Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         994                          05.06.2015г.                           гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Станимира Друмева

Членове:           1. Станимир Христов

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 355 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.И.Б., ЕГН-**********, с адрес:***, против решение № 5/12.01.2015г., постановено по НАХД № 476/2014г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0302-000333/27.08.2014г., издадено от началника на РУП-Царево, с което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен и да отмени наказателното постановление. Твърди се, че решението на районния съд е необосновано, издадено без обсъждане на доказателствата по делото и без съдът да събере посочените от жалбоподателя доказателства, касаещи правомощията на актосъставителя да издаде процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и техническата годност на измервателния уред с който е установено превишението на разрешената скорост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Преди последното открито съдебно заседание представя писмена молба с отправени искания за събиране на нови доказателства, които бяха оставени без уважение поради забраната за нови фактически установявания пред касационната инстанция – чл.220 от АПК.

Ответникът по касация – началник на РУП-Царево, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на Районен съд Царево, поради което иска същото да бъде оставено в сила.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Царево (РС-Царево) с решение № 5/12.01.2015г., постановено по НАХД № 476/2014г., е потвърдил наказателно постановление № 14-0302-000333/27.08.2014г., издадено от началника на РУП-Царево, с което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, а за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лева.

Санкцията е наложена на А.Б. за това, че на 20.08.2014г., около 07,14 ч., в община Царево, път Трети клас №9901, на разклона за с.Бродилово, посока гр.Ахтопол,  като водач на лек автомобил БМВ 320Д Х-драйв,  с рег.№ СА-3591-ТХ, управлявал със скорост 110 км./ч., с приспаднат 3км./ч. толеранс, при максимално допустима скорост от 60 км./ч., указана с пътен знак В-26. Скоростта била установена с радар тип ТР4Д №445 и показана на водача. Освен това същият не е носел контролния талон към  свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Нарушението е установено с АУАН №  292231 от 20.08.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление (НП). В действителност ръкописния текст в АУАН не е изпълнен особено прецизно, но въпреки това за съда не съществуват затруднения при разчитането му. Словесното описание на нарушенията в НП е извършено с някои съкращения, но това не пречи да се установи точния му смисъл.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на РС-Царево е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушенията е доказано по безспорен начин. Обосновал е извод, че по делото не е опровергана презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП. По делото е била представена разпечатка на регистрираните нарушения на процесния радар тип ТР4Д с №445 (л.8 и 34 от делото на РС), съгласно която на посочените дата и част в АУАН и НП е установено санкционираното превишение на скорост. Представен е и списък на техническите средства – радар-скоростомери, преминали периодични лабораторни изследвания на 12.03.2014г., със срок на валидност от 12 месеца, между които е и процесния ТР4Д с фабр. №445

В тази връзка не е основателно възражението направено с касационната жалба са, че районният съд не събрал доказателства за техническата годност на измервателния уред с който е установено превишението на скоростта.

По отношение на другото възражение, че РС-Царево не събрал доказателства за да установи наличието на правомощия на актосъставителя да издаде АУАН, с разпореждане от 29.12.2014г. първостепенният съд е изискал такива доказателства от РУП-Царево, но с писмо от 07.01.2015г. (л.33) началникът на управлението е уведомил съда, че не може са представи заповед за назначаването на авконтрольорите в РУП-Царево, тъй като същите се съхраняват от ОДМВР-Бургас. РС-Царево повече не е събирал доказателства в тази насока, но във връзка с твърденията направени в касационната жалба, настоящият съдебен състав изиска и по делото беше приложено удостоверение от ОДМВР-Бургас, съгласно което към датата на нарушението – 20.08.2014г. актосъставителят Г. П. е заемал длъжността „младши автоконтрольор ІІ ст.“, при група хранителна полиция към РУП-Царево, т.е. установи се принадлежност на актосъставителя към службите за контрол и неговите правомощия да издава АУАН на осн. чл.189, ал.1 от ЗДвП.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за установяване на допуснатото извършителство на нарушенията от страна на касатора, неговата вина, липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и тяхната материална законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран. Обсъдени са събраните по делото доказателства, включително и показанията на актосъставителя, които РС-Царево правилно е кредитирал изцяло. Наведените в жалбата касационни основания касаят по-скоро необоснованост на съдебния акт и което не е основание по смисъла на чл.348 от НПК. Оплакването в допълнителната молба на касатора от 28.05.2015г., че не са спазени указания на министъра на вътрешните работи дадени с Програма за подобряване състоянието на безопасност на движението и усъвършенстване дейността на пътната полиция от 2003г. и искането да се представи схема на определените места за контрол, не е предмет на касационната проверка, защото не е направено с касационната жалба и предвид забраната по  чл.220 от АПК не може да бъде обсъждано. За останалите твърдения по допълнителната молба са ангажирани доказателства – разпечатка на регистрираните нарушения на процесния радар тип ТР4Д с №445, изписването на неговия фабричен номер в АУАН и НП, а съответствието на неговия софтуер се установява от преминатото периодично лабораторно изследване на 12.03.2014г.

Изложеното по-горе мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 14-0302-000333/27.08.2014г., издадено от началника на РУП-Царево, районният съд е постановил решение при правилно приложение на закона, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,  

  

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/12.01.2015г., постановено по НАХД № 476/2014г. на Районен съд Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                         2.