О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

339

 

гр. Бургас, 01. 03. 2017г.

 

 

Административен съд Бургас, ХХІ-ви състав, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 365 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.127ж, във вр. с чл.41, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Мирко“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Индустриална“ ***, представлявано от управителя А.М.Х., против действия на органите по приходите по предварително обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК и по фискален контрол, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0010623/02.02.2017г., потвърден с Решение № 33 от 07.02.2017г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорените действия като незаконосъобразни, постановени в противоречие с процесуалните правила и материалните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът – директор на ТД на НАП - Бургас с писмо изх. № ИТ-00-1400 от 24.02.2017г. не изразява становище по жалбата, а претендира разноските по делото да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изпраща административната преписка в цялост.

Оспорването е допустимо.

Видно от разписката към Решение № 33 от 07.02.2017г. на директора на ТД на НАП – Бургас, последното е съобщено на управителя на дружеството-жалбоподател на 10.02.2017г., а жалбата е депозирана на 14.02.2017г., поради което съдът приема, че оспорването е в срока по чл.41, ал.3 от ДОПК, приложим по силата на чл.127ж, ал.1 от ДОПК, от лице с доказан правен интерес.

От изпратената административна преписка се установява, че на 02.01.2017г. инспектори по приходите при дирекция „Фискален Контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на място на разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск, находяща се в гр. гр.Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Индустриална“ ***, митнически склад с посочен номер. Обект на проверката била стока – фъстъци, непечени, дори натрошени, с посочен код от списъка на стоки с висок финансов риск, с общо нетно количество 46000 кг. Стойността на стоката е посочена в размер на 227 700 лева без ДДС.

На същата дата е съставен протокол за предприето действия за обезпечаване на доказателства № 0010623. Посочено е, че на основание чл. 121, ал. 2 от ДОПК и след преглед в информационния масив на НАП, спрямо провереното лице следва да се наложат предварителни обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК. Прието е, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. По реда на чл.40 от ДОПК с протокола се обезпечават следните стоки: фъстъци, непечени, дори натрошени, с посочен код от списъка на стоки с висок финансов риск, с общо нетно количество 46000 кг., с пазарна цена 4.95 лв./кг. без ДДС и обща стойност 227 700 лева без ДДС. Съдът приема, че предмет на обжалване са действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани именно в този протокол, доколкото с петитума на жалбата е поискано отмяна на действията по този протокол.

Стоката е иззета и описана в приемо-предавателен протокол от 02.02.2017г. и е оставена за отговорно пазене в складовата база на фирма „Мирко“ ЕООД в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ ***, като за отговорен пазач е назначен А.Х. - управител на дружеството. В протокола е определено обезпечение в размер на 68 310 лв. Посочено е, че размерът на така определеното обезпечение представлява 30 на сто от пазарната цена на стоката. С протокола, на основание чл.40 от ДОПК, са иззети и всички оригинални документи, придружаващи стоката: митнически декларации - 2 бр., фактури с трансграничен превод - 2 бр. и нотификации - 2 бр.

С Протокол № 1167715/03.02.2017г. и на основание чл. 121а, ал. 3, изр.второ, предл. второ от ДОПК, иззетата стока с висок фискален риск е освободена поради представяне на безусловна, неотменяема банкова гаранция 961DGI17034F6G9, издадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Действията на органите по приходите при извършения фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в цитираните протоколи са били оспорени по предвидения административен ред пред директора на ТД на НАП гр. Бургас с жалба вх. № ИТ-00-1400 от 06.02.2017г.

След като е преценил жалбата за неоснователна, с Решение № 33 от 07.02.2017 г. директорът на ТД на НАП - Бургас я е отхвърлил. Според решаващия орган, действията и процедурата, при която е наложено обезпечението са спазени. Актовете са издадени при наличието на материални предпоставки и са съобразни изискванията за форма, от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания и съобразно целта на закона.

Жалбоподателят представя пред съда нотариални актове за собственост на „Мирко“ ЕООД, данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013г. и 2015г., ведно с платежни нареждания към бюджета за платени данъци и осигуровки; ведомости за начислени суми за заплати и осигуровки, платежни нареждания към бюджета за платени здравни и осигурителни вноски на работници и служители, платежни документи за авансови плащания на данъчни задължения за 2016г. Жалбоподателят поддържа, че оспорените действия са незаконосъобразни, поради неправилно приложение на закона, предпоставено от липсата на мотиви. Твърди, че изводите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, са необосновани.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.121а, ал.1 от ДОПК (Нов – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) постановява, че при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на:

1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол;

2. неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4;

3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката;

4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.

Според ал.2 и ал.3 от чл.121а на ДОПК, предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

Обжалваните действия на органа по приходите са незаконосъобразни.

Видно от съставения протокол органът по приходите се е позовал на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Съдът намира, че изложеното от органите по приходите не може да бъде прието за мотиви, които да обосноват нужда от обезпечителна мярка по смисъла на цитираната норма. Протоколът не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, относими към приетото за установено основание по цитирания текст, а именно - че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Самото цитиране или възпроизвеждане на текста, на законовата разпоредба, без изложение на относимите за нея конкретни факти, компрометира обосноваността на съответния акт и е достатъчно основание за неговата отмяна. Органът се е позовал на данни от информационните масиви на НАП, за които данни няма яснота относно техния източник. Предприемането на действия за обезпечаване на доказателства не са мотивирани. Липсва каквато и да е конкретна информация относно фактите, въз основа на които е предприето това действие.

Протоколът не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, относими към приетото за установено основание по цитирания текст. Не съдържа никакво обяснение, нито описание относно извършения анализ. Не е посочено дали дружеството има публични задължения, какви са те ако има такива и какъв е техният размер. По делото не се установи оспорващото дружество да има непогасени публични задължения. От представените с жалбата доказателства се установява, че дружеството разполага и с недвижими имоти, както и заплаща своевременно задълженията си към бюджета и работниците. Следва, че изводът на административния орган е необоснован. Органът не е обосновал защо приема, че е налице вероятна невъзможност за събирането на данъци. Предвид изложеното съдът счита, че в конкретния случай органите по приходите не са доказали наличието на основанието по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК за предприемане на обезпечителни мерки и в този смисъл следва да се приеме, че материалният закон е приложен неправилно. Този извод обосновава и незаконосъобразността на последващите действия, предприети на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, които са обективирани в протокола, които действия по необходимост са обвързани с констатациите по алинея 2 на същата норма и се извършват въз основа на тях. Органът по приходите е определил размера на обезпечението - 68 310 лв., представляващ 30% от пазарната цена на проверената стока с висок фискален риск. Напълно неясно за съда остава как е определена пазарната цена на стоката, поради което следва, че и изводът за размера на обезпечението е необоснован и като такъв може да се счете за произволно определен. Това представлява съществено процесуално нарушение, което също е основание за отмяна на процесните действия.

Предприемането на действия за обезпечаване на доказателства е мотивирано с „извършен анализ от дирекция „ФК“. Но и за извършването на тези действия не е отразена каквато и да е конкретна информация относно фактите, въз основа на които е направен анализа. Формалното посочване, че при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, не може да обоснове действия за обезпечаване на доказателства. Необходимо е органът по приходите да установи конкретни факти, които да дават възможност недвусмислено да се заключи, че именно при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Липсата на мотиви в протокола, обективиращ оспорените действия не може да бъде преодоляна и със заключението на решаващия орган, че е издаден при наличие на материални предпоставки и съобразно изискванията за форма, от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания и съобразно целите на закона.

По изложените съображения, съдът приема, че оспорените от жалбоподателя действия на органите по приходите по предварително обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0010623/02.02.2017г., потвърден с Решение № 33 от 07.02.2017г. на директора на ТД на НАП – Бургас следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

 

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, които включват 50 лв. за внесена държавна такса (лист 116 от делото). По делото не са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение на един адвокат по договор за права защита в размер на 2600 лв. Тези разноски съдът приема за недоказани и несъответстващи на представения списък (лист 6 от делото).

Така мотивиран и на основание чл.127ж, ал.1, във вр. с чл. 41, ал.3 от ДОПК, Административен съд Бургас, двадесет и първи състав,

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол № 0010623/02.02.2017г., потвърдени с Решение № 33 от 07.02.2017г. на директора на ТД на НАП – Бургас, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас, адрес гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, да заплати на „Мирко“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Индустриална“ ***, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по административно дело № 365/2017 година по описа на Административен съд Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: