РЕШЕНИЕ

 

         914                            дата 22 май 2015 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 23 април 2015 год.,

 в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                           2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 363 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “Комплексен онкологичен център” ЕООД, гр.Бургас, представлявано от управителя д-р Р. З. Д.  против Решение № 2066/19.12.2014г., постановено по НАХД № 3531/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02/НП/90/25.02.2014г. издадено от Директора на РЗОК – Бургас, с което, за шест нарушения по чл.54, ал.10 и чл.55, ал.2, т.2, т.3 от ЗЗО, чл.102 ал.1, т.3 от Решение №РД-НС-04-8/31.01.2013г. на НС на НЗОК и чл.220 от НРД за медицинските дейности за 2012г. и на основание чл.105а, ал.3 от ЗЗО, на касатора са наложени шест имуществени санкции, всяка от които в размер на 200 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на наказателното постановление и оспорва съставомерността на констатираните деяния. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощник, поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба  и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Дружеството - касатор е санкционирано за това, че при извършена тематична медицинска проверка са установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по  чл.55, ал.2, т.2, т.3 от ЗЗО, в частност незавършване на клинична процедура № 6 в листи за диспансерно наблюдение при злокачествени заболявания с № 2391/11.02.2013г., № 8627/17.05.2013г., № 10610/17.06.2013г., № 10519/14.06.2013г., № 4373/12.03.2013г. и № 3435/26.02.2013г. по отношение на шест ЗЗОЛ, изразяващо се в неназначаване на изискуемите съгласно Приложение № 11 към Наредба № 40/2004г. на МЗ и Приложение № 5 от Решение № РД-НС-04-8/31.01.2013г. на НС на НЗОК за конкретните заболявания изследвания. Районният съд по същество е приел, че установените деяния са съставомерни, като не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната процедура при съставяне на АУАН и при издаването на НП. Обосновал е извод за правомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото основание, наложените санкции е намерил за правилно определени в посочения от законодателя минимален размер, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от сочените от касатора пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът е формирал правилна фактическа обстановка, която е подробно описана и не е необходимо нейното възпроизвеждане.

Клинична процедура № 6 „Диспансерно наблюдение при злокачествени заболявания”, част от Приложение № 19 от НРД задължава изпълнението на клиничната процедура по различните рубрики на МКБ-10 да следва алгоритъма, отразен в Приложение № 11 от Наредба № 40/2004г. на МЗ. Съгласно посочения алгоритъм, клиничната процедура се счита за завършена, когато е извършен пълният обем от задължителни дейности, съгласно Наредбата. В същата са определени вида и обхвата на  дейностите, които следва да съдържа оказаната медицинска помощ по пакета, който заплаща НЗОК, като обемът и честотата на дейностите при диспансерно наблюдение на злокачествени заболявания се съдържат в  Приложение № 11. В конкретния случай, шестте здравноосигурени лица, диспансеризирани на различни дати през 2013г., на които е било извършвано диспансерно наблюдение за злокачествени заболявания, са с определени кодове на заболяванията С 44.4, С 00.3, С50.1, С18.5 и С 54.2. Съгласно Приложение № 11, графа № 5 „Периодичност на диспансерните прегледи за 1 година“ за всяко от горепосочените заболявания диспансерното наблюдение при злокачествените такива предвижда определен обем и честота на дейностите, които следва да се извършат и конкретна периодичност на диспансерните прегледи за една година, както през първата такава, така и през следващите години. Видно от колона 7 „Изследвания за една година“, в същата изрично е указан броят на всяко изследване от колона № 6 Клиничен преглед, съгласно годината на диспансерно наблюдение, като предвид предписанията на колона № 7 клиничните прегледи през първата година от диспансерното наблюдение следва да бъдат определен брой. От листите за диспансерно наблюдение на конкретните пациенти със злокачествени заболявания се установява, че лечебното заведение не е назначило и извършило част от определените за всяко онкологично заболяване изследвания, като предвид неприлагането към медицинската документация на ЗЗОЛ на резултати от извършени такива лично от пациента или от лечебно заведение в извънболничната помощ, се е наложил единственият възможен извод, че такива изследвания въобще не са били извършени по време на диспансерното наблюдение.

Твърдените отрицателни факти от наказващия орган, установени в производството пред РС, не са опровергани от санкционираното лице с доказателствените средства, допустими в процеса. Санкционираното дружество предлага тълкуване на приложимите норми, с оглед оборване на тезата на АНО, че  е било необходимо извършването на всички изследвания, за да се приеме, че Клинична процедура № 6 е завършена, което тълкуване съдът не споделя. В Приложение № 11 от Наредба № 40 липсва текст, указващ, че изследванията се назначават по преценка на лекуващия лекар. Обратно, законодателят изрично и изчерпателно е регламентирал броя и периодичността на извършване на тези изследвания и те съвпадат с поредността на диспансерните прегледи в рамките на първата година, като в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за определени други заболявания (доброкачествени) в Приложение № 11 изрично е допусната възможност изследванията да се назначават по преценка на лекаря (напр. заболяване с диагноза D 24, за което в графа № 5 е отбелязано, че периодичността на диспансерните прегледи е през 4 месеца в годината, а в графа № 6 са указани клиничните прегледи и медицински дейности по време на диспансерното наблюдение и там изрично е посочено, че изследванията за ПКК, биохимия и ехография се назначават по преценка на лекаря, като същевременно в графа № 7 не са посочени брой изследвания за съответните години, тъй като графата има императивен характер и при положение,  че същите се назначават по преценка на лекаря, то очевидно тяхното провеждане не е задължително). Подобна възможност обаче за процесните заболявания не е предвидена. След като не е посочено изрично, че изследванията се извършват по преценка на лекаря, а напротив – посочени са брой на извършването им през първата година (колона 7), то тяхното назначаване е задължително за лекаря и в случая за последния липсва право на преценка по целесъобразност. В Алгоритъма изрично е посочено, че клиничната процедура се счита за завършена, когато е извършен пълният обем от задължителни дейности, съгласно Наредба № 40. След като в административнонаказателното производство е установено, че дружеството не е извършило всички необходими дейности по клинична процедура № 6 по отношение на конкретно установените шест  задължително здравно осигурени лица, то правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Що се отнася до възражението, че част от изследванията не биха били препоръчителни (като вид и честота на извършване)с оглед заболяванията на лицата, следва да се отбележи, че медицинската целесъобразност на лечението не може да бъде предмет на съдебен анализ.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на сочените  основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2066/19.12.2014г., постановено по НАХД № 3531/2014г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: