Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер    754                    от 18.04.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря С. Х. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 359 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Нестинарка 2“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 3, офис № 215, представлявано от К.В.А. против Решение № 277/20.12.2017 г., постановено по НАХД № 986/2017 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № КХ 44/17.08.2017 г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 12 от Закона за храните (ЗХ). Иска се от съда да отмени оспорваното решение, като отмени изцяло и оспореното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, не представя доказателства.

Ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Царево е образувано по жалба на „Нестинарка 2“ ЕООД против Наказателно постановление № КХ 44/17.08.2017 г., издадено от директора на ОДБХ – Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 12 от ЗХ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на районния съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал фактическата обстановка и е описал същата в мотивната част на оспореното решение. Изложените от решаващия съд мотиви, относно липсата на възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са събраните по делото доказателства.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение относно връчването на съставения АУАН.  Не е налице нарушение на правилото на чл. 18, ал. 2 от АПК, тъй като е видно, че управителя на дружеството своевременно е подал жалба до районния съд и в пълен обем е упражнил гарантираните му от закона права. Връчването на съставения АУАН би било от значение единствено в хипотезата, при която касаторът е щял да бъде лишен от възможност да представи доказателства, с които разполага или да се снабди с такива, за които е необходим по-голям период от време. В случая обаче липсва каквато и да е индиция, че на жалбоподателя е бил необходим по-дълг срок от време за да организира защитата си.

Относно датата на извършване на нарушението – в хода на първоинстанционното производство безспорно е изяснен въпросът, че се касае за допусната техническа грешка, която е отстранена от административнонаказващия орган при прилагането на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и при съобразяване на нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Отделно от това, съдът отново отбелязва, че твърденията на административнонаказващия орган както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление не се оборват от касатора, тъй като същият не ангажира никакви доказателства относно съществуването на необходимата регистрация по смисъла на чл. 12 от ЗХ.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277/20.12.2017 г., постановено по НАХД № 986/2017 г. по описа на Районен съд – Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                             

 

 

 

 

                                                                                                                  2.