Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 763

 

гр. Бургас, 26. 04. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIII-ти състав, в съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар К.Л. и с участието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 355/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и санкционирания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция на национален строителен контрол (РДНСК), Югоизточен район, гр. Бургас против решение № 7/05. 01. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 2163/2016 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № Б-26-ДНСК-148/06. 10. 2016 г., издадено от заместник-началника на ДНСК. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Г. К., касаторът поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и не ангажира нови писмени доказателства.

Ответникът – Н.К.Д.,***, в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Т.Д.Д.-И. от АК – Бургас, оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Несебър е отменил наказателно постановление (НП) № Б-26-ДНСК-148/06.10.2016г., на заместник-началника на ДНСК, с което на Н.К.Д., в качеството си на кмет на община Несебър, за нарушение на чл.13, ал.6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗЧУК), във вр. с чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

За да постанови оспореното решение, състав на районния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство, при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Оспореното решение на районния съд е правилно и законосъобразно.

С оспореното НП Д., в качеството си на кмет на община Несебър, е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обект: „Два броя преместваеми обекти”, находящи се западно от хотел „Таня”, к. к. „Слънчев бряг – изток”, гр. Несебър, с приблизителни размерни в план 2,50/3,00 метра и височина приблизително 2,00 метра, с метална и PVC конструкция.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № Б-26/26.07.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред първостепенния съд наказателно постановление.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена изцяло с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като напълно се споделят и направените въз основа на нея правни изводи.

Настоящата касационна инстанция намира за правилен изводът на първостепенния съд, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът счита, че не става ясно за какво деяние е наложено административното наказание. Посочената като нарушена норма на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е бланкетна и препраща към чл.57а от ЗУТ. Последната урежда процедурата по която ще се премахнат преместваемите обекти и съоръжения посочени в чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Тази процедура включва няколко етапа. В НП липсват каквито и да е конкретни факти за вмененото нарушение, както и описание на същото. Волята на наказващия орган за издаване на НП следва да е ясна и безпротиворечива, а основанието за налагане на санкцията – доказано.

Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на санкционираното лице, като деянието следва да бъде описано по начин, установяваащ извършването на какво нарушение му се вменява. В случая жалбоподателят е санкциониран, тъй като „не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на два броя преместваеми обекти”. Посочено е, че с това си поведение той е нарушил чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК, поради което е ангажирана отговорността му по реда на чл. 24б, ал. 1 от ЗУЧК. Съгласно цитираната санкционна норма за неизпълнение на задължението по чл. 13, ал. 6 на кмета на общината се налага глоба. Чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК въвежда задължение за премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ на преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“, които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3. Процедурата по премахване на обектите е уредена в разпоредбите на чл. 57а, ал. 2 – ал. 8 от ЗУТ. Същата включва съставянето на констативен акт от служители за контрол по строителството в администрацията на съответната община в 7-дневен срок от констатиране на нарушението и връчването му на собствениците на обектите (чл. 57а, ал. 2 ЗУТ). В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта – чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. В чл. 57а, ал. 7 и ал. 8 са предвидени и действията, които следва да се предприемат за принудителното премахване на съответния обект (при бездействие от страна на задълженото да го премахне лице). От тълкуването на цитираните норми се налага извод, че за описание на нарушението, което се санкционира по реда на чл. 24б, ал. 1 от ЗУЧК, е необходимо в АУАН и НП да се съдържат данни за това какво е било конкретното задължение на кмета, а имено: премахването на преместваеми обекти по реда на чл. 57а от ЗУТ. Редът по чл. 57а от ЗУТ включва изпълнението на различни задължения от различни служители при съответната община. Ето защо за описание на процесното нарушение в пълнота е необходимо в АУАН и НП да се съдържат данни за това какво точно свое задължение не е изпълнил кметът на общината. Задължението за установяване на обекта и съставянето на констативен акт е на служители за контрол по строителството в администрацията на общината. От своя страна и кметът има конкретни задължения – за издаване на заповед за премахване на обекта. Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН и НП е следвало да се посочи изрично дали кметът се наказва за неизпълнение на задължението си да упражни контрол върху служителите на общината, които са компетентни да установят преместваеми обекти, или за неизпълнение на задължението си да издаде заповед за премахване на обекта. Липсата на такава конкретизация води до нарушаване правото на защита на санкционирания Д.. При описание на нарушението този факт е следвало да се отчете, като наказващият орган е бил длъжен да посочи защо счита, че тази заповед не е достатъчна, за да се приеме, че кметът е изпълнил задълженията си по смисъла на чл. 57а от ЗУТ. Липсата на конкретни факти във връзка с вмененото нарушение и схематичното му описание единствено като неизпълнение на задължението за предприемане на действия по реда на чл. 57а от ЗУТ е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна на НП. В чл. 57а от ЗУТ се съдържат различни по вид действия, като в АУАН и НП е следвало изрично да се посочи кое от тях (или кои от тях) не са предприети по надлежния начин от кмета на община Несебър, тъй като по този начин той би могъл да е наясно срещу какво вменено му нарушение следва да организира защитата си.

Съдът споделя доводите на Районен съд Несебър, че за пълното описание на нарушението е необходимо да се посочи и какъв е точно обектът, който не е премахнат, за коя от дейностите (увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност) е предназначен, може ли да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, изменя ли трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Този извод се налага от обстоятелството, че по реда на чл. 57а от ЗУТ се премахват „преместваемите обекти и съоръжения” – арг. от чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК. Съгласно легалното определение, дадено в §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, „Преместваем обект” е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. За описанието на съответния обект в АУАН и НП е необходимо да са посочени всички факти, които са довели до извод, че констатираният обект е именно „преместваем”. В НП обектите са описани като „Два броя преместваеми обекти”, находящи се западно от хотел „Таня”, к. к. „Слънчев бряг – изток”, гр. Несебър, с приблизителни размери в план 2,50/3,00 метра и височина приблизително 2,00 метра, с метална и PVC конструкция. По никакъв начин не е посочено за коя от дейностите (увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност) са предназначени обектите, могат ли да бъдат премествани, без да губят своята индивидуализация и възможност да бъдат ползвани на друго място със същото или с подобно предназначение, изменят ли трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставят или от който се отделят. Липсата на точно описание на релевантните факти в АУАН и НП е довела до ограничаване правото на защита на Д., тъй като за него не е станало ясно какви са конкретните характеристики на обектите, които според наказващия орган ги квалифицират като „преместваеми” по смисъла на ЗУТ.

Освен изложеното следва да се отрази, в посочената като нарушена разпоредба на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е въведено задължение за премахване на преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“, които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3 от ЗУЧК. От описаното в НП не става ясно, тъй като не е посочено, дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона „А“, съответно в зона „Б“, или е извън тези зони. Това е необходимо, за да може да се направи преценка, дали обектите, описани като „Два броя преместваеми обекти”, попадат в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма. Видно от определението за зона „А“ от черноморското крайбрежие, както и за зона „Б“, съдржащи се в нормите съответно на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗУЧК тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, като единствено морските плажове и в населените места попадат под ограничителния режим на зона „А“. От доказателствата по делото съдът приема, че процесният преместваем обект е разположен в урбанизирана територия, което разколебава твърдението на органа, че санкционираното бездействие на кмета на община Несебър следва да се квалифицира като такова, попадащо в хипотезата на чл.13 от ЗУЧК.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и съобразени всички относими факти и обстоятелства, довели административнонаказващия орган (АНО) до извод за извършено административно нарушение. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административно-наказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.

Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до невъзможност за съда, а и за нарушителя, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая, в административно-наказателното производство не са събрани каквито и да е доказателства за това, дали за посочения периода на извършване на нарушението, кметът на община Несебър е предприел действия по реда на чл.57а от ЗУТ. Описаното в НП непредприемане на действия, представлява бездействие на санкционираното лице, като в тежест на АНО е да докаже, че във всеки един момент от посочения в НП период, нарушението е извършвано.

В съдебното производство пред първоинстанционния съд е представен доклад с изх. № Н2-КО-4931 от 29.07.2016г., от който се установява, че след изменението на чл. 13, ал.6 от ЗУТ (ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.), въз основа на заповед № 953/30.05.2016 г. на кмета на община Несебър, е определена работна група, на която е разпоредено да извърши проверка на всички преместваеми обекти на територията на к.к. „Слънчев бряг“, като обективира резултатите от нея в надлежен протокол. От това доказателство съдът формира извод, че преди датата на извършване на проверката и датата на съставяне на АУАН, Д., в качеството си на кмет, е предприел действия по вмененото му с чл. 13, ал.6 от ЗУТ задължение, т.е. има започнато производство по чл.57а от ЗУТ.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение на Районен съд Несебър за валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/05. 01. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 2163 по описа за 2016 г. на Районен съд Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.