Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1030

 

гр. Бургас, 11.06.2015

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА РАД.  

 

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАД.  АХД № 345 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на М. Й.И. с ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция гр*** против ревизионен акт № 021202160/19.02.2013г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № 142/13.05.2013г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. С ревизионният акт на М. Й.И. са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.), за данъчен период 01.01.2005г.- 31.12.2005г., в размер на 1 853,21лв. – главница и лихва за забава в размер на 1 571,09лв.

Жалбоподателят твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен неправилно. Иска отмяна на акта.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция “ОДОП” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима - подадена от лице, с доказан правен интерес от оспорването, в предвидения от закона срок.

Въз основа на приетите  доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, предвид разпоредбата на §35 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК , след възложена ревизия по реда чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК.

Съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК. Ревизиращият орган е извършил анализ на събраните доказателства, относими към облагането на жалбоподателя с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за спорния период, изложил е съображения, мотивирали фактическите и правни изводи.

Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт, съобразно разпоредбите на чл. 114 и чл. 117 ДОПК. Затова, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Относно приложението на материалният закон съдът намира следното:

В хода на ревизията е било установено, че през 2005г. жалбоподателят е придобил недвижим имот, представляващ нива от 2 159 кв.м., находящ се в м. „Кьошето“, в землището на кв. Сарафово, общ. Бургас на цена от 3 000лв. ( според НА № 168/30.05.2005г.- л. 30 от делото).

Органът по приходите е направил преценка, че сделката е била реализирана по занижена цена, която се различава от пазарните цени на изповяданите сделки в този район през същия период. Затова е приел, че са налице данни за укрити приходи или доходи, т.е. налице е хипотезата на чл. 122 ал.1 т.2 и 7 ДОПК и е приложил процесуалния ред, регламентиран с нормата на чл. 122 ДОПК.

В хода на ревизионното производство е била възложена експертиза, целяща да установи пазарната стойност на имота (предмет на НА № 168/30.05.2005г.) към момента на сключване на сделката.

Според доклада на експертната оценка (л. 54), имотът представлява нива, трета категория, с площ от 3 159 кв.м., на разстояние от 320м. от морския бряг. При прилагане на метода на „сравнителната стойност“ и този на „ пазарни цени и аналози“, вещото лице е определило пазарна стойност в размер на 55 360лв. към 30.05.2005г. В доклада е указано, че заключението е дадено при използване на данни от агенции за недвижими имоти и данни от сключени сделки за периода 2005г. посочени са два сайта за продажба на недвижими имоти. В доклада липсва конкретика относно обявените цени за подобни имоти от агенции за недвижими имоти. Не са посочени и конкретни проверени сделки за периода 2005г.

Ревизиращият орган е формирал облагаемата стойност на лицето след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122 ал.2 т.1, 4, 7, 10, 13 и 16 ДОПК.

Приел е, че началното салдо на 1.01.2005г. следва да бъде 48 732,59лв.

Получените за годината приходи от ревизираното лице са определени на 50 423,07лв.(от трудови възнаграждения и наеми), а разходите- в размер на 60 599,75лв. ( покупка на стоки  от VAT; разход, необходим за издръжка средно на едно лице през 2005г., съобразно информацията на НСИ и разход за покупка на недвижим имот, описан в НА № 168/30.05.2005г. на стойност, определена от вещото лице по възложената в хода на административното производство, експертиза).

С оглед тези констатации,органът по приходите е направил извод, за превишение на разходите над приходите за 2005г. с 10 176,71лв..

Определил е ДОД за довнасяне в размер на 1 853,21лв. и лихва за забава в размер на 1 571,09лв.

По отношение наличието на предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, жалбоподателят не спори.

            Не оспорва и размера на определените от ревизиращия орган, приходи за 2005г.

            Спорен е размера на разходите, в частта, с която е определен разход за покупка на недвижим имот в размер на 55 360лв.

В тази връзка, в хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно- оценъчна експертиза.

Според нея, пазарната стойност на имота, определена по метода на „сравнителната стойност“ е 28 693, 11лв. без ДДС. За да обоснове заключението си, вещото лице посочва седем сделки (вписани в СВ на БРС), изповядани на цени над данъчната оценка на имотите, за имоти намиращи се в същата местност „Кьошето“, в която се намира и процесния имот и дори в същия масив.

По относимостта на заключението към предмета на спора, възразява пълномощника на ответника, с аргумент, че то се различава съществено от експертната оценка, представена в хода на ревизионното производство. Освен това намира последното за „много по- мотивирано, с посочени източници на информация, нотариални актове и при отчитане на инфраструктурата около имота“.

Това възражение, съдът, намира за неоснователно. Както вече бе посочено по- горе, в доклада на експертната оценка, представена в хода на ревизията, само са изброени източници на информация, но без каквато и да е конкретика относно обявени цени на имоти, местоположение на такива имоти или относно реални сделки, проверени от това вещо лице.

Съдът изцяло възприема заключението на съдебно- оценъчната експертиза, тъй като същата е изготвена при приложение на законово определен метод и въз основа на реално изследване на конкретни аналози. Вещото лице е посочило изрично, че проверените сделки са за имоти, които се намират в същата местност и масив, с процесния, т.е. и при тях е налице отчитане на инфраструктурата и близостта до морския бряг.

При това положение, като се отчете стойността на закупения от жалбоподателя недвижим имот през 2005г.- 28 693, 11лв., разходите за годината ще бъдат на стойност 33 932,95лв.

Т.е. при приходи за 2005г. в размер на 50 423,07лв. и разходи- 33 932,95лв., не е налице превишение на разходите над приходите, респ. липсва задължение да доплащане на допълнителен ДОД и акцесорно задължение за лихви.

            Поради това,  оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен, като издаден при неправилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят направените по делото разноски, които са доказани и своевременно поискани и са в размер на 660лв. (10лв.- държавна такса; 200лв.- за възнаграждение на вещо лице и 450лв.- адвокатски хонорар)

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 021202160/19.02.2013г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № 142/13.05.2013г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП, с който  на М. Й.И. са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ, за данъчен период 01.01.2005г.- 31.12.2005г., в размер на 1 853,21лв. – главница и лихва за забава в размер на 1 571,09лв.

ОСЪЖДА дирекция “ОДОП”  Бургас при ЦУ на НАП да заплати на  М. Й.И. с ЕГН: **********, сума в размер на в размер на  660 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: