Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  839

 

гр. Бургас, 3 май 2016г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                         СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 347 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

     Производството е по реда на чл.118 КСО във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.Г.Д.,*** против Решение № 1040-02-4/21.01.2016г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 021-00-6060-1/07.12.2015г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Бургас. Иска се отмяна на акта, като се твърди материална незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат С.К. поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването не изразява становище по спора.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от закона, срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане № 021-00-6060-1/07.12.2015г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Бургас на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

Това разпореждане на основание чл.117 ал.1 т.2 б.”б” КСО, И.Г.Д. е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ - Бургас, с искане за извършване на повторна проверка по отношение неплащаните осигуровки за м.март – м.октомври 2015г.

Последният е приел, че оспорения пред него акт е законосъобразен, поради което го е потвърдил. Изводът на решаващия орган е формиран при следните факти:

На 12.11.2015г. със Заповед №1/12.11.2015г. е било прекратено трудовото правоотношение на И.Г.Д. с ЕТ ”П.-ПСП-П. П.” на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение, след налагане на дисциплинарно наказание за неявяване на работа от 05.02.2015г. до 06.11.2015г.

На 02.12.2015г. Д. е подал заявление до ТП на НОИ – Бургас, за отпускане на парично обезщетение за безработица.

На 07.12.2015г. ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Бургас е издал разпореждане № 021-00-6060-1, с което е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с мотив, че няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Според Директора на ТП на НОИ  Бургас, при издаване на оспореното пред него разпореждане материалния закон е приложен правилно, защото последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването са от 12.08.2014г. до 12.11.2015г., а данни за осигуряване през този период са подадени за 6 месеца и 19 дни.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.

В хода на съдебното дирене, жалбоподателят представя решение № 122 от 21.01.2016г., постановено по гр.д. № 7536/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прието за установено по отношение на И.Г.Д. и ЕТ „П.-ПСП-П. П.“, че сключеният между тях трудов договор №14/11.04.2011г. е прекратен от работника без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 09.04.2015г.

Решението е влязло в законна сила на 11.02.2016г.

С оглед последният факт, който следва да бъде ценен съобразно нормата на чл. 142, ал.2 АПК, съдът намира, че разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, потвърдено от директора на ТП на НОИ, е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, което е предпоставило и неправилно приложение на материалния закон.

В случая трудовото правоотношение на И.Г.Д. с ЕТ ”П.-ПСП-П. П.” е било прекратено на 09.04.2015г. От тази дата следва да бъдат определени и последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, а именно от 09.01.2014г. до 09.04.2015г.

Според приложената по делото справка от персоналния регистър на НОИ(л.48), съдържаща информация  за осигурителните периоди от 01.01.2011г. до 31.12.2015г., по отношение на жалбоподателя към 15.01.2016г. , за периода 09.01.2014г. до 09.04.2015г. са подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО  за 13 месеца и 22 дни или жалбоподателят е осигурен във фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което има право на парично обезщетение за безработица.

С оглед на изложеното и на основание на чл.173 от АПК, административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски е основателно и доказано, и следва да бъде уважено в размер на 350 лева, представляващ направени разходи за адвокатско възнаграждение.  

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р  Е  Ш  И   :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-4/21.01.2016г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 021-00-6060-1/07.12.2015г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Бургас.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.Бургас да заплати на И.Г.Д. сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                           СЪДИЯ: