Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 996               от 18.05.2018 г.,            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, втори състав, на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                           ,                              Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова и в присъствието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 350 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на С.Р.Т. ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител – мл. адв. И.К.Х. *** с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 31, партер, офис – ляв против Областна дирекция (ОД) на МВР гр. Бургас с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като ищеца претендира да получи сумата в размер на 300 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпяни поради направени разноски за адвокат по НАХД  № 284/2017 г. по описа на Районен съд Несебър. В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител –  адвокат И.Х. (представени доказателства, че с Решение на Адвокатския съвет от 22.02.2018 год. И.К.Х. е вписана като пълноправен адвокат) поддържа исковата претенция, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по иска – ОД на МВР Бургас, представляван от юрисконсулт Г.В., оспорва предявената искова молба като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на иска по подробно изложени доводи.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 1725/08.07.2016 год., издадено от Началник РУ Несебър при ОДМВР Бургас е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.Р.Т. ЕГН ********** с адрес ***, за това, че на 11.06.2016 год. около 00.30 часа в к.к. „Слънчев бряг“ до хотел „Северина“ при полицейска проверка е установено, че лицето притежава газов пистолет марка „Zoraki-mod 914“, кал. 9мм. с № 0414041517 с 1 бр. пълнител с 11 боеприпаси. От приложеното удостоверение от закупуването му от 05.12.2014 год. за придобитост на неогнестрелно оръжие, същото не е регистрирано. С издаденото наказателно постановление за нарушение чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание чл.178, ал. 1 от ЗОБВВПИ на Т. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500,00 лева.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, С.Т., чрез процесуалния си представител – мл. адв. И.Х. *** е оспорил Наказателно постановление № 1725/08.07.2016 год. на Началник РУ Несебър пред Районен съд Несебър, където е било образувано НАХД № 284/2017 год. по описа на съда. С Решение № 223/05.04.2017 год., постановено по НАХД № 284/2017 год., състав на Районен съд Несебър е отменил оспореното наказателно постановление, като в мотивите на съдебния акт е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че липсва осъществено административно нарушение, доколкото с Уведомление № 1167/08.01.2015 год. жалбоподателя е уведомил Второ РУ Бургас за притежаваното от него газово оръжие. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 284/2017 год. на НРС, настоящия съдебен състав установи наличието на заверено „Вярно с оригинала“ копие на Договор за правна защита и съдействие с бланков № 0000061177 от 08.02.2017 год., по силата на който С.Р.Т. е възложил на адв. И.К.Х. *** указване на процесуално представителство, защита и съдействие пред Районен съд Несебър по обжалване на наказателното постановление. От така приложеното копие на договора се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че сумата от 300 лева е платена в брой.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 1752/08.07.2016 год. на Началник РУ Несебър е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 223/05.04.2017 год. по НАХД № 284/2016 год. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 1752/08.07.2016 год. на Началник РУ Несебър следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. В тази връзка, настоящия състав не споделя развититата от процесуалните представители на ответника теза за неоснователност на исковата претенция. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300,00 лева, съставляващи заплатената от ищцата сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по НАХД № 284/2017 год. по описа на Районен съд Несебър, от представените по делото писмени доказателства (които не са оспорени и оборени по предвидения процесуален ред) действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца на представляващия го адв. И.Х. ***. По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства и за доказана.

Настоящият съдебен състав не споделя развитите както в писмения отговор, така и в хода по същество възражения на процесуалния представител на ответника за липса на доказателства за действително направените разходи в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и възражението, че представения по НАХД № 284/2017 год. на НРС договор за правна защита и съдействие е копие, а не оригинал. Както вече се посочи, в самия договор за правна защита и съдействие е вписано, че сумата от 300 лева е платена в брой, поради което липсват обективни причини, поради които това вписване да не бъде кредитирано. По отношение на приложеното по НАХД копие от договора, на първо място, копието е заверено „Вярно с оригинала“ и компетентния в това производство Районен съд Несебър го е приел. На второ място, възражението относно това, че договора е приложен като копие е направено от процесуалния представител на ответника едва в хода по същество, като в хода на съдебното дирене не е направено оспорване на този документ по предвидения процесуален ред.

Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, то претърпените от С.Т. имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение представляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл, съда приема, че е налице и третата комулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат

По изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира така депозираната искова молба за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена, а ответника по иска да бъде осъден да заплати претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.

По делото е направено искане за присъждане на радноски от двете страни в процеса. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В хода по същество, процесуалния представител на ответника направи възражение относно адвокатското възнаграждение за осъщественото по настоящото дело процесуално представителство от страна на адв. Х., като разви твърдения за прекомерност. Съда не сподебя така заявените възражения. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Видно от прлиложения и цитиран вече договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение за настоящия спор е именно 300 лева, т.е. в предвидения от нормативния акт минимум, поради което не би могло да се твърди наличието на прекомерност. С оглед на това и предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на  С.Р.Т. следва да се присъди и сумата от 310,00 лева разноски, съставляващи държавна такса в размер на 10 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на С.Р.Т. ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител – адв. И.К.Х. *** с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 31, партер, офис – ляв сума в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на С.Р.Т. ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител – адв. И.К.Х. *** сума в размер на 310 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: