РЕШЕНИЕ

 

Номер    603                      30.03.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С.Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 362 по описа за 2018 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Производството е образувано по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, чрез старши юрисконсулт С. Н. против решение № 2/02.01.2018г. постановено по а.н.д. № 466/2017г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-001097/11.09.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.1, ал.2 от същия и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 от КТ на Т. А.А. – земеделски производител е наложена глоба в размер на 1 500лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

         Ответната страна – Т. А.А. – редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. Тодорова, която оспорва касационната жалба.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответника и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП, ответната страна е санкционирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 22.06.2017г. не е уредила като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето Е. Я. А., ЕГН **********, установено да полага труд в обект: Черешова градина /около 21дка/, с. Поляново, община Айтос, който като  „селскостопански работник“ – берял череши.

         Нарушението е установено на 26.06.2017г. при проверка по документи от главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.

         За него е съставен АУАН, който е предявен лично на Т. А. и въз основа на който е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че същото е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Счита, че в настоящия случай по делото това не е сторено. Заявява също, че в хода на съдебното следствие се установява от събраните гласни доказателства, че проверка вътре в черешовата градина на процесната дата - 22.06.2017 г., когато се твърди че лицето Е. Я. А. е работил като берач на череши, не е била извършена. Приема, че нито един от свидетелите не може със сигурност да заяви, че точно А. е полагал труд на въпросната дата, който труд е бил именно с предмета, посочен в АУАН и НП. Също така приема, че нарушението е установено въз основа на частен документ – декларация, без обаче органа да провери дали фактите, отразени в нея, отговарят на истината. Посочва, че никъде във въпросната декларация не било посочено, че работата се е осъществявала срещу заплащане на договорено възнаграждение. Счита, че административнонаказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено от него нарушение, а не да се основава на предположения. В тази връзка намира издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно и като такова го отменя.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

         При анализ на всички събрани доказателства и установени въз основа на тях факти, районният съд е обосновал правилния извод, че  административнонаказващият орган не е успял да докаже по категоричен начин соченото от него административно нарушение.

         Недопустимо е едно лице да бъде санкционирано на база на предположения на актосъставителя, почиващи на частен свидетелстващ документ, без същия да е направил необходимото да изясни, посочените в него обстоятелства. Безспорно е, че не е доказано по безспорен начин авторството на установеното с АУАН деяние, а именно, че работникът е бил нает именно от Аврамова да престира труд, който факт е различен от факта, че тя е собственик на градината. Напълно се споделят правните изводи на въззивния съд, обосновали отмяна на наказателното постановление, тъй като отговорността на А. е ангажирана незаконосъобразно

Административно-наказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено от него от субективна и обективна страна нарушение, а не да се основава на предположения. В тежест на наказващия орган е да ангажира годни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи автора на деянието, което действително в настоящия случай не е направено. Не се установява и безспорно Е. Я. А. да е изпълнявал трудови функции.

Като е достигнал до същите изводи и е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХIХ - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/02.01.2018г. , постановено по а.н.д. № 466/2017г. по описа на Районен съд - Айтос.

 

Решението е окончателно.

 

        

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                             

                                                                  2.