Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:       654                             05.04.2018г.                          гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На петнадесети март,                                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 352 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Блу Сторм“ООД, ЕИК-201643211, гр.Бургас, ул.Шейново №61, срещу решение № 104/22.01.2018г., постановено по НАХД № 5635 по описа за 2017г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-02024241/28.08.2014г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Касаторът счита атакуваното решение за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска неговата отмяна, както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормите уреждащи погасяването по давност на нарушението, а НП е връчено повече от три години и два месеца след издаването му. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът, чрез редовно уведомения адвокат С.Ч. ***, поддържа жалбата на изложените основания и пледира за отмяна на оспореното съдебно решение.

Ответникът – директор на ДИТ-Бургас, не се явява и не се представлява пред съда. Не ангажира становище по жалбата и не прави доказателствени искания.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 

 Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 02-02024241/28.08.2014г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв., за това, че в качеството си на работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.Д.П., който бил установен на 20.02.2014г. в 10:30 часа да престира труд на трети етаж на обект: новострояща се сграда в УПИ VIII-3052, 3053, 3054 и 3055 по плана на гр.Поморие, като работник ВиК. За това нарушение на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-02024241 от 17.03.2014г., а на 28.08.2014г. било издадено и оспореното пред районния съд НП, което е връчено на „Блу Сторм“ООД на 06.11.2017г., с писмо изпратено от наказващия орган на 03.11.2017г. Направен е бил и предходен опит за връчване на постановлението, с писмо изпратено на 25.10.2017г., но същото е останало невръчено, съгласно представена пред районния съд обратна разписка на л.8 от неговото дело.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, пир спазване на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Първостепенният съд е приел за неоснователно възражението за изтекла давност, като е отчел, че към момента на постановяване на решението абсолютната погасителна давност не е изтекла.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав също приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

Възраженията на касатора за изтекла давност за административно-наказателно преследване обаче са основателни. 

Както районният съд, така и касаторът, са се позовали на тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, съгласно което давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на това тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото наказание за съответното престъпление. За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент, законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба, респ. имуществена санкция. Съгласно приложимата към този случай разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 от НК,  наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, наричано в доктрината и съдебната практика абсолютната погасителна давност. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл.80, ал.1 от НК, т.нар. обикновена давност.

Съгласно установената по делото фактическа обстановка, описана в НП и неоспорена от страните, настоящото нарушение е констатирано на 20.02.2014г., АУАН е съставен на 17.03.2014г.,  а  НП е издадено на 28.08.2014г. Следователно при осъществено нарушение на 20.02.2014г., абсолютната погасителна давност  от четири години и половина, би изтекла на 20.08.2018г., поради което правилно районният съд е посочил, че към момента на постановяване на оспореното решение, а и към настоящия момент не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административно-наказателното производство на това основание.

Налице са обаче предпоставките за прекратяването му поради изтичането на обикновената давност, защото към датата на издаване на НП – 28.08.2014г., от който момент давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, като до датата на първия несполучлив опит за връчване на НП – 25.10.2017г., е изтекъл срок по-голям от три годишния, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН и в този период не са били предприети никакви други действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. обикновената погасителна давност за административно-наказателно преследване е била изтекла още на 28.08.2017г. Нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е приложима в административнонаказателното производство по аргумент на по-силното основание, след като този институт е приложим за деяния с по-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията.

Като е достигнал до различен правен извод за потвърждаването на наказателното постановление на това основание, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, за който са налице основания за отмяна, с отмяна и на потвърденото с него НП.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 104/22.01.2018г., постановено по НАХД № 5635 по описа за 2017г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-02024241/28.08.2014г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас и вместо него  ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-02024241/28.08.2014г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „Блу Сторм“ООД, ЕИК-201643211, гр.Бургас, ул.Шейново №61, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                                                                                          2.