Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   980                    29 април  2013  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в публично  заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и  тринадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                               

административно дело  номер  361   по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на  Н.П.К. *** против Заповед №391 от 20.07.2010 година на началника на РУП – Карнобат за налагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, ал.1, б.”б от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността.

 Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени оспорваната заповед. В жалбата твърди, че на датата, посочена в заповедта не е управлявал автомобил и не е извършил посочените нарушения. Отишъл е в РУП – Карнобат във връзка с пътен инцидент, случил се с баща му, а вместо това бил обвинен, че е употребил алкохол и управлявал МПС, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата – началник на РУП – Карнобат, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли. Не ангажира допълнителни доказателства освен представената административна преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед №391 от 20.07.2010 година, издадена от началника на РУП – Карнобат, с която на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП, на Н.К. е наложена  принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността”. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №391 от 18.07.2010 година, за това, че на 18.07.2010 година, около 2.50 часа, в гр. Карнобат, ул.”Алекси Нейчев”/Васил Коларов/ е управлявал лек автомобил марка „Форд”, модел „КА” с рег.№РВ5274КА във видимо нетрезво състояние, силно миришещ на алкохол, и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, както и да даде кръвна проба за химически анализ, което е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП. От АУАН се установява още, че жалбоподателят е извършил и друго нарушение, в противоречие с нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи/не представя/ свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него/л.5 от делото/. Въз основа на така съставения АУАН, който е връчен на жалбоподателя при условията на отказ на 18.07.2010 година, са издадени впоследствие заповедта за налагане на ПАМ на 20.07.2010 година и наказателно постановление №391 от 03.08.2010 година/л.24 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК се налагат следните правни изводи:

На първо място, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №391/20.07.2010 година, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № І-з  1393 от 09.08.2007 година на министъра на вътрешните работи за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично са посочени началниците на Районни управления „Полиция”/РУП/ л.29 от делото/. Същата е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/.

На второ място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона – гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Според правилото на чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се налага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС”  до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая, жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство за наличието на алкохол, както и да даде кръв за медицинско изследване. Двете материално – правни предпоставки са алтернативно предвидени в закона. Следователно, е необходимо наличието на само една от тях, за да се наложи ПАМ. Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното.

В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед.

Налагането на ПАМ обаче е ограничено със срок – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Административният орган не е съобразил това обстоятелство и е определил, че мярката се налага само „до решаване на въпроса за отговорността”. Обективно, така определения срок може да се окаже по –продължителен от шест месеца, поради което посочения в заповедта срок на действие е незаконосъобразен. В тази част заповедта следва да се измени като към срока на действие на ПАМ следва да се добави „но за не повече от шест месеца”. В този смисъл е практиката на ВАС-Решение №987 от 19.01.2011 година по адм. дело №4154/2010 г., VІІ отд., Решение №12333 от 08.10.2012 година по адм. дело №2711/2012 година, VІІ отд. и др.

Предвид изхода на спора разноски на ответника не следва да се присъждат.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Заповед №391 от 20.07.2010 година на началника на РУП – Карнобат, с която на  Н.П.К. *** е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, ал.1, б.”б от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, като определя срока на принудителната административна мярка „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца ”.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                 

                                                        СЪДИЯ: