О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   295

Бургас, 07.02.2018г.

 

Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на  седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

след като разгледа докладваното от съдията ч.адм. дело №  351 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.60, ал.4 - 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.  чл.188 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

                      Образувано е по жалба от “ФЕЛИЦИЯ НЕВИ“, ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Михаил Лермонтов“ № 46, представлявано от собствениците П.Г.П. и Н.М.Г.,  против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-13-0272241/06.02.2018г., издадена от  П.Г.Ж. - директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и буква „в” от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – къща за гости „Елит”, находяща се в гр.Бургас, ул.“Морска“ № 35, стопанисван от  “ФЕЛИЦИЯ НЕВИ“, ООД ЕИК *** и забрана на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни. Предварителното изпълнение на наложената ПАМ е разпоредено на основание чл.188 от ЗДДС, във вр. с чл.60 от АПК.

С жалбата се иска отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на цитираната заповед и да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение до постановяване на решение по жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ.   

Ответникът – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и не изразява становище по жалбата.

Съдът при извършена проверка за редовност и допустимост на оспорването с жалбата, установи следното:

От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на представляващия дружеството Н.М.Г. на 06.02.2018г., а жалбата е подадена същия ден, т.е. в рамките на установения срок, съгласно чл.60, ал.4 от АПК. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя от съда като неоснователна по следните съображения.

От представената административна преписка се установява, че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-13-0272241/06.02.2018г., издадена от  П.Г.Ж. - директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и буква „в” от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – къща за гости „Елит”, находяща се в гр.Бургас, ул.“Морска“ № 35, стопанисван от  “ФЕЛИЦИЯ НЕВИ“, ООД ЕИК *** и забрана на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни. На основание чл.188 от ЗДДС, във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ.

За издаване на разпореждането са изложени мотиви, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното  регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението на ПАМ да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, законодателят не е презумирал наличието на подобни интереси, като е в тежест на административния орган да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането, подплатени с надлежни доказателства.

Необходимостта от налагане на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение от данъчно облагане, свързано с осигуряване регулярност на приходите в държавния бюджет, безспорно обуславя защитим значим държавен и обществен интерес. Налагането на всяка ограничителна мярка обаче е индивидуално и преценката на административния орган за наличие на обстоятелствата по чл.60, ал.1 АПК следва да се прави за всеки конкретен случай, свързан с конкретен данъчен субект, конкретен търговски обект и конкретна фактическа обстановка.

В настоящия случай органът е посочил фактическите основания, които са послужили за обосноваване на съображенията му за издаване на разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ, а именно: неиздаване на касов бон за получената в брой сума в размер на 35.00 лева за предплащане на две нощувки; наличието на положителна разлика в размер на 35.00 лева при проверка на касовата наличност; неиздаването на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата 01.02.2017г. за извършване на хотелски услуги на стойност 205.00 лева, съгласно разпечатания КЛЕН за обекта; декларирането на изключително ниски вноски от задълженото лице, регистрирано по ЗДДС; изключително ниския размер на отчетения с касовия апарат приход от оборота на търговския обект от началото на настоящата календарна година в размер само на 320.00 лева и наличието на непогасени задължения от задълженото лице в размер на 4 596.17 лева.

В административната преписка и по делото са представени доказателства за посочените по-горе факти и обстоятелства, в т.ч. и писмените обяснения на управителя на дружеството Н.М.Г..

Съгласно чл.39 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., издадена от министъра на финансите се вменява задължение на лицата по чл.3 от същата наредба да отпечатват пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Неотпечатването на такъв отчет за всеки ден, означава, че търговецът е създал такава организация на работа в търговския обект, която да води до неотчитане на всички продажби, които се извършват, а това от своя страна води до укриване на приходи, а оттам и на отклонение от данъчно облагане, в каквато насока са и мотивите на административния орган. В този смисъл правилно административният орган е посочил, че характерът на обществените отношения, засегнати от неизпълнение задължението за законосъобразно и редовно отчитане на оборота от фискалното устройство и съхраняване на документите, са от съществено значение за данъчното облагане на търговеца. Налице е конкретика в мотивите на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на принудителната административна мярка, която обосновава извода, че е налице необходимост да бъдат защитени особено важни държавни интереси, свързани с осигуряване регулярност на приходите в държавния бюджет.

В настоящия случай, съдът намира, че спорното разпореждане е издадено след мотивирана преценка, обвързана с конкретни факти. При издаване на оспореното разпореждане, административният орган е описал ясни и конкретни обстоятелства, дали му възможност за формулиране на извод относно необходимостта за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Взета е предвид необходимостта от защита особено важни държавни интереси, а именно да се защити интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите, чрез фискално устройство именно в проверения търговски обект, индивидуализиран като вид, разположение и стопанисващ го правен субект, респективно правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи и размера на публичните му задължения. Административният орган е конкретизирал и в какво би се изразила вредата за бюджета, а именно в размера на дължимите данъчни задължения върху действително заработената от дружеството печалба. Невъзможността за установяване на размера на евентуално укривания или невнесен данък е квалифицирана правилно и обосновано като обстоятелство, увреждащо съществено интересите на обществото. С оглед начина, по който е организирана отчетността в проверявания обект и възможността неотчитането на приходи да продължи, правилно е преценена необходимостта от незабавно предотвратяване на нарушението и оттам на отклонението от данъчно облагане чрез предварително изпълнение на наложените мерки.

Основателно е прието, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета, като административният орган правилно е преценил и изложил мотиви за наличието на тези предпоставки, вкл. и съобразно наличието на непогасени задължения от задълженото лице в размер на 4 596.17 лева.

Едното от нарушенията, за което е наложена ПАМ в настоящия случай е неиздаване на фискален касов бон за сумата от 35.00 лева. Фактът, че в проверявания обект не се издават касови бележки за всяка извършена продажба, обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че търговецът не е изпълнил задължение за отчитане на осъществяваните в обекта продажби възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна се отразява негативно на фиска. Това нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Налице е защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл.60, ал.1 АПК, който представлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на издадения индивидуален административен акт. 

Съдът намира за необосновано твърдението на служителката на дружеството – жалбоподател М. П., че след заплащане на останалата част от стойността на двете договорени нощувки е щяло да бъде издаден фискален бон. Напротив, неиздаването на фискален бон още при приемането на първото авансово плащане създава основателно съмнение, че такъв няма да бъде издаден и при следващо доплащане на пълната сума за услугата. Такова поведение и действия от страна на дружеството следва и от факта на допуснатото от него нарушение по чл.39 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., както и от останалите факти на неправомерно поведение на задължено спрямо фиска лице, констатирани и описани подробно от административния орган в обстоятелствената част и мотивите на издадената заповед.       

При така изложените факти в заповедта за налагане на ПАМ, настоящият съдебен състав счита, че същите правилно са подведени от административния орган под хипотезите, разписани в чл.60, ал.1 АПК и законосъобразно е допуснато предварителното изпълнение на принудителната административна мярка.  

Водим от горното, на основание чл.60, ал.5 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ФЕЛИЦИЯ НЕВИ“, ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Михаил Лермонтов“ № 46, представлявано от собствениците П.Г.П. и Н.М.Г.,  против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-13-0272241/06.02.2018г., издадена от  П.Г.Ж. - директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и буква „в” от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – къща за гости „Елит”, находяща се в гр.Бургас, ул.“Морска“ № 35, стопанисван от  “ФЕЛИЦИЯ НЕВИ“, ООД ЕИК *** и забрана на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: