РЕШЕНИЕ

 

   723           13.04.2018 година, град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 361 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от Г. И.Л. в качеството си на кмет на Община Царево, чрез адв. Г.К. – БАК, против решение № 5/08.01.2018 г. постановено по а.н.д. 935/2018 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 11-01-225/22.08.2017г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция – София, с което за нарушение на чл. 50 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015г. /ЗДБРБ/, на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материални закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалба.

         Ответната страна – Агенция за държавна финансова инспекция, се представлява от юрисконсулт Карастанчев, който оспорва жалбата, като недоказана, необоснована.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, отговорността на касаторът е ангажирана за това, че на 11.08.2015г., в Община Царево, гр.Царево, инж. Г. И.Л. – в качеството си на представляващ Община Царево и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината, с 4 бр. бюджетни платежни нареждания е усвоил сума от заверения лимит в СЕБРА в общ размер на 154 900 лв. С плащането на сумата, със средства от предоставената целева субсидия за 2015г., предназначени за изграждане и основен ремонт на общински пътища, е заплатен текущ ремонт на обекти: четвъртокласен път BG1280 Царево – Лозенец – Караагач и четвъртокласен път BG1281 Велика – Фазаново, с което е нарушил разпоредбата на чл.50 от ЗДБРБ за 2015г.

         За установяване на нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на нарушителя, който го е подписал с възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

                                                                                       За да постанови оспореният съдебен акт, Районен съд – Царево е приел, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на Л. не са били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочили производството. По същество намира, че е осъществен състава на посоченото нарушение. Приема, че независимо от това, че СР са определени като капиталови и са отчетени като „Основен ремонт на ДМА“, по своята същност представляват „текущ ремонт“, като от доказателствата е видно, че същите са заплатени от кмета на Община Царево с 4 бр. платежни нареждания в общ размер на 154 900 лв. от предоставената целева субсидия за 2015г., предназначена за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и че правилно е определен размера на наказанието.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

         Според касационната инстанция приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

         В подкрепа на изводите си РС-Царево посочва аргументирани доводи, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните. Съдът е обсъдил всички относими към случая аргументи и е достигнал до законосъобразния извод, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения, които да са съществени до степен, променяща крайния резултат.

         Неоснователно е възражението на касатора за допуснато противоречие с материалния закон, т.к. РС-Царево е обосновал правните си изводи при пълно и точно изясняване именно на релевантните факти и обстоятелства и те са в пълно съответствие с приложимите норми, както за основанието, така и за размера на наложеното наказание.

         В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административнонаказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в НП, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт. На тази база съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

         Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/08.01.2018г. постановено по а.н.д. № 935/2018г. по описа на Районен съд – Царево                          

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.