Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   842                  04 май 2016 година                град  Бургас

 

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно  дело  номер  34  по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на  чл. 215 във връзка с чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на К.К. *** против Заповед №ДК-10-ЮИР-94 от 26.10.2015 година на началника на РДНСК, Югоизточен район, с която на осн. чл.226, ал.5 ЗУТ /отм./ е отменен Акт за узаконяване №49 от 18.09.2003 година за строеж „Втори и подпокривен етаж на жилищна сграда/западен близнак/“, находящ се в УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана на гр.Несебър, издаден от главния архитект на Община Несебър на името на К.К.Б., ведно с одобрените инвестиционни проекти-заснемане за узаконяване.

          Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезираща съда жалба. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и моли съда да я отмени. Излага подробни съображения. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки.

           Ответникът по жалбата- началникът на РДНСК, Югоизточен район, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Представя административната преписка за издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Заинтересованата страна-главен архитект на Община Несебър, редвоно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

           Заинтересованата страна- ЕТ „Снад-А.Д.“ с ЕИК по Булстат 020446298, със седалище и адрес на управление – гр.Несебър, ул.“Струма“ №**, редовно уведомена, чрез процесуалния си предтавител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна.  Моли съда да я отхвърли. Ангажира доказателства.

          Заинтересованата страна А.Ф.Ш., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

         Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в  срока  по чл. 215, ал.4  ЗУТ,  от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

          От приложените към административната преписка доказателства се установява, че с молба, вх№94-00-3260 от 30.05.2003 година, К.Б.  е поискал за узаконяване на строеж, находящ се в УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана на гр.Несебър/л.64 от делото/.

          На 18.09.2003 г., главният архитект на Община Несебър, въз основа на представените от жалбоподателя документи,на осн.чл.145, ал.5 ЗУТ е издал Акт №49, с който е узаконил втори и подпокривен етаж на жилищна сграда /западен близнак/ с РЗП 220 кв.м. в УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана на гр.Несебър/л.63 от делото/.

          Административното производство пред началника на РДНСК, Югоизточен район, е инициирано от ЕТ „Снад-А.Д.“ с ЕИК по Булстат 020446298, със седалище и адрес на управление – гр.Несебър, ул.“Струма“ №** против Акт за узаконяване №49 от 18.09.2003 година за строеж „Втори и подпокривен етаж на жилищна сграда/западен близнак/“, находящ се в УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана на гр.Несебър, издаден от главния архитект на Община Несебър на името на К.К.Б..

         По жалбата на ЕТ, вх.№Н2-УТ-2429 от 02.04.2014 г., началникът на РДНС, Югоизточен район е издал Заповед №ДК-10-ЮИР-56 от 13.11.2014 година, с която е охвърлил като недопустима жалбата против акта за узаконяване и е прекратил образуваното административно производство /л.34-36 от делото/.

Заповед №ДК-10-ЮИР-56 от 13.11.2014 година е оспорена пред съда който с определение №1369 от 19.06.2015 година, постановено по адм.дело №181/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас я е отменил и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по жалбата на ЕТ“Снад-А.Д.“ /л.25-28 от делото/.

Във връзка с така постановеното определение и по повод постъпилата жалба от ЕТ, началникът на РДНСК, Югоизточен район  е осъществил контрол за законосъобразност относно Акт за узаконяване  №49 от 18.09.2003 година на главния архитект на Община Несебър за строеж „Втори и подпокривен етаж на жилищна сграда/западен близнак/“, находящ се в УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана на гр.Несебър, издаден от главния архитект на Община Несебър на името на К.К.Б., ведно с одобрените инвестиционни проекти-заснемане за узаконяване като  е приел, че актът за узаконяване е издаден в нарушение на нормата на чл.226, ал.5 ЗУТ/отм./ и го е отменил, ведно с одобрените инвестиционни проекти –заснемане за узаконяване  със Заповед №ДК-10-ЮИР-94 от 26.10.2015 година, която е предмет на оспорване в настоящото производство.

          При така установените факти се налагат следните правни изводи :

          На първо място Заповед №ДК-10-ЮИР-94 от 26.10.2015 година е издадена от компетентен орган - началникът на РДНСК, Югоизточен район в рамките на неговите правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 216, ал.6 ЗУТ.

На второ място, заповедта е в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

На трето място обаче, заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, по следните съображения:

Не се спори, че жалбоподателят К.Б. е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Несебър,ул.“Чайка“ №3, а именно: втори жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда-близнак, находящ се в западния близнак на сградата и представляващ самостоятелно жилище със самостоятелен вход и стълбище от улицата със застроена площ от 80.00 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 80/280 кв.м. ид.ч. от дворното място, образуващо УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана гр.Несебър, съобразно представения по делото нот.акт №194, т.ІІ, рег.№1200, дело №345 от 25.04.2003 г./л.15 от делото/.

           Заинтересованата страна ЕТ „Снад-А.Д.“ се легитимира като собственик на магазин с площ от 89 кв.м. и изба със същата площ, изградени в дворно място с площ от 280.00 кв.м., образуващо УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана на гр.Несебър, съобразно представените по делото нот.актове-за покупко-продажба на недвижим имот №53, т.І, дело №95/05.03.1992 г./л.47 и 48 от делото/ и нот.акт за поправка на нот. акт за продажба №63, т.ІІ, дело №731/29.06.1994 г./л.49-50 от делото/.

       Не се спори, че с нот.акт №150, дело №6362 от 05.07.2007 г. на Служба по вписванията-Несебър Б. е признат за собственик на втори и подпокривен етаж в жилищна сграда /западен близнак/ с идентификатор 51500.501.361.1/л.124 от делото/.

        Не се спори и, че на 06.03.2009 година К.Б. е продал на А.Ф.Ш. подпокривния етаж в жилищна сграда с идентификатор 51500.501.361.1, видно от представения по делото нот.акт №139, т.ІV, дело №666, вх.рег.976 на Служба по вписванията-Несебър/л.125 от делото/. 

         Административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.226, ал.5 ЗУТ/отм./, поради което е отменил акта, ведно с одобрените инвестиционни проекти-заснемане за узаконяване. Тези изводи на началника на РДНСК, Югоизточен район не се споделят от настоящата инстанция.

          Нормата на чл.226, ал.5 ЗУТ/отм., ДВ, бр.65/2003 г./ е възпроизведена в нормата на § 184, ал.6 ПЗР ЗИД ЗУТ/ДВ, бр.65/2003 г./, според която за незаконно направените строежи в съсобствени недвижими имоти и в етажна собственост, които са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, съответно на собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. В този случай споровете относно правата върху узаконения строеж се решават по съдебен ред. 
          Следователно, за да е налице хипотезата на цитираната правна норма следва да са налице следните кумулативни препдоставки- незаконно изградрен строеж в съсобствен недвижим имот или в етажна собственост, същият следва да е допустим за узаконяване и да може да се ползва самостоятелно, като в този случай актът за узаконяване може да се издаде на името на всички съсобственици, съответно собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му.
            В конкретния случай етажната собственост е възникнала, когато  заинтересованата страна ЕТ „Снад-А.Д.“ е закупил през 1992 година магазин с площ от  89 кв.м. и изба със същата площ, изградени в дворно място от 280.00 кв.м., представляващо УПИ ІІІ-323, в кв.58 по плана на гр.Несебър, съобразно представения нот.акт №53 от 05.03.1992 г., л.16 от делото/. От събраните по делото доказателства се установява, че  са налице следните предпоставки - незаконно изграден строеж в етажна собственост, който е допустим за узаконяване, тъй като за него е бил издаден Акт за узаконяване №49/18.09.2003 г., който може да се ползва самостоятелно, т.е. представлява самостоятелна недвижима вещ, която може да е предмет  на собственост отделно от земята. Не е възможно обаче узаконяване на строежа на името на всички етажни собственици, респ. съсобственици, тъй като предмет на производството е акт за узаконяване на вече осъществено строителство. Данните по делото сочат, че независимо от издаването на акта за узаконяване през септември  2003 г., то към този момент и към 1992 г., когато ЕТ е закупил магазина и избата, незаконният строеж вече е в бил изграден.  В този смисъл е и влязлото в сила решение №206 от 29.10.2010 г., постановено по гр.д.№381/2009 г. по описа на Районен съд-Несебър/л.103-105 от делото/, чието действие  следва да бъде зачетено съобразно нормата на чл.297 ГПК. Решението се ползва със СПН и е задължително за страните по делото, за съдилищата, учрежденията и общините в РБ - чл. 297 и чл. 298 ГПК вр. чл. 144 АПК. Спорът, разрешен с влязлото в сила решение, не може да бъде пререшаван - чл. 299, ал. 1 ГПК. Освен това, с цитираното решение на гражданския съд са отхвърлени и двата иска на  ЕТ „Снад-А.Д.“, заинтересована страна в настоящото производство, против К.Б., с които се претендира: първо да се приеме за установено, че ищецът е съсобственик на част от подпокривен етаж на жилищна сграда с идентификатор 51500.501.361.1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.361.1.3 по КК на гр. Несебър, и второ – да се уважи правото му на изкупуване на частта от описания самостоятелен имот, собствена на ответника Б.. В мотивите на решението изрично е прието,  че  процесното помещение, изпълнено в  подпокривното пространство не е обща част  на сградата, а е индивидуална собственост на К.Б., поради което е отхвърлен и иска по чл.33,ал.2 от ЗС. Следователно, ЕТ и К.Б. са етажни собственици по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността /ЗС/ по отношение на основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си служи за общо ползване. По отношение обаче на строежа, изпълнен в подпокривното пространствно, гражданският съд е приел, че по предназначението си не е обща част на сградата, респ. не е на всички собственици на отделни обекти в нея. Всъщност, атакувайки административния акт за узаконяване, заинтересованата страна ЕТ „Снад-А.Д.“  цели издаването на нов акт, като узаконяването вече да се извърши и на негово име. А както беше посочено по-горе, със СПН е установено, че строежът, изпълнен в подпокривното пространство, предмет на узаконяване, не е обща част на сградата. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.,  тъй като противоречат на останалите събрани  по делото доказателства.
           При това положение не може съобразно цитираното правило  да се поиска, респ. да се издаде на името на всички съсобственици акт за узаконяване на незаконния строеж, тъй като той вече е бил изграден, през 1991 година/вж. показанията на св.Х. и Р., л.139 от делото/, а изискването на разпоредбата е етажните собствениците, респ. съсобствениците да не са възразявали по време на извършването му. Изключението по §184, ал.6 ПЗР ЗИД ЗУТ/чл.226, ал.5 ЗУТ/отм./ е приложимо само ако съсобствеците/етажните собственици не са се противопоставили на строежа, като са знаели за извършването му.  Следователно актът за узаконяване не е издаден в нарушение на нормата на чл.226, ал.5 ЗУТ/отм./, както е приел административния орган и го е отменил на това основание.
            От изложеното се налага извода, че актът за узаконяване, ведно с одобрените инвестиционни проекти- заснемане за узаконяване са издадени от компетенти органи, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което са законосъобразни.
          Като е достигнал  до различни от тези изводи, административният орган е издал заповед в нарушение на закона, която следва да се отмени, с произтичащите от това последици. 

           При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на  710.00/седемстотин и десет/ лева, представляващи 700.00/седемстотин/ лева-адвокатско възнаграждение и 10.00/десет/ лева дължима държавна такса.

            Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, VІІІ- ми състав

 

           Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ Заповед №ДК-10-ЮИР-94 от 26.10.2015 година на началника на РДНСК, Югоизточен район, с която на осн. чл226, ал.5 ЗУТ, отм./ е отменен Акт за узаконяване №49 от 18.09.2003 година за строеж „Втори и подпокривен етаж на жилищна сграда/западен близнак/“, находящ се в УПИ ІІІ-323, кв.58 по плана на гр.Несебър, издаден от главния архитект на Община Несебър на името на К.К.Б., ведно с одобрените инвестиционни проекти-заснемане за узаконяване.

         ОСЪЖДА РДНСК, Югоизточен район да заплати на К.К. *** разноски в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева.

          Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                      

                                                         СЪДИЯ: