РЕШЕНИЕ

 

№ 711                          дата  13 април 2018 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 26 март 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                          Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                        

Секретар: К. Л.

Прокурор: ………………….…

 

разгледа адм. дело № 34 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ц.Д.Г. *** против Заповед № 17-0320-000322/25.11.2017г. издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас – РУ Поморие, с която, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, а именно за 180 дни..

            Жалбоподателката Г. оспорва издадената заповед, с която е наложена принудителната административна мярка, като възразява, че тя е немотивирана, а твърдението на контролния орган, че е употребила алкохол е останало недоказано. Посочва, че поради заболяване приема лекарство, което съдържа алкохол, което е повлияло на резултата, отчетен от дрегера. Възразява също така, че заповедта не съдържа посочване на конкретен срок на действие на наложената принудителна мярка, а санкционирането на нарушението по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е с период на лишаване от правоуправление до 6 месеца, поради което счита, че с налагането на мярката практически може да бъде лишена от правоуправление за срок по-дълъг от самото наказание. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, като чрез пълномощник е посочила, че поддържа жалбата, както и е приложила протокол от съдебно заседание на Районен съд Поморие, касаещ оспорването на издаденото против ня наказателно постановление за нарушението.

            Административният орган – полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас, РУ – Поморие, не се явява и не се представлява. 

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Установява се по делото, че против жалбоподателката Г. е бил съставен АУАН № 1278 от 25.11.2017г., видно от който, на посочената дата, около 23,00часа, в гр.Поморие, е управлявала лек автомобил Фолксфаген Голф с рег. № *** под въздействието на алкохол, като при извършената проверка от контролен орган при РУ – Поморие за употреба на алкохол, уредът е отчел наличието на алкохолно съдържание 0,72 промила в кръвта. Резултатът е показан на жалбоподателката, която се е съгласила с показанията и е отказала талон за кръвен анализ. В акта жалбоподателката е написала „относно горенаписания текст за извършеното от мен нарушение (употребила съм алкохол) нямам претенции и възражения“. Въз основа на съставения акт едновременно е издадена на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП и процесната Заповед № 17-0320-000322/25.11.2017г., с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, а именно за 180 дни, в мотивите на която административният орган се е позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, досежно управлението на автомобила след употребата на алкохол.

            Заповедта е законосъобразна.

            Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (прил.ред.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Приложима в случая е първата хипотеза на закона, която свързва наложената ПАМ при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда установено с техническо средство, поради което материалният закон е правилно приложен. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на посочената правна норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание – арг. от нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва фактическата констатация, че е употребила алкохол, като твърди, че алкохолното съдържание в кръвта е било отчетено поради това, че приема лекарство, съдържащо алкохол, за което е представила документи за заболяване, рецепта за изписване на лекарство с наименование Траумил С, както и неговата листовка, от която е видно, че препаратът съдържа 35 об.% алкохол. Както вече се отбеляза, при наличието на положителен резултат на алкохолно съдържание в кръвта, отчетен от техническото средство, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед като процесната. Дали водачът е употребил алкохол се доказва в рамките на административнонаказателното производство по оспорване на издаденото наказателно постановление пред районния съд, поради което пред настоящия съд този въпрос е извън предмета на доказване. Независимо от това, в отговор на това възражение следва да се посочи, че дори и да се приеме за вярно, че жалбоподателката е употребила изписаното й лекарство, то обективно не би могло да предизвика такава концентрация на алкохол в кръвта. Видно от представеното от нея описание на продукта в 10 капки се съдържат до 0,1г алкохол. На нея са й предписани 3х30 капки, т.е. в една доза максималното количество е до 0,3г алкохол. Именно поради тези изключително ниски нива на етанола в лекарствения хомеопатичен продукт изрично е посочено, че той не е противопоказан при бременни жени, кърмачки и шофьори, т.е. не повлиява способността за шофиране. Неоснователно е и възражението за неяснота относно тълкуването на срока на действие на наложената ПАМ – срокът е определен изключително конкретно в рамките на законовото ограничение от 18 месеца, като е отбелязано, че действието на мярката е до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 180 дни. Що се отнася до това дали така определеният срок фактически може да надхвърли срока на наказанието е без правно значение щом е в рамките на норматива от 18 месеца, а и в настоящия случай това е и обективно невъзможно, тъй като лишаването от правоуправление с издаденото НП е също наложено за срок от 6 месеца.  Без правно значение за законосъобразността на процесната заповед за налагане на ПАМ е изходът от оспорването на НП пред Районен съд Поморие, за което бяха представени доказателства за висящо административно-наказателно дело. Двете производства са самостоятелни, не са преюдициални едно спрямо друго, респ. не влияе върху контрола за законосъобразност на процесната заповед резултатът от оспорването на НП, още повече че налагането на мярката има превантивен, преустановяващ нарушението ефект. Настоящият съд преценява фактите към момента на издаване на административния акт и не е обвързан с последващото реализиране или не на административнонаказателната отговорност на водача.         

            След като е установил правнозначимите факти, свързани с управлението на МПС под въздействието на алкохол, констатирано с  техническо средство, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като е наложил по отношение на жалбоподателката процесната принудителна административна мярка.

            В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

            Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, 

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Д.Г. *** против Заповед № 17-0320-000322/25.11.2017г. издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас – РУ Поморие.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                СЪДИЯ: