РЕШЕНИЕ

 

                                   714                      дата 17 април 2015г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 02 април 2015 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                       2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Галя Маринова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 350 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Районно управление „Полиция“ – гр.Несебър против Решение № 14/22.01.2015г., постановено по НАХД № 831/2014г. на Районен съд - Несебър, с което е отменено НП № 14-0304-003031/24.10.2014г., с което, на Й.Д.Ж. ***, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Съдебното решение се обжалва като необосновано. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние, като не споделя мотивите на съда, с които е отменено НП. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява.

Ответникът по касация лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Районен съд – Несебър е обосновал извод за отмяна на наказателното постановление, като е приел, че липсва съставомерно деяние осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като е извършил необходимите действия по време на проверката с техническото средство за проба на алкохол нееднократно, но апаратът не е отчел резултат поради недостатъчност на вкарания въздух.  По отношение действията на водача, квалифицирани от административнонаказващия орган като “отказ да даде кръв за анализ”, съдът е анализирал разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установява не употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и е приел, че не е налице съставомерен отказ за даване на кръв за химическо изследване, който е следвало да бъде оформен от медицинското лице, с оглед на което е отменил издаденото НП.

Решението е неправилно.

Ответникът по касация Ж. е санкциониран за това, че на 10.10.2014г., около 22,30ч., в к.к Слънчев бряг, до бензиностанция „Петрол“, посока Св.Влас, е установен да управлява МПС с рег.№ СА6916ТС и при извършена проверка от контролни длъжностни лица при РУП - Несебър е направил неуспешни опити  да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал талон за кръвна за проба, в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

За да е съставомерно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, следва нарушителят да е отказал извършване на проверка с техническо средство или да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно показанията на актосъставителя С. дадени в с.з. пред районния съд, водачът е поканен до служебния автомобил за да бъде тестван с техническо средство „Дрегер“, направил е множество опити, които са отчетени като неуспешни, поради недостатъчност на вкарания въздух, т.е. по същество, проверката с техническото средство не е извършена. В този случай, съгласно нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства Когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. Изпълнителното деяние се състои в неизпълнение, т.е. бездействие в някоя от следните форми - водачът отказва да получи издаденият му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел - чл.6, изр.посл. от Наредба № 30/27.06.2001г.; водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или водачът отказва да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел - чл.11, ал.4 от Наредба № 30/27.06.2001г. В случая на водача е било обяснено, че може да даде кръв за анализ, за което е издаден талон за медицинско изследване № 0410913, но същият е отказал получаването на талона, видно от отбелязването в него. Ето защо изводите на решаващия съд за несъставомерен отказ за даване на кръв за химическо изследване, обосноваващи отмяна на издаденото наказателно постановление, не се споделят от настоящия касационен състав. Оформянето на отказ пред медицинското лице е една от възможните проявни форми,  която в случая обаче е неприложима, тъй като отказът на водача касае въобще получаването на талон за медицинско изследване. Независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или отказ да се получи  предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана и отговорността на водача.  Ето защо, изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на процесното деяние не почива на установените по делото факти, нито на приложимия материален  закон. Що се отнася до мотива на районния съд, че водачът е бил в правото си да откаже да даде кръв за анализ поради здравословното си състояние, този извод е необоснован, тъй като за него са необходими специални знания, за които няма данни съдът да разполага, за да може да прецени как вземането на кръв за анализ би повлияло на здравето на лицето. Това би могло да бъде преценено от медицинския специалист, ако водачът не беше отказал получаването на талон за лабораторно изследване.  

Решението, като неправилно, следва да се отмени, като се потвърди издаденото наказателно постановление, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 14/22.01.2015г., постановено по НАХД № 831/2014г. на Районен съд - Несебър и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-0304-003031/ 24.10.2014г. на Началник на Районно управление „Полиция“ – гр.Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: