Р Е Ш Е Н И Е  860

 

Град Бургас, 30.04.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                                               СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 364 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Х.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адв.К.-***, против заповед № 4/02.01.2018г., издадена от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е разпоредено жалбоподателят Х.Д.В. и Е.К.Н.-В. да премахнат собствения си незаконен строеж: Сграда от допълващо застрояване - гараж“, от тухлена зидария с покрив от дървена конструкция с монтирана метална портална врата, с покрив от дървена конструкция, с приблизителни размери 3.30м/5.60м. и 3м. височина, долепен до северната фасадна стена на съществуваща вилна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас (УПИ VІІІ-19, кв.4 по плана на в.з.“Росенец“, гр.Бургас).

Жалбоподателят оспорва заповедта за премахване на незаконния строеж като незаконосъобразна и моли за отмяната й от съда. Твърди, че извършените от него строително-монтажни работи не попадат в нито една от хипотезите на чл.154, ал.2 от ЗУТ, а представляват несъществени отклонения по смисъла на чл.154, ал.3 от ЗУТ, за които не е необходимо да бъдат изготвяни нови строителни книжа и да бъдат спирани строителните дейности. Счита, че при издаване на оспорваната заповед контролният орган неправилно е преценил вида на извършеното строителство, като в случая не е необходимо да бъде издавано разрешение за строеж, тъй като това представлява несъществено преустройство на съществуваща сграда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, представя преписката по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилна и законосъобразна издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Е.К.Н.-В., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

По повод постъпило в община Бургас заявление с вх. № 94-01-43562/28.12.2016г. относно повторно изграден масивен гараж в УПИ VІІІ-19, кв.4 по плана на в.з.“Росенец“, землище на кв.“Крайморие“, гр.Бургас, и за отваряне на тупиковата улица в кв.4 по действащия ПУП и ПРЗ от 1991г., е извършена проверка на място и по документи от работна група специалисти в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при община Бургас на строеж: „Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас – допълващо застрояване“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас (УПИ VІІІ-19, кв.4 по плана на в.з.“Росенец“, гр.Бургас), резултатите от която са отразени в констативен акт № П-24/25.09.2017г. Констатирано е, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас е собственост Х.Д.В. и Е.К.Н.-В., съгласно нотариален акт № 90, том IІІ, рег.№ 5304, дело № 430/2010г.

В констативен акт № П-24/25.09.2017г. е отразено, че на северната фасадна стена на съществуваща вилна сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр.Бургас и на 2.00 м. от така материализираната северна граница на имота е изпълнен като пристройка нов строеж: „Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас – допълващо застрояване“, с площ от 18.00 кв.м., представляваща гараж със смесена конструкция – тухлена зидария и дървена покривна конструкция, с приблизителни размери 3.30м/5.60м. и 3м. височина. Стените са от тухлена зидария, покрива е дървена конструкция, покрита с хидроизолиращ материал. Монтирана е метална портална врата. Строежът е трайно прикрепен към земята и се ползва като гараж. При проверката е установено, че възложители и строители на строежа V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.„в“ от ЗУТ, са Х.Д.В. и Е.К.Н.-В., които са изпълнили същия без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Направена е окомерна скица на разположението на строежа в имота и снимка. Констативният акт е съставен в отсъствие на възложителите, макар същите да са били поканени с писмо изх. № 94-01-18994(3)/11.09.2017г., връчено на 14.09.2017г., и с него е открито административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Актът е изпратен по пощата с писмо изх. № 94-01-43562(1)/26.09.2017г. до Х.В. и Е.Н.-В. и е връчен на 29.09.2017г., видно от известие за доставяне ИД РS 8000 01RPN4 X и известие за доставяне ИД РS 8000 01RPN6 Z. С писмото е предоставен 7-дневен срок от връчването му за представяне на становища и документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатото административно производство. В законоустановения срок по обявяване на констативния акт не са постъпили възражения, видно от съставения на 9.10.2017г. акт за резултатите от обявяване на КА № П-24/25.09.2017г.

Констатациите, съдържащи се в КА № П-24/25.09.2017г. са изцяло възприети от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас и възпроизведени в мотивите на оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 4/02.01.2018г. Административният орган е приел, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредил премахването му. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 18.01.2018г., видно от известие за доставяне ИД РS 8000 01UP01 R. Жалбата му до съда против заповедта е подадена на 1.02.2018г., чрез административния орган.

По делото са представени и приети като доказателство заповед № ДК-02-ЮИР-102/19.05.2012г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, потвърдена с решение № 505/05.03.2013г. по адм. дело № 1544/2012г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с решение № 8666/17.06.2013г. по адм. дело № 5546/2013г. по описа на Върховен административен съд на РБ, с която е разпоредено премахването на незаконно изградения в същия имот, на същото място и в същия обем от жалбоподателя и съпругата му незаконен строеж – масивен гараж, който след влизане в сила на заповедта е премахнат доброволно съгласно констативен протокол № ТП-783-1 от 9.06.2014г. на РДНСК - ЮИР.

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването – адресат на административния акт, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорената заповед № 4/02.01.2018г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно разпоредбата на § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. Заповедта, с която е наредено премахването на незаконен строеж от V-та категория, е издадена на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно която, компетентен орган е кметът на общината. Правомощията на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас са предоставени със заповед № 572/02.03.2016г. на кмета на община Бургас, поради което той се явява компетентен орган по смисъла на посочените разпоредби.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й. Изпълнена е предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура – преди издаване на заповедта е съставен констативен акт от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, който е връчен на жалбоподателя и съпругата му. Заинтересуваните лица са уведомени за започване на административното производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК и за възможността да направят възражения. Срещу констатациите в акта не са направени писмени възражения в предоставения срок. В административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая – индивидуализация на сградата, точното й местоположение, характеристики, размери и извършители. В мотивите на заповедта за премахване на незаконния строеж са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване – установеният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ поради извършването му при липсата на строителни книжа.

Правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Съобразно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

При действието на тази правна уредба и безспорно без издадено разрешение за строеж и одобрени и съгласувани инвестиционни проекти, законосъобразно в заповедта изпълнените СМР са преценени като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В случая, констатациите на извършилите проверките органи, залегнали в съставения  констативен акт № П-24/25.09.2017г. не са оборени в съдебното производство, въпреки дадените от съда указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса.

Неоснователно е основното възражение в жалбата, че за извършените СМР не се изисква разрешение за строеж, тъй като същите представляват несъществени отклонения по смисъла на чл.154, ал.3 от ЗУТ. От приетите и неоспорени по делото доказателства се установява, че за изграждане на масивната пристройка „сграда от допълващо застрояване– гараж“, от тухлена зидария с покрив от дървена конструкция с монтирана метална портална врата, с приблизителни размери 3.30м/5.60м. и 3м. височина, долепена до северната фасадна стена на съществуващата в имота вилна сграда, безспорно се изискват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, съгласно чл.148 от ЗУТ. В случая не е извършено несъществено преустройство на съществуващата в имота сграда, т.е. несъществено отклонение от одобрения инвестиционен проект на сградата, а ново строителство на сграда от допълващо застрояване – строеж от V-та категория, за който се изискват одобрени строителни книжа.

Процесният незаконен строеж не попада и в изключителната хипотеза на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито на § 127, ал.1 от ЗУТ, предвид изграждането на същия не по-рано от м.06.2014г., тъй като видно от заповед № ДК-02-ЮИР-102/19.05.2012г. на началника на РДНСК - ЮИР за премахване на незаконно изградения през 1986г. в същия имот, на същото място и в същия обем незаконен строеж – масивен гараж, към 9.06.2014г. той е премахнат доброволно съгласно констативен протокол № ТП-783-1. Следователно, установеният впоследствие към 25.09.2017г. в същия имот, на същото място и в същия обем незаконен строеж е изграден след 9.06.2014г. и не попада във времевите рамки на нито една от хипотезите за търпимост.

С оглед изложеното настоящият състав приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да осъди жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразена с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника –участие в съдебно заседание по разглеждане на делото, представяне на доказателства, изразяване на становища по доказателствата и по същество.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд - гр.Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 4 от 2.01.2018г., издадена от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас.

ОСЪЖДА Х.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Бургас съдебни разноски в размер на 200 лв. (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                      

 

 

 

                                                                                 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: