Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  492

 

гр. Бургас, 16 март 2015г.

        

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. 358 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

         Образувано е по жалба на Й. Н. Я., ЕГН **********, с адрес:***, *** против Заповед за задържане на лице рег. 3388зз55/17.02.2015 год., издадена от Г. Д. Г., младши полицейски инспектор при Пето РУ Полиция - Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Я. е задържан за срок от 24 часа.

         С жалбата се твърди, че не са налице, визираните в закона предпоставки за задържане. Иска се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски.  

         В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа жалбата. Представя писмени бележки, в които подробно аргументира позицията си по спора

         Ответникът Г. Д. Г., счита че заповедта е законосъобразна. Заявява, че е изпълнявал заповеди на разследващия полицай и ръководството на управлението. Имало е лице в болница, установявани са очевидци, свидетели. След приключване на работата с Я. е бил освободен.

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 17.02.2015 год. със Заповед рег. 3388зз55/17.02.2015 год., е разпоредено задържане за срок от 24 часа на лицето Й. Н. Я., на основание  чл. 72, ал. 1, т.1  от ЗМВР. Според мотивите на този актима данни че г-н Я. е извършил престъпление по чл.129 от НК- нанасяне на побой; причинил телесна повреда на С.Д. в гр. Бургас к-с Зорница бл.20 за което е образувано ДП 143/15г по описа на V РУП“.

На задържаното лице е бил извършен обиск, за което е съставен протокол. Я. е подписал и декларации, касаещи здравословното му състояние и изразяващи желание да ползва адвокатска защита.

Към преписката е приложена извадка от журнал, удостоверяваща извършен на задържаното лице медицински преглед на 17.02.2015г. в 15.50ч.

Представена е и докладна записка, изготвена на 17.02.2015г. от Г.Г., адресирана до началника на Пето РУ МВР гр. Бургас. Според този документ, в Пето РУП Бургас е било образувано ДП 143/2015г. по чл.129 от НК- за нанесена средна телесна повреда на лицето С.Д. Д.. От извършените ОИМ и проведени ПСД и беседи с пострадалия било установено, че извършител е Й. Н. Я.. Налице били и данни, че Я. е действал в съучастие с Н. С. Н.. Докладвано е задържането на Й.Я. със заповед за задържане (процесната) и е указано предстоящо извършване на разпознаване и провеждане на беседи със задържаното лице с цел изясняване на съпричастността му към деянието, проверка на алиби, установяване на други съучастници, както и издирване на Н. С. Н..

В хода на съдебното производство, като доказателство е прието, представено от пълномощника на жалбоподателя, копие от призовка за явяване в качеството на свидетел на Й. Н. Я., попреписка, /за справка/ с ДП-145/2015г. по опис на 05 РУП Бургас. С призовката е разпоредено явяване на лицето на 17.02.2015г. в 14.00ч. при разследващ полицай Р. П..

Според показанията на разпитания в качеството на свидетел Г. Н. Я. (брат на жалбоподателя), в събота вечерта (14.02.) около 10,43ч. домът му е бил посетен от полицейски служители, които търсели брат му и се интересували къде могат да го намерят.Час по- късно му се обадили и родителите му, които живеели в кв. Банево и му съобщили, че полицаите са търсили брат му и в тяхното жилище. Заявява, че е разбрал за задържането на брат си от адв. К., който му се обадил на 17.02. след обяд.

Последният в показанията си твърди, че е би потърсен от Г. Н. Я. в понеделник (16.02.), който му съобщил че полицаи търсят брат му и безпокоят него и родителите му. Св. К. се обадил на свой приятел в V РУП, който го уведомил, че служител на име Д.К. издирва Й.Я.. К. предложил сам да доведе Й.Я. и с познатия му полицейски служител се уговорили това да стане на 17.02.2015г. в 11.00ч. В уговореното време К. и Я. се явили в полицейското управление. При тях слязъл служител на име К., който изразил желание да си поговори с Я..  К. възразил, като заявил че присъства в качеството на адвокат на Я.. Десет минути по- късно К. донесъл призовка за Я., да се яви в 14.00ч. при разследващ полицай П.. На призовката се подписал св. К., като уведомил полицая за наличен служебен ангажимент в 14,15ч. и помолил да се яви с клиента си в 15.00ч. В последствие тази уговорка била уточнена и с разследващ полицай П.. В 15.00 на 17.02.2015г. свидетелят се явил с клиента си Й.Я. в полицейското управление. Тогава при тях дошли издателят на заповедта Г. и К. и заявили, че Я. ще бъде задържан за 24 часа. К. възразил като се позовал на наличие на призовка за явяване на свидетел и липсата на каквато и да е друга информация относно причините за задържане на клиента му. След като не получил разяснения написал и подал жалба (от името на Я.)срещу заповедта за задържане и си тръгнал към 16.00ч.. В 17.40 му се обадила разследващ полицай П. и поискала на следващия ден (18.02.) да отиде в управлението за извършване на разпознаване. Я. бил освободен на същия ден към 15.00часа.

Ответникът не оспорва съобщените от този свидетел, факти.

ІІ. ПРАВОТО:

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на закона.

Съгласно  разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършилo престъпление.

В случая, оспорената заповедта за задържане е издадена при липса на основание за това, т.е. материалния закон е приложен неправилно.

Според мотивите на акта, жалбоподателят е бил задържан защотоима данни че г-н Я. е извършил престъпление по чл.129 от НК- нанасяне на побой; причинил телесна повреда на С.Д. в гр. Бургас к-с Зорница бл.20 за което е образувано ДП 143/15г по описа на V РУП“.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел, чрез задържането да предотврати възможността лицето или лицата, за които има вероятност да са извършили престъпление, да се укрият и спрямо тях да не може да бъде реализирана наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 72 , ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, т.е. административния орган следва да ангажира доказателства, въз основа на които да може да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление и че тази мярка е единствения способ да бъде предотвратена възможността лицето или лицата, за които има вероятност да са извършили престъпление, да се укрият и спрямо тях да не може да бъде реализирана наказателна отговорност.

От доказателствата по делото, извод за наличие на такива данни не може да бъде формиран. Данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган и в случая не е извършено, поради което издадения административен акт е незаконосъобразен.

Отделно, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона.

1. Към датата и часа на издаване на заповедта, липсват каквито и да е данни, предпоставящи дори съмнение относно обстоятелството, че задържаното лице може да е извършило престъпление по чл. 129 НК. Представената по делото докладна записка не може да се приеме като носител на такива данни, тъй като е изготвена след издаване на оспорената заповед. Този извод на съда е категоричен, тъй като в докладната заповед е посочен както факта на задържането, така и номера на издадения за това акт.

2. Доказано е доброволно явяване на лицето Й.Я. в полицейското управление на 17.02.2015г. в 11.00ч. Тогава същото не е било задържано, а му е била връчена призовка да се яви на същата дата в 14.00ч., в качеството на свидетел. Този час е бил променен впоследствие, в резултат на устно съгласуване с разследващия полицай и Я. се е явил в 15.00ч.

Фактът, че Й.Я. е бил призован в качеството на свидетел изобщо изключва възможността да се приеме, че към момента на връчване на призовката са били налични данни, че същият е извършил престъпление, в противен случай би следвало да бъде призован в друго качество.

Наред с това, не може да се направи извод, че задържането е съобразено с целта на закона, а именно  да се попречи на предполагаемия извършител да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност.

В случай, че е била налице такава опасност, лицето е следвало да бъде задържано в 11.00ч.

При липса на данни за промяна на обстоятелствата за периода 11.00ч. до 15.00ч., за съда остават неясни причините, наложили задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Съдът отбелязва, че задържането не е процесуална предпоставка за извършване на следствени действия. В случая не е съществувала каквато и да е пречка разпознаването да бъде извършено от разследващия полицай и без задържане на лицето.

След като доказателствата по делото не са от естество да обосноват причините, поради които е наложена принудителната административна мярка / нейната цел/. То същата, съдът намира, за приложена в противоречие с целта на закона, което наред с допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, е основание за нейната отмяна.

Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите своевременно и доказани разноски, които са в размер на 410лв.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143 ал.1 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. 3388зз55/17.02.2015 год., издадена от Г. Д. Г., младши полицейски инспектор при Пето РУ Полиция - Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, Й. Н. Я. е задържан за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на Й. Н. Я. сума в размер на 410лв.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София с касационна жалба  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                        СЪДИЯ: