Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №678

 

гр. Бургас, 08. 04. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Георги Чинев, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 356/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД, ЕИК 202175527, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощник – адв. И.Д.Л. ***, срещу решение № 3/08.01.2015 г., постановено по НАХ дело № 353 по описа за 2014 г. на Районен съд Поморие, наказателен състав. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява и не сочи нови доказателства.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Поморие, наказателен състав е потвърдил наказателно постановление (НП) № 02-02024832/30.10.2014 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че в по-голямата си част фактическата обстановка по делото е безспорна и се потвърждава от събраните доказателства, т.е. че при извършената проверка Т. се е намирала в търговския обект на жалбоподателя. Приел е, че „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД е възложил на посоченото в наказателното постановление лице да изпълнява определена трудова функция и това изпълнение е било започнало по време на извършената проверка. Счел е, че са били налице трудови правоотношения между търговеца и наетото лице, а липсата на подписан от страните писмен трудов договор осъществява състава на разглежданото административно нарушение. Отразил е вярното установяване на фактите от административно-наказващия орган (АНО) и е приел, че правилно е дал и съответстващата им правна квалификация. Изложил е мотиви относно размерът на наказанието, както и за неоснователност на доводите на жалбоподателя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият касационен съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни.

От доказателствата е установено, че на 04.07.2014 г. в 13.44 часа З. Л. Т.е била заварена от проверяващите лица на търговски обект – „Хепи Бургер“, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис” № 80, стопанисван от касатора, където е извършвала фактически действия, сочещи осъществяване на трудова функция, характерна за длъжността „продавач” – приготвяла и продавала на клиенти хамбургери и пици в търговския обект. В справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ саморъчно е отразила името, своя ЕГН, длъжността и работното време (лист 23 от делото на РС – Поморие). При тези данни следва да се приеме, че Т. е предоставяла работната си сила за изпълнение на задълженията, произтичащи от заеманата длъжност, а съобразно императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ работодателят „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД е следвало да сключи с нея трудов договор в писмена форма. С неизпълнението на това задължение търговецът е осъществил състава на административното нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ и правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност, като му е наложена имуществената санкция по чл.414, ал.3 от КТ.

Касационната съдебна инстанция приема за неоснователни възраженията на касатора, които счита за защитна позиция, която не се подкрепя от събраните доказателства. Правните изводи на първостепенния съд, относно неоснователността на възраженията на санкционираното дружество, са подробно и ясно изложени.

Гражданският договор, въз основа на който се градят правните доводи на касатора, е представен за първи път с възражението депозирано в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас на 21.07.2014г. (лист 32 от делото на РС-Поморие). Според този договор – със страни „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД и З. Л. Т., същият е сключен на 27.06.2014г. и има срок на действие десет дни от същата дата. Следва извод, че договорът, като документ е съществувал към датата на извършване на проверката – 04.07.2014г. След като гражданския договор не е бил представен при констатиране на нарушението на сочената в АУАН и НП дата, то съдът приема, че датата на този договор не може да бъде противопоставена на наказващия орган при установяване на административното нарушение за което е санкциониран „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД. Гражданският договор е частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което следва да се възприеме, че той е съставен най-рано на датата, на която е депозиран пред наказващия орган, а това е 21.07.2014г. Съдът съобрази, че в съставения АУАН № 02-02024832 (лист 21-22 от делото на РС- Поморие), въз основа на който е постановено и оспореното наказателно постановление, изрично е посочено, че не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на З.Л. Т. и санкционирания търговец. Следователно представеният от дружеството граждански договор не отразява действителното правоотношение, което е съществувало между „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД и З. Л. Т. на релевантната дата - 04.07.2014г. Този извод на съда се подкрепя и при съвкупната преценка на останалите доказателства. Правната уредба на договора за изработка не изисква сключването му в писмена форма за действителност, т. е. писмената форма е само за доказване на правоотношението. Дори да се приеме, че правоотношението е възникнало още преди писменото му оформяне в представения по делото гражданския договор, тъй като страните са били постигнали съгласие относно неговите съществени елементи (а такива доказателства не са ангажирани пред административно-наказващия орган и пред съда), то към момента на проверката, евентуално възникналото гражданско правоотношение е следвало да бъде съобщено на контролните органи. Последното не е направено нито от работника З. Л. Т., нито от представителя на санкционираното дружество. Обратно, в съставената от контролните органи бланка за осведомяване по смисъла на чл.402, ал.1, т.3 от КТ (с наименование „справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, чл.402, ал.2 от КТ“), Т. не само, че не е възразила относно попълването на тази бланка и не е посочила съществуване на облигационно правоотношение, но е вписала името си и длъжността, която заема при работодателя - „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД. Няма данни такова възражение да е направил и Ч.Т. Б., за който се установи, че е представляващ „ЧОЧО – Ч.Б.“ ЕООД (съгласно справка от ТР по лист 7 от делото на РС – Поморие), присъствал на проверката. Съдът приема, че Б. е подписал представения му от проверяващите документ - АУАН № 02-02024832, като представител на санкционираното дружество. Тези факти, по установяване извършеното административно нарушение, кореспондират и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля - актосъставител Р. (лист 39 от делото на РС – Поморие). Правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на св. Т., тъй като е пристрастна в полза на търговеца. С оглед на изложеното следва да се приеме, че възражението на касатора за наличие на противоречие в доказателствата, са неоснователни.

Разпоредбите на трудовото законодателство вменяват задължения на работодателите да сключват трудови договори с наетите от тях работници и служители преди постъпването им на работа, като императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ изисква договорът да бъде сключен в писмена форма. Тази форма е следвало да бъде спазена, тъй като е форма за действителност на трудовото правоотношение, а не е изискване само за неговото доказване. Касаторът не е изпълнил това си задължение по отношение на лицето З.Л.Т. Следва да се отрази, че с нормата на чл.68, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от КТ законодателят е уредил възможността да бъде сключен срочен трудов договор, когато е необходимо да бъдат изпълнени временни или краткотрайни работи и дейности (каквото в случая е твърдението на касатора относно дейността извършвана от Т. към момента на проверката на 04.07.2014г.), поради което и поддържаното възражение за наличие на облигационно, а не трудово правоотношение, е неоснователно. За настоящото производство е без правно значение сключеният трудов договор № 13/17.07.2014г., тъй като е след релевантната дата 04.07.2014г.

Нарушението е констатирано от компетентен орган, спазени са процесуалните разпоредби, регламентиращи установяването на това нарушение, съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, поради което извода на районния съд, че оспореното пред него наказателно постановление е законосъобразно издадено, е правилен и законосъобразен.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което го оставя в сила.  

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/08.01.2015 година, постановено по НАХ дело № 353/2014г. по описа на Районен съд Поморие.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.