Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 901              Година  18.04.2013                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и първи март  две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Росица Дапчева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 347 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 2056/2012г. постановено по н.а.х.д. № 4026 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като твърди, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира фактическата обстановка за безспорно установена и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Д.И.К. в качеството и на ЕТ „Дида 93 – Д.К.”, гр.Бургас с ЕИК ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 930/31.08.2012г., издадено от Директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.32, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, а санкционираното с него деяние е недоказано. Съдът е констатирал, че в акта и наказателното постановление липсва задължителен реквизит – не е посочената датата на извършване на нарушението. На следващо място съдът е приел, че е налице и разлика в посочените като нарушени законни разпоредби, тъй като в акта е отбелязано, че с деянието е нарушен чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, докато в наказателното постановление за същото деяние е посочена квалификация по чл.32, ал.2 от Наредбата. Посоченото несъвпадение по мнение на съда е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, както и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл.32, ал.2 от Наредбата е неотносима към конкретния случай. Съдът е установил и неправилно определяне на относимата санкционна разпоредба от наказващият орган, тъй като в хода на административнонаказателното производство не е изследвано обстоятелството, дали нарушението води до неотразяване на приходи, което да мотивира определянето на санкция по ал.2 от чл.185 от ЗДДС.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление се споделят от касационният състав само в частта, относно констатираната от районния съд неправилна квалификация на установеното нарушение.

Установява се по делото, че на 19.07.2011г. при извършена проверка за спазване на данъчното законодателство на обект – павилион за продажба на храни и напитки, разположен в Приморски парк гр.Бургас, стопанисван от санкционирания търговец е констатирана разлика в касовата наличност от 77,60 лева, като разчетената касова наличност от фискалното устройство е 271,60 лева, а установената фактическа наличност е 349,20 лева.

Акт за установяване на административно нарушение № 0076420/19.07.2011г. е съставен на търговеца за нарушение на чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.  на МФ. Нормата на чл.33 от Наредба Н-18/13.12.2006г. въвежда задължение, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство да се регистрира в него, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Съгласно ал.2 на чл.33 от Наредба Н-18/13.12.2006г., за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети следва да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването и с точност до минута. Цитираната разпоредба е неизменна част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми, във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства, каквато е констатирана и в случая, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Целта на въведеното задължение е спазването на строга финансова от четност в търговския обект, отразяване на сумите от оборота по фискално устройство и на касовата наличност, съгласно този оборот. В този смисъл не могат да бъдат споделени изводите на районния съд за издаването на процесното наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на санкционираното деяние.

Не могат да бъдат споделени и доводите за наличието на неяснота досежно точният ден, за който се касае липсващото вписване на начално салдо или въвеждането на пари в касата на фискалното устройство. За констатираното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка от 19.07.2011г., който изрично е цитиран в АУАН и наказателното постановление, тоест датата на извършеното нарушението се установява посредством този протокол. Ето защо, според настоящия съдебен състав посоченото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и не е основание за отмяна на наказателното постановление.

С издаденото наказателно постановление на търговеца е вменено нарушение по чл.32, ал.2 от Наредба № Н-18, съдържанието на която норма покрива фактически състав, различен от описания в АУАН, а именно „Когато по искане на клиента лицето по чл.3 издава обща фактура за извършени покупки, документирани с отделни фискални касови бележки, към екземпляра на фактурата за клиента се прикрепват всички издадени фискални касови бележки за получените плащания по фактурата” и какъвто не е установен в конкретния случай. Ето защо  правилни са мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление на това процесуално основание.

В допълнение следва да се има в предвид и че самия касатор твърди, че е допусната техническа грешка, като е посочил правната квалификация на чл.32, ал.2 от Наредба № Н-18, вместо тази на чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18. Така направеното изявление за допусната грешка потвърждава мотивите на съда за неправилна правна квалификация на извършеното нарушение, но то не би могло да доведе до извод различен от изложения, доколкото законодателя не е предоставил правомощия на наказващия орган да отстранява допуснати от него грешки, след издаване и връчване на наказателното постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

                       Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2056/2012г. постановено по н.а.х.д. № 4026 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.       

     

                      

                                                                       2.