РЕШЕНИЕ

№ 633

град Бургас, 05.04.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас – трети състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Чавдар Димитров

при секретар И.Л. изслуша докладваното от съдията Чавдар Димитров административно дело № 346 по описа за 2016 г. на Административен съд - Бургас.

Производството е по реда на чл.211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на С.К.П. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 769з-5/18.01.2016г. на ВПД началник на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В жалбата оспорващият навежда доводи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че в атакуваната заповед, дисциплинарно-наказващият орган в лицето на началник сектор „Пътна полиция“ не е описал подробно и коректно, соченото нарушение, извършено на 19.09-20.09.2015г., което я прави немотивирана в нарушение на разпоредбата на чл.210, ал.1 ЗМВР, а това от своя страна е една от причините да доведе до нейната незаконосъобразност. Твърди, допуснато нарушение на чл.16 от Инструкция N 8121з-470/27.04.2015г. за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, тъй като наказващият орган не е назначил проверка с писмена заповед по реда на чл.205, ал.2 ЗМВР и такава не му е връчвана срещу подпис. На следващо място се твърди, че лицето изготвило справката след проверка на файловете, т.е. изпълняващото напрактика функциите на дисциплинарно-разследващ орган не притежава технически познания за да констатира евентуално извършено нарушение, като същият не е и с по-висок от неговия ранг за да го разследва. Жалбоподателят сочи и това, че не е бил запознат с видеофайла, т.е. лично не е установил дали той е без звук, за което е бил наказан. Оспорва също така съблюдаване от страна на дисциплинарно-наказващият орган на разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР, относно изискването за приемане на писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. На слеващо място по съществото на спора излага становище за липсата на каквито и да е събрани доказателства за субективната страна на деянието на П., а именно неговата вина, доколкото същият е изпълнил задълженията си вменени му в указания на МВР за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, включително това по т.6.9, раздел втори от указанията за включване на микрофон при проверка на граждани, като тези действия не са обвързани в самата инструкция с постигане на конкретен резултат. В същото време напомня, че преценката за техническата изправност на устройството не е от неговата компетентност и не представлява служебно задължение на държавния служител, като не му е провеждан инструктаж и не е обучаван да констатира и отстранява дефекти. Наведени са доводи за това, че липсват доказателства за проверка на техническото състояние на микрофоните, като протоколи на компетентни институции и др. за конкретния момент на нарушението. На последно място излага мнение, че не е давал съгласие за това да бъде подслушван и заснеман и че същото е незаконно без санкция от страна на съдебен орган.

В съдебно заседание оспорващият П.  се явява лично и с адвокат като счита, че заповедта е незаконосъобразна, че проверка не е извършвана и поради тази причина не е сигурен дали макар и ползвани микрофоните са трансформирали звук към записващото устройство или не. Обяснява, че наказанието му е наложено преди да му бъде връчена справка за констатациите на органа и без да е имал възможност да се запознае и даде обяснения по нея. (визира Справка рег. N 769р-208/08.01.2016г.) Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – заемащият длъжността началник на сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” ОД на МВР-Бургас не се представлява и не представя становище.

Административен съд - Бургас, трети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл.149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима. С.П. е държавен служител, мл. Инспектор, заемащ длъжността на мл. Контрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 19,00 часа на 19.09.2015 г. до 07,00 часа на 20.09.2015г. на територията на гр. Бургас, при осъществяване на пътен контрол същият при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил. С деянието си според дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) жалбоподателят виновно е нарушил т.6.9, раздел II на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение монтирана в автомобил, утвърдени със заповед на Министъра на вътрешните работи, рег. N8121з-197/27.03.2015г., което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200 ал. 1 т. 11 /неизпълнение на служебни задължения или на заповеди/, предложение второ от ЗМВР, неизпълнение на служебна заповед, за което е предвидено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца до една година.

     Нарушението е установено от  извършена проверка, разпоредена с резолюция на началник сектор “ОП” – при ОД на МВР Бургас и подрезолюция на последния до началника на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Бургас и от описания в справка рег. № 769р-185/07.01.2015 г. по описа на ОД на МВР Бургас и справка рег. N 769р-208/ 08.01.2016г. доказателствен материал – електронни файлове, представени на диск по настоящото дело в неразпознаваем за съдебния състав формат.

     Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се налага на основание  чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за извършено нарушение по  чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 2 от ЗМВР / “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди”/ във вр. с чл. 204 т. 4 от ЗМВР. С жалба от 09.02.2016г. заповедта е обжалвана пред БАС.

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Началникът на сектор Пътна Полиция при ОД на МВР Бургас  - чл. 204 т. 3 във вр. с чл. 37 ал. 4 от ЗМВР.   

     Обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се уважи, като съображенията за това са следните:    

     В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя П.. с процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява ВПД Началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Бургас, в чийто сектор е зачислен и изпълнява функциите си жалбоподателят. 

     Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 19,00 часа на 19.09.2015 г. до 07,00 часа на 20.09.2015г. на територията на гр. Бургас, при осъществяване на пътен контрол същият при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, като с това си поведение П. не е изпълнил заповед на Министъра на Вътрешните работи, а именно рег. N8121з-197/27.03.2015г. ДНО е приел, че П. виновно е нарушил цитираните разпоредби, като деянието се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. ІІ от ЗМВР “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди” и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

    Обжалваната заповед обаче е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР, като е спазена установената писмена форма по чл.210, ал. 1  от ЗМВР.

Независимо от горното, разгледана по същество оспорената заповед се установява да е постановена при допуснати съществени нарушения на материалноправните и

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на процедурните изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, както и с процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай това е резолюцията на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас за извършване на проверка от служителят му Н. на 10.11.2016г. на сведените от отдел Вътрешна сигурност сведения за допуснати от служители на сектор „ПП“ Бургас дисциплинарни нарушения при работа с устройство за видеонаблюдение.

Съгласно чл.215а ЗМВР организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Релевантна към настоящия момент и към момента на твърдяното нарушение е ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. (Инструкцията)

Съгласно разпоредбата на чл.4 от Инструкцията нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР, Закона за държавния служител (ЗДСл) или Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г./, ДНО назначава проверка по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие  от нея се изпраща незабавно и Дирекция “Човешки ресурси” МВР, а държавният служител срещу когото се извършва проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, с оглед реализирането на правото на защита на същия. По делото такива доказателства не се прилагат, с което е нарушен чл. 205 ал. 3 от ЗМВР да участва лично или чрез определен от него служител в дисциплинарното производство.

В конкретния случай дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по см на чл. 194 ал. 2, т. 1 вр. чл.200, ал. 1 т. 11 от ЗМВР –неизпълнение на заповед, като  е констатирано, че като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 19,00 часа на 19.09.2015 г. до 07,00 часа на 20.09.2015г. на територията на гр. Бургас, при осъществяване на пътен контрол същият при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, като с това си поведение П. не е изпълнил заповед на Министъра на Вътрешните работи, а именно рег. N8121з-197/27.03.2015г.

Съдът намира, че липсват доказателства за извършване на нарушенията на служебната дисциплина. Направен е бил опит да бъдат разглеждани дискове с видеозаписи, без звук, които не са представени на П. за запознаване и които дисциплинарно-разследващият орган – св. Н., според показанията му в о.с.з. не е успял да отвори и разгледа, за което обстоятелство е докладвал на ДНО и именно поради това в справка рег. N 769р-185/07.01.2016г. последният е възприел и отразил констатациите му ( вж. л.16 от делото първи абзац), като е обяснил, че нито един от файловете, касаещи деянието на жалбоподателя не стартира, поради което не може да се установи дали има извършено нарушение от страна на служителите. Т.е. става ясно, че към 07.01.2016г., когато жалбоподателят е бил поканен да даде писмените си обяснения, същият не е бил запознат с основни доказателствени средства – видеофайлове, като с тях не са били запознати и самите ДРО и ДНО. Т.е. към момента на даване на обясненията жалбоподателят е бил в състояние да възприеме липсата на събрани годни доказателства сочещи на авторството на нарушението в негово лице, на формата на вината му и на всички съществени елементи от дисциплинарното нарушение. От субективна страна в справката изобщо не присъстват данни за формата на вината на допуснатото нарушение,.

По-натам в същият документ, въпреки констатацията за невъзможност да бъде установено нарушение е направено предложение на л.17 последен абзац за налагане на дисциплинарно наказание заради извършеното дисциплинарно нарушение. По този повод в о.с.з. св. Н. обяснява, че в предложението му за налагане на наказание е допусната техническа грешка, като намерението му е било да изготви предложение в обратен смисъл, което обосновава с потвърдената в о.с.з. невъзможност да разгледа файловете и констатира допуснато нарушение. Именно с тази справка е бил запознат жалбоподателят П. на 07.01.2016г., като е удостоверил това обстоятелство с полагане на подпис. Във връзка с нея е дал на същата дата и своите обяснения, жалбоподателят обяснява, че не помни конкретния случай, както и това че по принцип ползва микрофон, като предполага че поради технически причини е възможно да липсва запис на звука.

По своето естество коментираната справка от 07.01.2016г. представлява официален писмен документ по смисъла на чл.18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. Според последната разпоредба „проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час.“

Неясно поради какви причини, така приключилата на 07.01.2016г. дисциплинарна проверка по смисъла на чл.205 ЗМВР на следващия ден е била възобновена с твърдени лични действия на ДНО – „разглеждане на всички видеофайлове, които са цитирани в писмото на ДВС“. Жалбоподателят не бил уведомен за така възобновеното производство, нито за новия му краен акт - изготвената нова справка втора по ред с рег. N769р-208/08.01.2016г., обоснована с извършена „допълнителна проверка за преглеждане на всички видеофайлове, които са цитирани в писмото на ДВС.“ Жалбоподателят П. не е бил поканен и да даде нови обяснения след изготвянето й. с това е била нарушена разпоредбата на чл.18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което нарушение Съдът възприема за съществено, поради допуснатото чрез него ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

В съдържанието на втората справка по отношение на процесния случай отново липсват конкретни констатации с адресат жалбоподателя, като се описват обстоятелства касаещи патрула като цяло и по-конкретно това, че на видеозаписите липсва звук. Липсват изрични и категорични констатации, че жалбоподателят не натиска бутона на микрофона умишлено или поради небрежност. Липсват констатации и за техническата изправност на уредите за видеонаблюдение или др. доказателства за това обстоятелство. Посочено е, че „служителите, осъществяващи пътен контрол не използват безжичните микрофони на системата, като неясно е това дали същите изобщо не са били закачени от служителите на униформата им, а са останали в автомобила, или макар и закрепени не са били стартирани, или макар и стартирани са били умишлено или небрежно заглушени. От правна страна констатацията е квалифицирана като допуснато от жалбоподателя нарушение на чл.6.9 от Указанията на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. (Указанията), но описанието им не съответства на съдържанието на тази разпордедба, която вменява задължение за служителите да маркират всяко начало на проверка или контакт с граждани задължително с еднократно натискане на бутона REC от микрофон 2, като по същия начин маркират и края на проверката (но не и на контакта с граждани).  Описаното нарушение по-скоро съответства по описание на разпоредбата на чл.6.7 от същата инструкция, тъй като тази на чл.6.9 въвежда допълнителни и различни правнорелевантни обстоятелства, неизследвани и неописани от ДНО, като не обвързва поведението на служителите и с постигане на резултат, а именно наличен запис на звук от извършената проверка, а единствено с изпълнение на прости действия по натискане на бутон.

В същата справка е посочено, че „Файловете в папката, касаеща неговото дежурство не съдържат аудиозапис“. Т.е. административният орган е наблегнал на констатациите за крайния резултат, без да опише и констатира точно посредством какви действия и/или бездействия жалбоподателят е достигнал до него, както и да обоснове наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и жалбоподателя. „Допълнително ДНО е посочил, че при проверката не са установени „докладни записки и друг документ удостоверяващ, че за времеви период от 05.09.2015 – до 19.09.2015г. системите за видеозаснемане във визиранитепо-горе служебни автомобили са повредени. . Предвид свидетелските показания на разпитаните в о.с.з. служители Дерменджиев и Вълчев става ясно това, че автопатрулът няма задължение, нито физическа и техническа възможност да следи и контролира техническата изправност на уреда, както и да контролира качеството и резултата на записа. Поради това, коментарът на ДНО за липсата на докладни записки на жалбоподателя за качеството на техниката или записите е неуместен и безпредметен. Цитирано е формалното задължение на служителите  по т.6.3 от указанията, преди започване на работната смяна да проверяват връзката на микрофоните с приемника, но неизяснено по делото остава обстоятелството налице ли е подобна опция, доколкото никой от свидетелите не сочи опция за контрол на комуникацията между микрофона и приемащият уред. Напомня се и задължението по т.20 от същите указания „служителят установил повреда в системата да уведоми началника на структурното звено. В крайна сметка по отношение на жалбоподателят отново липсва конкретна персонална констатация а групова такава за двамата служители на патрула, че не са ползвали микрофони при проверките.

Отделно от горното, Съдът намира, че не е налице задължение за служителите на наряда непрекъснато да ползват микрофоните с оглед разпоредбата на т.6.7 от Указанията, а единствено при извършване на проверка на конкретни водачи на конкретни автомобили, а не на абстрактни такива, посочени от органа събирателно и общо, по начин правещ невъзможно установяването им и ползването на свидетелските им показания и препятстващ по този начин правото на защита на жалбоподателя.

В крайна сметка дисциплинарната отговорност е персонална и всеки следва да я носи за собствените си действия. От цитираните 13 файла на наряда не се сочи в колко от случаите правнорелевантното бездействие е с автор жалбоподателя П. и в колко на неговия колега. Не са надлежно индивидуализирани лицата, респ. автомобилите, които са били проверени без употребата на микрофон, което възпрепятства жалбоподателят да търси показания в своя зашита от тях, респ. да отстоява защитната си позиция, а съдът да проверява истинността на твърденията и констатациите.

С издаването на справката, съдържаща нови обстоятелства (рег.N769р-208/08.01.2016г.), а именно, разглеждането на файловете от ДНО и невръчването й на жалбоподателя за нови обяснения е допуснато поредното съществено процедурно нарушение в производството. Същото се явява съществено поради факта, че то свидетелства за противоправно бездействие на органа – пропуск да запознае жалбоподателя с новите доказателства, както и съответно да му даде възможност да ги обсъди, като даде устни или писмени обяснения, т.е. довело е до ограничаване правото на зашита на наказания. Съществен е този пропуск и заради факта, че именно на тази втора справка и на отразените в нея констатации се позовава органът в мотивите на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а не на връчената на жалбоподателя такава от 07.01.2016г. Позоваването на доказателства и обстоятелства, които не са станали достояние на нарушителя и са събрани след обясненията му, без да му е дадена допълнителна възможност да се запознае с тях, винаги е съществено нарушение на правото на защита на наказания. При така допуснатите и констатирани по-горе нарушения на процесуалния и материалния закон е била издадена и самата заповед, която преповтаря възприетите като установени в невръчената на жалбоподателя справката с рег.N769р-208/08.01.2016г. обстоятелства. Същите нарушения не могат да бъдат отстранени в настоящата фаза на процеса, доколкото това би довело до допълване на обстоятелствената част на заповедта с нови факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателят не се е защитавал и които наказващият орган е бил длъжен да изследва и посочи при обосноваване на крайните си правни изводи.

Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 11 и представлява неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Заповедта формално отговаря на тези критерии.

    Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е приел писмените обяснения на жалбоподателя с рег. № 769р-286/2015 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас. Такива обяснения от 2015г. не са представени по делото и жалбоподателят оспорва и да е ги давал. Представени и приети като доказателство са негови обяснения със същия регистрационен номер от 07.01.2016г., те обаче не могат да се възприемат като такива по смисъла на чл. 206 ал.1 от ЗМВР, тъй като не са дадени след окончателното приключване на разследването (видно от справка рег.769р-208/08.01.2016г., разследването е продължило и на осми януари 2016г.) и са дадени без наказаният да е бил запознат с всички събрани и преценени по делото доказателства, а именно твърдените като разгледани от ДНО видеофайлове.  Отделно от това, съгласно чл. 27 от Инструкция № 8121з – 470/270.04.2015 г. ДНО приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец като се отбелязват датата, длъжността и името на ДНО. Такова обяснение липсва, вкл. и протокол за изслушване по смисъла на чл. 25 от Инструкцията. Писмените обяснения и изслушването на служителя, визирани в чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, става непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая, като проверката завършва с обобщена справка, но дадените от П. обяснения с рег. N 769р-286 не са такива. Те би следвало да имат характера на „последна дума“ в наказателното производство и да не бъдат следвани от допълнителни процесуално-следствени действия и нови доказателства. В този смисъл фактически жалбоподателят е бил лишен от правото да бъде изслушан и да даде писмени обяснения, като в случая не е налице и изключението по чл. 206 ал. 1 изр. последно от ЗМВР и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изготвена без органът да изслуша наказания. Предвид установеното, Съдът достига до извода, че процедурата по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР е извършена само формално. Това нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

    Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Нито едно от тези обстоятелства не е обсъждано от органа в оспорената заповед в своята конкретика. Изброяването им в заповедта, без да се обсъжда всяко  едно от тях конкретно и с факти, не дава възможност на съда да упражни ефикасен съдебен контрол върху тези обстоятелства.

Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, не се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарните нарушения “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди”, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието за това, че извършените действия/бездействия представляват неизпълнение на служебни задължения или заповеди и желанието за постигане на този резултат или съгласието с него, респ. простото му и безкритично допускане.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на П., тъй като не са налице доказателства, които безспорно и категорично да установяват извършване на твърдените нарушения на служебната дисциплина както от обективна, така и от субективна страна, като са допуснати и множество процедурни нарушения, част от тях неотстраними в настоящата фаза на производството и ограничили правото на защита на жалбоподателя. По изложените причини заповедта следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, искането на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК , съдът намира, че ОД на МВР Бургас следва да заплати на С.К.П. разноски в размер на 10 лева – държавна такса за образуване на съдебното производство и 500,00 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2, предл второ от АПК, Административен съд-Бургас, трети състав.

    Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд.

Р  Е  Ш  И:

   ОТМЕНЯ Заповед № 769з-5/18.01.2016г. на ВПД началник на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, с която на С.К.П. с ЕГН **********, с адрес *** е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

   ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на С.К.П. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, направени по делото разноски.

   Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

 

 

                                                                            Административен съдия: