011г., но същото касае уреждане на облигационни отношения относно заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Съгласно ЗОбС, вещни права и/или наем за имоти общинска собственост могат да възникнат само по установения в закона ред – търг или конкурс, поради което съдът не възприема направените в жалбата възражения.   Без правно значение е и факта, че от споразумението не може да се установи периода за който се отнася, като следва да се има в предвид, че изрично в чл.3, ал.1 от него е предвидено, че „При поискване от страна на община Приморско, втората страна се задължава да премахне за своя сметка разположените в имота обекти и да възстанови първоначалното повърхностно положение на имота”, като в ал.2 е договорено ”В случай, че втората страна не изпълни задължението си по чл.3, ал.1 от настоящото споразумение, то първата страна ще предприеме действия по откриване на производство по чл.65 от ЗОС”, без тази възможност да е обвързана по някакъв начин със срока на споразумението и да е предвидено, че „поискването” може да бъде извършено, едва след изтичане на 1 година от подписване на споразумението. В потвърждение на изложеното, следва да се има в предвид и че в чл.3, ал.3 от споразумението е договорено, че „Страните се споразумяват, че настоящото споразумение има характер на предизвестие за откриване на прозводство по чл.65 от ЗОС”.    

Неоснователна е направеното възражение, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице индивидуализация на обектите подлежащи на премахване. В случая предмет на процесната заповед е изземване на недвижим имот-частна общинска собственост, а не премахване на описаните в мотивите на заповедта обекти, който са разположени от жалбоподателя. Също така, след като от жалбоподателя се ползва част от този имот, която не е реално обособена, не би могло да се разпореди да се изземе само идеална част от него и правилно е разпоредено изземването на целия имот.

По отношение на процесната заповед не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като тя не противоречи на целта на закона. Кмета на общината се явява административния орган който следи за законосъобразното ползване на общинските имоти и при правилно установеното наличие на държане на имот общинска частна собственост, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал заповедта по чл.65 от ЗОбС в съответствие с целите на закона, а именно да не се допуска владение или държане без правно основание на общински имоти.

Видно от изложеното процесната заповед е издадена за общински имот, който се държи от жалбоподателя без правно основание, поради което подадената жалба е  неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Барка” ЕООД, гр.***, представлявано от И.Д.К. против заповед № 67/31.01.2012г. на Кмета на община Приморско.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: