Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 759             Година 19.04.2018        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Кристина Линова

Прокурор Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 360 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Иванко“ ООД с ЕИК 130990648, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Г.Д.К. против решение № 218 от 14.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 889 по описа за 2017г. на Районен съд Царево. Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Не споделя изводите на съда за правомерно ангажиране на административнонаказателната му отговорност, като твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.6 от АПК, както и че установеното нарушение е „маловажен случай“. Оспорва компетентността на наказващия орган. Възразява, че не е налице субективния елемент от нарушението, тъй като то не е извършено виновно, както и че не е доказана правната квалификация. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения, тъй като констативния протокол е съставен след извършената проверка. Иска се отмяна на съдебното решение и на измененото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ СО София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на жалбата и отмяна на обжалваното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Царево е изменил наказателно постановление № 23-000395/14.08.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което за нарушение на чл.402, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ) вр. чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Наредбата) и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като съдът е намалил санкцията на 1 500 лева. За да постанови своето решение, съдът е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерността на нарушението, като обстоятелствата, при които то е извършено са описани подробно и ясно в НП. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, както и че нарушението не е отстранено веднага след установяването му, поради което не може да бъде прието за маловажен случай. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден от законодателя - 1500 лева, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия касационен състав.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 11.07.2017г. проверка по спазване на трудовото законодателство в стопанисван от него търговски обект – бистро „Да Винчи“, находящ се в гр.***, не е представил утвърдени поименни графици за работа за периода, за който е въведено сумирано изчисляване на работното време, в нарушение на чл.9а от Наредбата.

Съгласно чл. 142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.9а от Наредбата, едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ, работодателят следва да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

Видно от изложеното, във връзка с въведено от работодателя сумирано изчисляване на работното време, КТ е въвел спазване на определени правила относно неговата продължителност, респективно отчитането, част от които е и утвърждаване на поименните графици за работа през периода. Съставянето на поименни графици за работа за периода за сумираното изчисляване на работното време, с оглед на изискванията на чл.142, ал.2 и сл. от КТ, включва предварително утвърдени, зададени работни и почивни дни за отчетния период за всеки конкретен работник.

От събраните в хода на производството доказателства, се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното лице в качеството му на работодател не представя поименни графици за работа за периода, за който е въведено сумирано изчисляване на работното време, като такива не са представени и при извършената документална проверка. Ето защо, след като посочените графици не са представени на контролните органи, правилно е прието, че дружеството е извършило посоченото административно нарушение.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на териториална компетентност на административнонаказващият орган за издаване на наказателното постановление. Съгласно чл.416, ал.1, изр.първо от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а съгласно ал.5 наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В случая с представена по делото заповед № 3-0752/05.07.2017г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, на изрично посочени служители, един от които е актосъставителят – В.Р.Г. – главен инспектор в отдел „БТКД“ към Д ИТ – Софийска област, в срок от 10.07.2017г. до 31.07.2017г., е възложена териториална компетентност за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за връчване на индивидуални административни актове, АУАН, постановления по реда на чл.405а от КТ и други, в обекти за контрол на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас. С оглед на така представената заповед, към датата на проверката и тази на съставянето на АУАН – 13.07.2017г., гл.инспектор В.Г. е имал компетентност да извършва проверка на обекта, стопанисван от касатора, както и да съставя АУАН. Компетентността на наказващия орган е установена от приложената по делото заповед № З-0058/11.02.2014г., с която се определя правомощие на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни постановление по съставените АУАН, като правилно съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователни са възраженията на касатора, че констативния протокол е съставен няколко дена след проверката, което го прави невалиден. Правомощие на контролните органи е да съставят констативни протоколи за извършените от тях проверки, като в КТ не е изрично предвидено, че те се съставят в момента на проверката, поради което няма пречка да бъдат съставени и в един по-късен момент. Също така, следва да се има в предвид, че съгласно нормата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН, поради което действия извършени преди този момент, не биха могли да доведат до опорочаване на това производство в степен водеща да незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Неоснователни са възраженията, че деянието не представлява нарушение, тъй като не е извършено виновно.  Отговорността на дружеството е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, като в случая са без значение както причините поради които задължението не е изпълнено, така и конкретното длъжностно лицето чиито действия или бездействия са довели до неизпълнението.

Неоснователни са възраженията на относно недоказана правна квалификация. Както в АУАН така и в издаденото въз основа на него НП, посоченото изпълнително деяние съответства на санкционна правна норма, като описаното в мотивите деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл.9а от Наредбата и е санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ..

Неоснователно е искането на касатора да се приеме, че нарушението за което  е санкциониран е маловажен случай. В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма следва да бъде разгледана, доколкото тя се явява специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН. За да бъде приложена нормата на чл.415в от КТ, са необходими две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. В случая не е налице първата от посочените предпоставки, а именно нарушението да е отстранено веднага. Работодателят е бил наказан за това, че не представя поименни графици за месец август 2017г. и месец септември 2017г. на работниците и служителите. При проверката на място е установено, че тези документи не се държат в обекта, като те не са били представени до нейното приключване, поради което няма как да се приеме, че нарушението е отстранено веднага.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 14.11.2017г. по н.а.х.д. № 889 по описа за 2017г. на Районен съд Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                  2.