Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 470                  Година 16.03.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                     2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.А.

Прокурор Величка Костова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 34 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С.Щ.П. ***, против решение № 1815/05.12.2016г. по н.а.х.д. № 4381 по описа за 2016г. на Районен съд гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 16-0769-001312/28.06.2016г., издадено от Началник група „Сектор пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като е преценил, че нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са описани пълно и ясно в акта и наказателното постановление, а фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. По същество съдът е обосновал извод, че соченото за нарушител лице е извършило вменените му нарушения, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

 Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и обстоятелствата касаещи извършените административни нарушения, както и фактическите основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че касаторът е извършил административните нарушения за които е санкциониран.

Съгласно чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение“. Видно от изисканата от съда справка рег.№ 769000-17325/18.10.2016г., управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** е бил спрян от движение на 05.02.2016г. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1204-000042/05.02.2016г. на основание чл.171, т.2, б.„и” от ЗДвП, като е бил пуснат отново в движение на 09.05.2016г.  По делото липсват твърдения и доказателства тази заповед да е била обжалвана, съответно да е било спряно нейното предварително изпълнение, поради което правилно е прието, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение и е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП.

Правилно е ангажирана отговорността на касатора и за установеното административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че С.П. е нарушил задължението си да носи посочените в разпоредбата документи, в конкретния случай - свидетелство за управление на МПС и правилно е санкциониран на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство“.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1815/05.12.2016г., постановено по н.а.х.д. № 4381 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                              2.