Р Е Ш Е Н И Е

 

     595                                      29.03.2018г.                                       гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С.Х.

прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 357 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, чрез старши юрисконсулт С.Н.против решение № 1/02.01.2018г. постановено по а.н.д. № 463/2017г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-000995/11.09.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.1, ал.2 от същия и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на Т.А.А.– земеделски производител е наложена глоба в размер на 1 500.00 лв.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд досежно извършеното нарушение. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Т.А.А.– редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. Тодорова, която оспорва касационната жалба.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

С НП, ответната страна е санкционирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 22.06.2017г. не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето А.М.Ф., ЕГН **********, установено да полага труд в обект: Черешова градина /около 21дка/, с. Поляново, община Айтос като  „селскостопански работник“ – бере череши.

Нарушението е установено на 26.06.2017г. при проверка по документи от главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. За него е съставен АУАН, който е предявен лично на Татяна А.и въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че същото е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973г.). Счита, че в хода на съдебното следствие се установява от събраните гласни доказателства, че проверка вътре в черешовата градина на процесната дата - 22.06.2017г., когато се твърди че лицето А.Ф. е работила като берач на череши, не е била извършена. Приема, че нито един от свидетелите не може със сигурност да заяви, че точно Ферат е полагала труд на въпросната дата, който труд е бил именно с предмета, посочен в АУАН и НП. Също така приема, че нарушението е установено въз основа на частен документ – декларация, без обаче органа да провери дали фактите, отразени в нея, отговарят на истината. Посочва, че никъде във въпросната декларация не било посочено, че работата се е осъществявала срещу заплащане на договорено възнаграждение. Счита, че административнонаказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено от него нарушение, а не да се основава на предположения. В тази връзка намира издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно и като такова го отменя.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

При анализ на всички събрани доказателства и установени въз основа на тях факти, районният съд е обосновал правилния извод, че  административнонаказващият орган не е успял да докаже по категоричен начин соченото от него административно нарушение.

Недопустимо е едно лице да бъде санкционирано на база на предположения на актосъставителя, почиващи на единствено на частен документ, без същият да е направил необходимото да изясни, посочените в него обстоятелства. Безспорно е, че не е доказано по категоричен начин авторството на установеното с АУАН деяние, а именно, че работникът е бил нает именно от А.да престира труд, който факт е различен от факта, че тя е собственик на градината. Напълно се споделят правните изводи на въззивния съд, обосновали отмяна на наказателното постановление, тъй като отговорността на А.е ангажирана незаконосъобразно.

Административнонаказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено от него от субективна и обективна страна нарушение, а не да се основава на предположения. В тежест на наказващия орган е да представи годни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи автора на деянието, което действително в настоящия случай не е направено. Не се установява и безспорно А.Ф. да е изпълнявала трудови функции.

Като е достигнал до същите изводи и е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/02.01.2018г. постановено по а.н.д. № 463/2017г. по описа на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

2.