Р Е Ш Е Н И Е

 

      599                                   29.03.2018г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 365 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от А.Г.А., ЕГН **********,***, против Решение № 2053 от 19.12.2017г., постановено по АНД № 5088 по описа на Районен съд – Бургас за 2017г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0769-003259/04.09.2017г. на Началник група към ОД на МВР гр.Бургас, Сектор Пътна Полиция, с което А.Г.А. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно по изложените в жалбата съображения..

В съдебно заседание касаторът А.Г.А., редовно и своевременно призован, не се явява.

Ответникът по касацията Сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Бургас, редовно и своевременно уведомен, не се представлява и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Необосновани и недоказани са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното НП  се съдържа подробно описание на обстоятелствата, при което е извършено неправомерното деяние, като е посочено и мястото на извършването му.

По същество на спора, съдът намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от касационния състав.

Неоснователно според настоящия състав е и възражението на касатора за допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001г. при извършеното в административнонаказателното производство химическо изследване на взетата от него кръвна проба. Това възражение е било разгледано и подробно обсъдено от въззивния съд, който с оглед установените по делото факти е достигнал до правилния извод, че няма основание данните от заключението на химическо изследване, обективирани в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 321/08.067.2017г., да бъдат изключени от доказателствения материал.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2053 от 19.12.2017г., постановено по АНД № 5088 по описа на Районен съд – Бургас за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

  

     2.