Р Е Ш Е Н И Е

 

   1107                                   06.06.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ     

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 346 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Административното дело е образувано по искова молба от Х.Р.Р., ЕГН **********,***,  против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017г.  и  обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 216.42 лева, ведно със законната лихва  считано от 02.03.2017г., вследствие от незаконосъобразни действия на прокуратурата – постановление от 03.11.2014г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, с което е постановено връщане на л.а. марка „Фолкваген“, модел „Пасат“ с българска регистрация РР3505АР, ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на „РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ООД с адрес Нам. Слободи 2,97400 Банска Бистрица, република Словакия, потвърдено с постановление от 18.11.2014г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас, отменено с постановление от 12.01.2015г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; постановление от 06.04.2016г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас потвърдено с постановление от 11.04.2016г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас, отменено с постановление от 19.05.2016г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; постановление от 02.12.2016г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас потвърдено с постановление от 05.01.2017г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас, отменено с постановление от 02.03.2017г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура.

С исковата молба се претендира и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът Х.Р.Р. се явява лично и процесуален представител адвокат С.К., който поддържа исковата молба и претендира за присъждане на направените в настоящото производство разноски, като представя списък на същите.

Ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно уведомена, не изпраща представител. Представя по делото писмен отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за неоснователността и за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

         Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и условията на чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено от фактическа страна следното:

         На 26.04.2014г. в гр.Разград ищецът Х.Р.Р. закупил л.а. марка „Фолкваген“, модел „Пасат“ с българска регистрация РР3505АР, чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите.

         На 29.04.2014г. при опит да регистрира автомобила в КАТ гр.Бургас било установено, че автомобилът е обявен за издирване в Шенгенската информационна система чрез бюро в Република Словакия. На 30.04.2014г. Р. предал доброволно автомобила на органите на МВР - Бургас. При извършената проверка било получено съобщение от бюро СИРИНЕ - Словакия, че автомобилът е обявен за издирване от 29.05.2013г., тъй като е бил откраднат на 05.03.2007г., за което бил подаден сигнал от собственика му на 06.03.2007г. Установено било, че към момента на извършва на кражбата собственик на автомобила е фирма „Vflkwagen Financne sluzby Slovensuo s.r.o.”. На 17.10.2014г. е постъпила молба от изпълнителния директор на „РАИ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, гр.Банска Бистрица, Словакия да получи информация „за възможностите за предаване на автомобила” на фирмата собственик.

          С постановление от 03.11.2014г.  на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас (л.15-16 от адм.д. №1645/2017г.), е постановено връщане на л.а. марка „Фолкваген“, модел „Пасат“ с българска регистрация РР3505АР, ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на „РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ООД с адрес Нам. Слободи 2, 97400 Банска Бистрица, република Словакия.  Постановлението било обжалвано и потвърдено с постановление от 18.11.2014г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас (л.18-20 от адм.д. №1645/2017г.), което впоследствие било отменено с постановление от 12.01.2015г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура (л.21-23 от адм.д.№1645/2017г.). С постановлението на ВКП са дадени указания за извършване на допълнителна проверка от ОП – Бургас, за изясняване на въпросите по извършените регистрации на откраднатия автомобил в Р България и истинността на регистрационните документи, предвид обяснението на първия собственик, че никога не е притежавал автомобил „Фолксваген Пасат”.

         Междувременно на 15.12.2014г. процесният автомобил бил предаден на словашките органи за връщане на претендиращия собственик.

         С постановление от 06.04.2016г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас (л.29-31 от адм.д.№1645/2017г.), потвърдено с постановление от 11.04.2016г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас (л.41-45 от  адм.д.№1645/2017г.) отново е постановено връщането на л.а. марка „Фолкваген“, модел „Пасат“ с българска регистрация РР3505АР, ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на „РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ООД с адрес Нам. Слободи 2,97400 Банска Бистрица, република Словакия. С постановление от 19.05.2016г., вх.№ 96/2015г. от 26.05.2016г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура (л.46-48 от адм.д.№1645/2017г.) постановленията на АП – Бургас и ОП – Бургас били отменени и преписката била изпратена на ОП – Бургас да изясни поставените в мотивите въпроси относно първата продажба на автомобила след регистрацията му в КАТ – Хасково на 21.02.2007г. и отново да реши преписката по същество с оглед престъпление по чл.209 НК, извършено на територията на Р България. Впоследствие по сигнал на АП – Бургас с постановление на зам. главен прокурор при ВКП с вх.№ 96/2015г. от 10.08.2016г. (л.49-50 от адм.д.№1645/2017г.), постановлението от 19.05.2016г., вх.№ 96/2015г. от 26.05.2016г. на прокурор от ВКП било отменено, в частта му, с която е указано, че са налице данни за извършено престъпление по чл.209 НК от лицето Николай Митев Иванов.

         С постановление от 02.12.2016г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас (л.51-5 от адм.д.№1645/2017г.), потвърдено с постановление от 05.01.2017г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас (л.55-59 от  адм.д.№1645/2017г.) отново е постановено връщането на процесния автомобил. С постановление изх.№ 96/2015г. от 02.03.2017г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура (л.63-69 от адм.д.№1645/2017г.) постановленията на АП – Бургас и ОП – Бургас били отменени, а преписката изпратена по компетентност на РП – Хасково.       

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Исковата молба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество исковата молба е частично основателна поради следните съображения:

Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.

Отговорността на държавата или на общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда /причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

Съгласно Определение № 7/01.02.2018г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ, постановлението на ОП Бургас от 03.11.2014г. , издадено на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР, с което е разпоредено връщането на процесния автомобил марка „Фолкваген“, модел „Пасат“ с рег.№ РР3505АР, на „РАИ - ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ООД с адрес Нам. Слободи 2, 97400 Банска Бистрица, република Словакия, е административен акт.

Постановлението е отменено като незаконосъобразно с постановление от 12.01.2015г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура. Впоследствие са отменени и постановленията на ОП – Бургас, с които отново е разпоредено връщането на лекия автомобил, като окончателното постановление на ВКП е с изх.№ 96/2015г. от 02.03.2017г. 

В настоящото съдебно производство наведените от ищеца фактически основания за предявения иск са претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на връщането на лекият автомобил марка „Фолкваген“, модел „Пасат“ с рег.№ РР3505АР, собственост на ищеца, на „РАИ - ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ ООД. По делото не е спорно, че предаването на автомобила на словашките власти, извършено на 15.12.2014г. е в изпълнение на постановлението от 03.11.2014г.  на прокурор от ОП гр.Бургас, поради което следва да се приеме, че настъпилите по отношение на ищеца имуществени и неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка именно с отмененото постановление на ОП от 03.12.2014г.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по отношение на заявената от ищеца претенция за причинени му имуществени и неимуществени вреди, тъй като са осъществени всички необходими  елементи и предпоставки за реализирането й, съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото са представени категорични доказателства за размера на причинените имуществени вреди изразяващи се в: изплатена от ищеца сума за закупуване на процесния автомобил в размер на 4 000.00 лева заедно с данъка за извършената продажба в размер на 100.00 лева; вноската по сключената застраховка гражданска отговорност в размер на 49.42 лева и  стойността на закупената годишната винетка в размер на 67.00 лева – общо в размер на 4 216.42 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.

В конкретния случай, предвид естеството и степента на претърпените морални страдания и размера на претендирания исков период от 15.12.2014г. до 02.03.2017г., съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1 000.00 лв за целия период.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция на Х.Р.Р. да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 4 216.42 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 1 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт – постановление на ОП Бургас от 03.11.2014г. е основателна и доказана в посочена размер и следва да бъде уважена.

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 6 000.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан..

Следва върху уважената част от иска да се присъди законна лихва считано от предявяване на исковата молба - 02.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата /т.р.№3/2004 год. на ОС на ВКС/.

Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива са претендирани с исковата молба. Ищецът е платил държавна такса размер на 10.00 лева и възнаграждение на адвокат в размер на 836.00 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Уважената част от исковата претенция представлява 49 % от заявената с ИМ, поради това присъдените разноски следва да са в размер на 410.00 лева.

За разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая от ответникът не се дължат разноски в това производство. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.1, ал.2  от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Х.Р.Р., ЕГН **********,*** сумата общо в размер на 5 216.42 /пет хиляди двеста и шестнадесет лева и 42 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно издадено постановление на ОП – Бургас от 03.11.2014г., отменено с постановление на ВКП от 12.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 02.03.2017г. - до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Х.Р.Р., ЕГН **********,*** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 1000.00 лева до пълния предявен размер от 6 000.00 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Х.Р.Р., ЕГН **********,*** направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от иска в размер на 410.00/четиристотин и десет / лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: