Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   664                    04 април 2018 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав,  в открито  заседание на четиринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                    Съдия: Чавдар Димитров

Секретар И. Л.

като разгледа административно дело  номер  363  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.В.Т. с ЕГН ********** ***, против Заповед №18-0769-000022 от 05.01.2018г. на В.Н.С.– полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от една година.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. С., която поддържа жалбата. В жалбата твърди, че заповедта е незаконосъобразна и несправедлива по отношение на адресата, който не е знаел за отнетото с присъда по НОХД №4918/25.10.2017г. свидетелство за управление на МПС, поради което счита за несправедливо административните санкции да бъдат наложени на жалбоподателя, за чужди нарушения. Представя предварителен договор за продажба на МПС, с нотариална заверка на подписа от 03.02.2017г., като сочи, че съгласно договореното в него всички рискове по собствеността и управлението на автомобила от момента на сключване на договора преминават върху купувача, който получава и владението върху самото МПС. Не  на последно място обяснява, че самото нарушение е било укрито от страна на извършителя.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по жалбата, представя копие на пълната административна преписка.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид депозирането й на 06.02.2018г., след като адресатът е бил уведомен за нея на 23.01.2018г. Подадена е от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед  №18-0769-000022 от 05.01.2018г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас, с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на А.В.Т. с ЕГН ********** *** е приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от една година.

Заповедта е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че на 04.01.2018г. около 17,17 часа в гр. Бургас, ул. Гладстон, на кръстовището с ул. Фердинандова, собственият на адресата автомобил Шевролет Калос с рег. №***е бил управляван от лицето Г.Й.Г. с ЕГН **********, който го управлявал в срока на изтърпяване на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ постановено по съдебен ред – с влязла в сила присъда по НОХД №4918/25.10.2017г. на РС Бургас, като му е бил съставен АУАН сер. № 028537/04.01.2018г., при които обстоятелства на водача бил съставен АУАН №028537/04.01.2018г. Въз основа на така съставения АУАН, е издадена процесната заповед.

 При такаустановените факти се налагат  следните правни изводи:

 На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-000022 от 04.01.2018г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на директора на ОД МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.8 изрично са посочени полицейските инспектори от сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административния акт /л.37 от делото/;.

На второ място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Същата е мотивирана касателно обстоятелствата и фактите наложили нейното постановяване, включително и чрез препращане към съдържанието на съставения на жалбоподателя АУАН. Отделно от горното следва да бъде уточнено и това, че практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК. 

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати и други съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.171, т.2а ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“.

Следователно при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС от различно от собственика лице, след като то е било лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

По делото безспорно се установява от приложената служебна справка, неоспорена от страна на жалбоподателя, това, че на основание чл.343, ал.3, б.“а“ от НК, с окончателен съдебен акт по нохд №4918/25.10.2017г. водачът Г.Й.Г. с ЕГН ********** е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, който видно от датата на констатираното с АУАН нарушение не е бил изтекъл.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, отразени в АУАН №028537/04.01.2018г., напротив , потвърждава това, че практически е предал владението и управлението на автомобила си на изплащане, като собствеността, ще бъде прехвърлена след заплащане и на последната вноска, видно от разпоредбата на чл.3 от договора (л.8). По-натам се установява и това, че отново на правно основание бъдещите купувачи са сключили втори пореден предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху същото МПС на 01.07.2017г. (с недостоверна, но неоспорена от ответния орган дата), който се явява фактическото и правно основание за управлението на посоченото МПС от лишения от правоуправление по съдебен път Г.Й.Г.. Тези обстоятелства се потвърждават от Г. и е о.с.з., при разпита му като свидетел.

По-натам следва да бъде направена преценка на законосъобразността и обосноваността на наложената мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от една година, който безспорно не просто надхвърля рамките на минимума на този посочен в ЗДвП, но е определен и в максимален размер. По тази причина продължителността следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти и обстоятелства, които налагат продължителността на мярката да бъде конкретизирана при предвидения в закона максимум. На още по-силно основание това процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав. Допуснатия пропуск представлява нарушение както на материалния закон на чл.171, т.2а, б.“а‘ ЗДвП, така и на процесуалния чл.59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително на продължителността на наложената санкция, която определя в най-голяма степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя, тъй като обратното засяга правото му на защита в значителна степен. Този пропуск не може да бъде саниран на по-късен етап, например в хода на съдебното производство.

Като не е мотивирал продължителността на наложената ПАМ и същата не е на определения от законодателя минимум, органът фактически възпрепятства и дори прави невъзможна  преценката на съдебния състав относно съответствието на мярката със съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна). Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането на тези функции, съотнесени към конкретния казус. Липсата на изложени мотиви относно определената продължителност може да граничи със своеволие особено в хипотези като настоящата, когато сръкът е определен на предвидения максимум.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради необоснованост на размера на мярката и определянето му на предвидения в закона максимум, е незаконосъобразна, а жалбата на А.Т. е основателна и следва да се уважи.

В допълнение следва да бъде отчетено, че посочените от жалбоподателя основания да атакува посочения адм. акт, развити подробно в неговата жалба, са ирелевантни и не следва да бъдат коментирани.

По тези съображения и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед №18-0769-000022 от 05.01.2018г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от една година, приложена спрямо А.В.Т. с ЕГН ********** ***, в качеството му на собственик на МПС Шевролет Калос с рег. №****.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                 

                                                        СЪДИЯ: