О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

600

 

гр. Бургас, 04. 04. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХХІ-ви състав, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 347/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІV от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на министъра на туризма, представляващ Министерството на туризма на Република България срещу заповед № РД-09-2/10.01.2017 г. на областния управител на област Бургас.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е недопустима, а при условията на евентуалност незаконосъобразна и неоснователна. Поддържа, че въпросът за спиране на административното производство вече е бил решен на същото основание и между същите страни, като такова е било отказано. Твърди, че процесната заповед е недопустима след издаването на заповед № РД-09-65/28.12.2016 г. на областния управител на област Бургас за изземването на изключителната държавна собственост, която е влязла в законна сила. Сочи, че спирането на откритото производство по реда на чл. 80 от ЗДС е безпредметно, тъй като административното производство е приключило. Поддържа още, че атакуваната заповед е издадена без да са налице кумулативните предпоставки, уредени с чл.54, ал.1, т.5 от АПК и в противоречие с материалния закон, като развива подробни съображения. Иска процесната заповед № РД-09-2/10.01.2017 г. на областния управител на област Бургас да бъде отменена изцяло. Не претендира разноски и не представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – областен управител на област Бургас, представя придружително писмо изх. № 11-00-44 от 13.02.2017г. по описа на областния управител на област Бургас, с което представя в цялост административната преписка и не изразява становище по жалбата. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна „Сироко“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Перла“ ***, редовно уведомена (лист 147 от делото), в срока по чл. 198, ал. 1 от АПК, не е подала възражения и не е изразила становище по жалбата. Не претендира разноски.

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените с административната преписка по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че в областната администрация Бургас е образувано административно производство на основание чл. 80 от Закон за държавната собственост (ЗДС) за изземване от „Сироко“ ЕООД, ЕИК *** на имот – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Несебър – юг“, находящ се в община Несебър, област Бургас. Плажът е описан като територия, определена с Решение № 190 на МС от 06.04.1999 г., включително прилежащата инфраструктура и принадлежности – елементи на обекта, с обща концесионна територия в размер на 310 347 кв.м, с дължина на бреговата ивица 1 306 м. В хода на административното производство са постъпили молба с вх. № 26-00-829(2)/01.12.2017г. (лист 85 от делото) и молба с вх. № 26-00-829(3)/09.01.2017г. (лист 12 от делото) от „Сироко“ ЕООД с искане на основание чл.54, ал. 1, т. 5 от АПК да бъде спряно образуваното производството по чл. 80 от ЗДС. Приложено е копие от искова молба с вх. № 163393/16.12.2016г. (лист 131-137 от делото) по описа на Софийски градски съд (СГС), като се сочи, че на 16.12.2016г. е образувано т. дело № 9203/2016г. по описа на СГС, с оглед установяването на действащ, непрекратен концесионен договор между „Сироко“ ЕООД и Република България. С молбата е приложено и съдебно удостоверение от 04.01.2017г., издадено от СГС, ТО, VІ-18 състав по т. дело № 9203/2016г. на същия съд (лист 13 от делото), протокол от 10.01.2017г. за извършена устна справка по същото т. дело (лист 14 от делото), както и разпечатка от деловодната система на СГС по т. дело № 9203/2016г. по описа на СГС (лист 15-16 от делото).

По преписката е приложен договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежна плажна ивица – морски плаж „Несебър-юг“ (лист 99-128 от делото), от който е видно, че „Сироко“ ЕООД е концесионер на посочената плажна ивица. Според т.4-9 от раздел V.1. от договора за концесия, дружеството има право да извършва дейности и да предлага услуги на територията на концесията от които ще реализира печалба. Тези дейности и услуги имат сезонен (летен) характер, за осъществяването на които на 15.06.2016г. са издадени множество разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Несебър на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 10 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Несебър – търговски обекти с различна търговска площ и предназначение (лист 28-49 от делото).

Със заповед № РД-09-65/28.12.2016 г. (лист 65-68 от делото), на основание чл. 74, ал.1, т.6 от Закон за концесиите и чл. 80 от Закона за държавната собственост, областният управител на област Бургас е разпоредил изземване от „Сироко“ ЕООД на имот – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Несебър – юг“, находящ се в община Несебър, област Бургас.

С оспорваната заповед № РД-09-2/10.01.2017 г., областният управител на област Бургас е спрял откритото на основание чл. 80 от ЗДС производство за принудително изземване на обект: морски плаж „Несебър – юг“, находящ се в община Несебър, област Бургас, представляващ територия, определена с Решение № 190 на МС от 06.04.1999 г., включително прилежащата инфраструктура и принадлежности – елементи на обекта, с обща концесионна територия в размер на 310 347 кв.м, с дължина на бреговата ивица 1 306 м. с подробно посочени граници на концесионната територия, съгласно акт за изключителна държавна собственост № 449/12.03.1999г. (лист 69-70 от делото), за което е издадена заповед за изземване № РД-09-65/28.12.2016 г. на областния управител на област Бургас.

За да постанови оспорвания акт административният орган е изложил мотиви, че спорът по предявеният иск по образуваното т. дело № 9203/2016г. по описа на СГС е преюдициален по отношение на административното производство за изземване по реда на чл. 80 от ЗДС, като последното следва да бъде спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. В мотивите си административният орган изрично е посочил, че спира административното производство, което е приключило с издаване на административен акт - заповед № РД-09-65/28.12.2016 г., с предмет същия плаж, който е предмет и на заповед № РД-09-2/10.01.2017 г.

След извършена служебна проверка в деловодната система на Административен съд Бургас се установи, че заповед № РД-09-65/28.12.2016 г. на областния управител на област Бургас е била оспорена по съдебен ред, като е било образувано адм. дело № 92/2017г. по описа на съда. Последното е приключило с определение № 236/13.02.2017г., постановено на основание чл. 159, т. 8, във вр. чл. 155 от АПК, като жалбата на „Сироко“ ЕООД е оставена без разглеждане, а съдебното производство е прекратено поради постъпило заявление вх. №1454/13.02.2017г. от „Сироко“ ЕООД за прекратяване на делото поради отказ от жалбата. Определението е влязло в сила, като необжалвано.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Производството по раздел IV на глава десета от АПК е особено съдебно производство по обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Според чл. 54, ал. 5 и чл. 202 от АПК по реда на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на административен акт.

Редът за обжалване, регламентиран в раздел IV на глава десета от АПК, включва разпоредбите на чл. 197 - чл. 202 и регламентира, че жалбата може да се подаде в 14-дневен срок от съобщаването, чрез административния орган, който изпраща преписи от жалбата на останалите страни в административното производство като им дава възможност за подаване на писмени възражения в 7-дневен срок; след изтичане на този срок жалбата, заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и възраженията, се изпраща на съда; жалбата се разглежда в закрито заседание; в едномесечен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа (респективно акта); определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство; по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването й. Видно от регистрационния индекс и дата, поставени от Министерството на туризма на Република България, процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 27.01.2017 г. (лист 7 от делото), а жалбата е подадена чрез административния орган на 10.02.2017 г., (лист 4 от делото), т.е. спазен е преклузивния срок по чл. 197 от АПК.

Съгласно императивната норма на чл. 80, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Искането за издаване на заповед с правно основание чл. 80 от ЗДС, задължава административният орган да се произнесе по същество, при наличието на хипотезата на този законов текст. В заповедта с правно основание чл. 80 от ЗДС, на преценка подлежи дали имота за който се издава тази заповед е държавен и дали се държи от юридическо или физическо лице без правно основание.

Съдът приема, че заповед № РД-09-2/10.01.2017 г. на областния управител на област Бургас е нищожен административен акт, тъй като е издадена от некомпетентен орган, който е действал извън рамките на предоставената му материална компетентност. Този извод се основава на факта, че с оспорената заповед № РД-09-2/10.01.2017 г., областният управител на област Бургас е спрял административно производство, което вече е било приключило с издаване на административен акт – заповед № РД-09-65/28.12.2016 г. Т.е. с оспорваната заповед е спряно едно приключило пред органа административно производство, каквато хипотеза не урежда нито ЗДС, нито АПК.

При спирането на административното производство по реда на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, се спират всички дължими действия по образуваното административно производството, докато приключи друго производство (образувано пред административен орган или съд – арг. от чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК), имащо значение за разрешаване на въпроса по спряното производство. В случая тези дължими действия на административния орган е следвало да приключат с издаването или отказ за издаване на заповед за изземване по чл. 80 от ЗДС. Доколкото страните не спорят, а от административната преписка се установява, че образуваното административно производство за изземване по чл. 80 от ЗДС е приключило с издаването на заповед № РД-09-65/28.12.2016 г., то следва, че областният управител на област Бургас не е имал материална компетентност да постанови заповед № РД-09-2/10.01.2017 г., тъй като органът може да спре административното производство само докато то е висящо пред него, а не след като е приключило с издаване на административния акт по същество. При вече приключило административно производство, защитата на засегнатия от приключващия акт правен субект, следва да се реализира по реда на спиране изпълнението на административния акт (по арг. от чл. 166 от АПК). Със спиране на предварителното изпълнение на административен акт се спира изпълнението на вече издаден административен акт (какъвто в случай е заповед № РД-09-65/28.12.2016 г.) до приключване на спора за неговата законосъобразност. Т.е. областният управител на област Бургас не е следвало да разглежда искането на концесионера „Сироко“ ЕООД предявено на основание чл.54, ал. 1, т. 5 от АПК - за спиране на образуваното производството по чл. 80 от ЗДС, тъй като последното вече е било приключило пред административния орган.

Следва, че оспорваната заповед е издадена от материално некомпетентен орган, което е порок по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК.

За валидността на оспорения акт съдът е длъжен да следи служебно, поради което липсата на въведени от жалбоподателя доводи за този порок е без правно значение. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на процесната заповед по аргумент от чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, с оглед задължението на съда по смисъла на чл. 168, ал. 2 от АПК. Според чл. 200, ал. 1 от АПК в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. Действително, в цитираната норма на чл. 200, ал. 1 от АПК липсва изрично прогласена възможност съдът да обяви нищожност на отказа (в процесния случай - на акта за спиране на производството за изземване по чл. 80 от ЗДС). Но заповед № РД-09-2/10.01.2017 г., с която се спира производството пред административния орган, по своя характер е процесуален административен акт, т. е. това е властническо волеизявление, свързано с процесуални последици. А всяко волеизявление може да бъде засегнато от порок, който да обуславя неговата недействителност, вкл. и в най-тежката й форма - нищожност. Следва, че прогласяването на нищожността е допустима на общо основание, въпреки че в чл. 200, ал. 1 от АПК липсва изрично овластяване на съда да обяви нищожност на заповедта, с която е постановен отказ за разглеждане на искането за издаване на административен акт, респ. на заповедта за спиране на административното производство (чл. 202 от АПК). В този смисъл съдът съобрази и практиката на ВАС по случай, сходен с настоящия, приета в определение № 3963 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. дело № 2882/2011 г. на ВАС, Шесто отделение.

Нарушението е дотолкова съществено, че се отразява върху валидността на акта, поради което не е необходимо да бъде извършвана и проверка за наличието на други отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.2-5 от АПК. Нищожността на оспорения акт е пречка съдът да се произнася по съответствието му с материалния закон и по обосноваността му.

Поради изложените съображения, на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК обжалваната заповед № РД-09-2/10.01.2017 г. на областния управител на област Бургас следва да бъде прогласена за нищожна.

 

По разноските:

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, вр. чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд Бургас, двадесет и първи състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОБЯВЯВА по жалба на министъра на туризма, представляващ Министерството на туризма на Република България НИЩОЖНОСТТА на заповед № РД-09-2/10.01.2017 г. на областния управител на област Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: