Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №1289

 

гр. Бургас, 08. 07. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Тони Петрова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 347/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от П.Д.А., ЕГН **********, против решение № 1 от 13.01.2014 г., постановено по административнонаказателно дело № 438 по описа за 2013 г. на Районен съд гр.Царево. Касаторът поддържа, че решението за неправилно, поради противоречие с материалния закон, необосновано и твърди, че при постановяването му нарушено правото му на защита и нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да се отмени решението на Районен съд гр. Царево и потвърденото с него наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – началника на Районно управление „Полиция“ на МВР гр.Царево, не се явява в открито съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр. Царево е потвърдил наказателно постановление № 408/13 от 27.08.2013 г. на Началник РУП гр.Царево, с което на основание чл. 174, ал.1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата на касатора са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба N І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.

При постановяване на решението си, съдът не е установил наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че не се оспорват фактическите констатации по акта, а при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът е приел описаното в него за безспорно установено. Съдът е счел, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, като нарушението е извършено от П.Д.А., поради което правилно е била ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо него.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна, тъй като е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Релевантните факти по делото съдът е установил посредством депозираните свидетелски показания от актосъставителя, който е лице, очевидец на нарушенията и споделя лични и непосредствени възприятия относно извършването им. Направено е пълно и точно описание на установеното нарушение и обстоятелствата касаещи неговата съставомерност, като то е квалифицирано правилно, а в последствие и подведено под съответната санкционна норма. След като е събрал необходимите за изясняване на делото писмени и гласни доказателства, анализирайки същите, първоинстанционния съд правилно е приел, че касатора е извършил административното нарушение, описано в наказателното постановление. От събраните доказателства е установено, че П.Д.А. е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с управлявания от него лек автомобил, след употреба на алкохол, като при извършената проверка с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта 0.98 промила, поради което правилно е санкциониран на основание чл. 174, ал.1, предл. 1  от ЗДвП.

Съдът приема за неоснователно възражението на касатора за приложение чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото административно нарушение не съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Управлението на МПС от водач употребил алкохол е деяние на просто извършване и не може да се третира според конкретни обстоятелства като маловажно, малозначително или като извършено при крайна необходимост. Права не могат да се черпят от неправомерно поведение, както се опитва да твърди защитата.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че на касатора е нарушено правото му на защита. Видно от съставения АУАН № 408/28.08.2013г. същият е подписан без възражения от наказаното лице. Следва извод, че П.Д.А. е запознат със съдържанието на акта и е имало възможност да се защити по установения в закона ред. Последният е осъществил правото си на защита с подаването на жалба пред съда срещу издаденото НП.

Основателни са възражения на касатора, че в първоинстанционното решение не се съдържат мотиви, относно размера на наложените наказания. Последното обаче не е съществено процесуално нарушение, доколкото наложените наказания са в предвидения от законодателя размер. Съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Дори и да се приеме, че наличието на непълнота в мотивите на първоинстанционното решение, представлява съществено процесуално нарушение, то настоящата касационна съдебна инстанция, в изпълнение нормата на чл. 222, ал.1 от АПК, следва да реши делото по същество и в този случай да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 13.01.2014 г., постановено по административнонаказателно дело № 438 по описа за 2013 г. на Районен съд гр.Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                                     2.