РЕШЕНИЕ

 

№   602      /      30.03.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 354 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „БЛУ СТОРМ“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя А.Ч., със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Ч. – БАК против решение № 99/22.01.2018г. постановено по а.н.д. №5636/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-02024240/28.08.2014г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е приложил разпоредите на погасителната давност. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призова, не изпраща представител.

         Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, редовно призован, не се представлява и не взима становище по делото.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

         С НП, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М.Р.М., установен на 20.02.2014г. в 10:30 часа да престира труд на втори етаж на обект: новострояща се сграда в гр.Поморие, УПИ VIII-3052, 3053, 3054 и 3055 по плана на гр.Поморие, като мазач на подова настилка.

         За констатираното нарушение има съставен протокол за извършена проверка, както и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, предявен на представител на дружеството, който го е подписал с възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното постановление е издадено от компетентен орган (заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда") в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Намира, че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Приема, за неоснователно възражението за изтекла давност, като сочи че към момента на постановяване на решението абсолютната погасителна давност не е изтекла.

         Така постановеното съдебно решение е неправилно.

         Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното  си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание.

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент  законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба“, респ. „имуществена санкция“. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 от НК  наказателното преследване се изключва по давност  ако е изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл. 80, ал. 1 от НК /обикновена давност/.

В конкретния случай, деянието е довършено на датата на която е извършено – 20.02.2014г., установено е на 20.02.2014г., АУАН е съставен на 17.03.2014 г.,  а  НП е издадено на 28.08.2014 г. Следователно отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение – 20.02.2014г.  абсолютната погасителна давност /четири години и половина/  изтича на 20.08.2018г.  Ето защо настоящият съдебен състав намира, че  към настоящият момент  не са налице предпоставките на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административно-наказателното производство на това основание.

Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство посочени в чл.80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 28.08.2014 г., от който момент давността последно е била прекъсната и е  започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице – 06.11.2017г., е изтекъл срок по-голям от три годишния (3г. и 2 месеца), предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН и в този период не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. обикновената погасителна давност за административнонаказателно преследване е била изтекла още на 28.08.2017г. Не е прекъсване на давността връчването на НП, тъй като, както се посочи по-горе, същото е извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Настоящият съдебен състав намира последната норма за приложима в административнонаказателното производство по аргумент на по-силното основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, то същият на още по-силно основание е приложим и по отношение на деяния със значително по-нисък интензитет, притежаващи характер на админоистративни нарушения.

С оглед горното, Административен съд - Бургас счита, че РС-Бургас е извел неправилни правни изводи, обосновали потвърждение на НП. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 99/22.01.2018г. постановено по а.н.д. №5636/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-02024240/28.08.2014г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас е вместо него  ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-02024240/28.08.2014г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „БЛУ СТОРМ“ ООД, ЕИК ***, за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                      2.