Р Е Ш Е Н И Е

 

           Номер 650           Година 03.05.2012      Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на трети април две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 360 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Е.И.Р. *** против решение № КПК-14/26.01.2012г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас, с която е оставено в сила разпореждане № 2043 от 16.12.2011г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет вх.№ 1/02.12.2011г. в размер на 6 605,48 лева, от които 3 159,00 лева главница и 3 446,48 лева лихва, начислена до 29.11.2011г.. Моли, съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение на директора на РУ“СО“ гр.Бургас и да и се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Директора на РУ“СО“ гр.Бургас редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 1166/22.11.2011г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас (л.53 от делото) на основание чл.107 от КСО е наредено да се извърши частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Е.И.Р. – земеделски производител, като е определен финансовия ревизор, срока за извършване на ревизията и периода който следва да обхване. Заповедта е връчена на 02.12.2011г., видно от направеното на нея отбелязване.

С ревизионен акт за начет пореден № 2043/16.12.2011г. (л.50 от делото), е установен начет от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по справка № 1(л.55 от делото), в размер на главницата 3 159,00 лева и лихви 3 446,48 лева.

На основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено  разпореждане № 2043/16.12.2011г. (л.34 от делото), за събиране на сумите по ревизионния акт за начет в общ размер на 6 605,48 лева, което е обжалвано по административен ред. С решение № КПК-14/26.01.2012г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас е потвърдено обжалваното разпореждане. В мотивите на решението е посочено, че жалбоподателката е регистриран земеделски производител считано от 11.07.2005г., като е заявила започване на дейност от 01.08.2005г. и вид на осигуряване – за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица. От 28.08.2005г. е в отпуск поради бременност и раждане, а от ***г. в отпуск за отглеждане на малко дете. При извършена проверка е установено, че жалбоподателката няма регистрация, като земеделски производител за 2006г., тъй като не е спазила задължението си до 25.03.2006г. да завери регистрационната си карта за 2006г.. Тя е загубила качеството си на „регистриран земеделски производител” и по тази причина, считано от 26.03.2006г. не е осигурено лице и няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Е.Р. се е регистрирала отново като земеделски производител на 08.05.2007г., но не е заявила започване на дейност, както и вид осигуряване по реда на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ и в този смисъл няма качеството на осигурено лице към датата на която отново се е регистрирала като земеделски производител и няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.     

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, съгласно чл.52а от КСО (редакция ДВ бр.69/2004г.). Не се спори между страните, че Е.Р., в качеството и на земеделски производител е осигурено лице по смисъла на чл.52а от КСО с осигурителен стаж повече от 6 месеца за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и има право на обезщетение за отглеждане на малко дете.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при настъпването на поне едно от събитията, изброени в чл.2 от КСО. Това, което е общо при тези събития е, че всяко едно от тях има за фактическа последица лишаването на човека в пълен или намален обем от физическата възможност да се труди, а основните източници на доходи за хората са тяхната собственост и техният труд. Отглеждането на малкото дете е осигурителният случай, събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд. При настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение, ако е осигурено лице.

Съгласно чл.5, ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри и въз основа на представената информация Областна дирекция „Земеделие” заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година. До 11.10.2011 г. за неизпълнение на това задължение санкциите са били две: а) земеделският производител губи правата си по чл.6 до заверка на регистрационната му карта за следващата година – чл.5, ал.4 от Наредба № 3 и б) земеделският производител се отписва служебно от регистъра, ако в продължение на две последователни години не изпълни изискванията по чл. 5, ал. 3 – чл.11, ал.8 от Наредба № 3. С § 7, т.2  от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (обнародван в ДВ бр.79 от 11.10.2011 г.) последната санкция е отпаднала, тъй като ал.8 на чл.11 е отменена. Съгласно чл.11, ал.6 от Наредба № 3, при прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на Областна дирекция „Земеделие”, за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка, като за неизпълнението на това задължение санкция не е предвидена.

По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателката да е била отписана от регистъра на земеделските производители - нито по нейно искане, нито служебно, поради което следва да се приеме, че тя не е губила качеството си на земеделски производител. Неправилно в решението на директора на РУСО гр.Бургас е прието, че земеделски производител без подновена регистрация в Областна дирекция „Земеделие”, в съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба № 3/1999г., независимо, че не е прекратило дейността на основание чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, губи качеството си на „регистриран земеделски производител” и няма нормативно основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, тъй като според легалната дефиниция на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистриран земеделски производител е физическо лице, което произвежда продукция и е регистрирано по установения ред. Вярно е, че чл.11, ал.1 от Наредба № 3 изисква всеки регистриран земеделски производител или упълномощено от него лице ежегодно, в срок до 25 март, да подава информация за обстоятелствата по чл.7, ал.1 в съответната Областната дирекция „Земеделие”, но при неизпълнение на това задължение санкцията е единствено загуба на правата по чл.6, не и служебно отписване от регистъра. Нещо повече - с чл.13, ал.1 от Наредба № 3 е предвидена дори възможност Областните дирекции „Земеделие” служебно да събират информация за земеделските производители, които не са изпълнили задълженията си по чл.11, ал.1, а според чл.7, ал.2 от Наредба № 3, в регистъра се съхранява информация за земеделските производители за последните пет години, т. е. регистърът е постоянен, а не се създават и поддържат самостоятелни (отделни) регистри за всяка календарна година.

В допълнение следва да се има в предвид, че както бе посочено по-горе отглеждането на малкото дете е осигурителният случай, събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд, като обезщетението замества възнаграждението, което тя би получила ако не е настъпило осигурителното събитие. Същевременно с подаване на декларация за пререгистрация, лицето декларира актуална информация за дейността си, чрез анкетна карта с анкетни формуляри, тоест то следва да декларира, че ще осъществява дейност през година, което е недопустимо с оглед настъпилото осигурително събитие. В случаи, че се подаде такава декларация, а не се осъществява дейност през годината, лицето би извършило престъпление по смисъла на чл.313 от Наказателния кодекс, респективно ако подаде такава декларация и осъществява дейност през годината, то не би имало право на обезщетение.

Предвид изложеното решението на Директора на РУ”СО” гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, са незаконосъобразни, като постановени в противоречие с материалната норма на чл.110, ал.1, т.1 от КСО и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъдат отменени.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № КПК-14/26.01.2012г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 2043 от 16.12.2011г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет вх.№ 1/02.12.2011г. на Е.И.Р., в размер на 6 605,48 лева, от които 3 159,00 лева главница и 3 446,48 лева лихва, начислена до 29.11.2011г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ:

 

 

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

 

 

 

Чл. 143. (1) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

(2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.

(3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.

(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.