Р Е Ш Е Н И Е

 

                          Номер 703          Година 14.04.2015          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 361 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от П.С.С. *** против решение № 53/21.01.2015год. постановено по н.а.х.д. № 4502 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. С жалбата се прави искане да се отмени решението, алтернативно делото да се върне на Районен съд гр.Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 14-0769-002160/2014г. на Началник група сектор „Пътна полиция”  при ОД на МВР гр.Бургас, с което за нарушения на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в  размер на 50 лева и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. Съдът е приел, че съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление съответстват на изискванията на ЗАНН, като описаната в тях фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По същество, с оскъдни мотиви, е обосновал извод за съставомерност на констатираните деяния и правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора, на соченото основание. Наложените административни наказания са преценени като правилно определени по вид и размер, с оглед на което съдът е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, поради извършена от страна на актосъставителя поправка – допълнение в съдържанието на съставения АУАН, относно нарушените правни норми, са неоснователни. Действително в съдържанието на акта тези норми допълнително са изписани, но това обстоятелство не би могло да се възприеме като съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не променя установената фактическа обстановка и не ограничава правото на защита на соченото за нарушител лице, което се защитава срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация извършена от актосъставителя. Също така, следва да се има в предвид и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в настоящия случай.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че към момента на извършената проверка, в тъмната част на денонощието, касаторът С. е управлявал лек автомобил модел „Рено“, с неизправни светлинни устройства – неработещ преден ляв габарит, къси светлини, заден ляв габарит, както и стоп светлини. По отношение на така описаната неизправност, правилно от наказващия орган е прието, че с оглед нормата на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП, водачът е следвало да спре автомобила и да вземе мерки за нейното отстраняване, без да е имал възможност да придвижи на собствен ход превозното средство до място за отстраняване на неизправността. Като не е сторил това, касаторът е извършил вмененото му нарушение и правилно е санкциониран на основание чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП, като размерът на наложеното му наказание, правилно е определен в предвидения от законодателя минимум.

Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се обосновава съставомерност и на констатираното административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

В случая касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над релевантните стойности по чл.174, ал.1 от ЗДвП, която концентрация е установена по предвидения от законодателя ред. При извършената проверка на място с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,57 на хиляда, съответно на водача е връчен талон за медицинско изследване в който е посочен час на връчване 01,00ч. и задължение да се яви в МБАЛ Бургас до 01,45ч. . В така определения срок лицето се е явило и му е взета кръв за изследване, за което е съставен протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество № 324. Касаторът лично е посочил, че е употребил алкохол, видно от отбелязването на „Данни от лицето за употреба на алкохол“, като употребата на алкохол не се отрича от него и в подадените писмени възражения с вх.№ МК-3802/04.08.2014г. до началника на сектор ПП-Бургас. В съставения Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 611/31.07.2014г., е посочено, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредбата и успешно е проведено химическото изследване за наличие на етилов алкохол по Газхроматографския метод с установен резултат - наличие на алкохол в кръвта в количество 0,69 промила. Изложеното води до безсъмнен извод, че на посочената в наказателното постановление дата и час касаторът С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и правилно е санкциониран на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/21.01.2015год. постановено по н.а.х.д. № 4502 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.      

     

                                                              2.