Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      1248              от 04.07.2014г.             град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на пети юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Павлина Стойчева

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 344 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас против решение № 242/21.12.2013г. постановено по НАХД № 291/2013г. по описа на Районен съд – гр. Айтос, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление № 02-0203501/03.01.2013г., с което на „Джи Чи Еффе Дженерале Коструциони Феровиарие С.п.А. – клон България” КЧТ, гр.София  на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6 и чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно при изложени подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация  - „Джи Чи Еффе Дженерале Коструциони Феровиарие С.п.А. – клон България”, КЧТ, ЕИК 201513716; със седалище и адрес на управление гр.***, чрез процесуалния си представител – адв. Д. Кръстева оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение. При условия на евентуалност в случай на отмяна на решението иска от съда да се произнесе по направеното искане пред първата инстанция за изменение на наложената санкция в предвидения от закона минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за основателност на оспорването и пледира решението на районния съд да бъде отменено като се потвърди наказателното постановление.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр. Айтос е образувано по жалба на „Джи Чи Еффе Дженерале Коструциони Феровиарие С.п.А. – клон България”, КЧТ против Наказателно постановление № 02-0203501/03.01.2013г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6 и чл. 2, ал. 1 Наредба РД-07-2/16.12.2009 год. Ответникът по касация „Джи Чи Еффе Дженерале Коструциони Феровиарие С.п.А. – клон България”, гр.София е санкциониран за това, че в качеството си на работодател, към 27.06.2012г. не е осигурил провеждането на обучение по безопасност и здраве при работа на работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот, в т.ч. и на лицето С.И.И. ЕГН ********** назначен в дружеството по Трудов договор № 35/10.04.2012 год. за изпълнение на длъжността „маневрен постови стрелочник”. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Айтос е приел, че както в АУАН така и в процесното НП е налице липса на задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – не са посочени време и място на извършване на нарушението поради което не може да се направи преценка за наличие или не на сроковете, залегнали в чл. 34 от ЗАНН. На следващо място, АРС е приел и друго процесуално нарушение, а именно в оспореното НП липсва текст, от който да се установи пред кой съд може да се оспорва НП, а е посочено бланкетно – пред районен съд, в района на който е извършено нарушението. На последно място, съда е обосновал и извод за липса на административно нарушение предвид приложените по делото копия от отделни листи от инструктажни книги.

 

Решението на Районен съд – Айтос е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Дружеството „Джи Чи Еффе Дженерале Коструциони Феровиарие С.п.А. – клон България”, гр.София в качеството си на работодател е сключило със С.И.И.  трудов договор № 35/10.04.2012г., с който работникът е назначен на длъжността „маневрен постови стрелочник”. Установява се, че в хода на извършена от контролния орган проверка, при преглед на представените документи на 05.07.2012 год. в Дирекция „Инспекция по труда” и на 29.06.2012 год. в офиса на дружеството в гр. Айтос, липсват такива, удостоверяващи извършено от страна на работодателя обучение по безопасност и здраве на работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот. Действително, административнонаказващият орган е посочил, че нарушението е извършено „към 27.06.2012г.”, т.е. не е посочена конкретна дата на извършване на административното нарушение. Следва в случая да се има предвид, че така посоченото административно нарушение е осъществено чрез бездействие, което е констатирано именно към датата на извършване на проверката. В тази връзка правилно и обосновано административнонаказващия орган е посочил датата към която е установено бездействието, което по своята същност не съставлява нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съдът намира за основателно касационното оплакване, че е в НП е посочена възможността за обжалване на процесното наказателно постановление. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 т. 10 от ЗАНН, в НП следва да се посочи дали същото подлежи на обжалване и пред кой съд. Използвайки израза „пред кой съд”, законодателя е имал предвид посочване на родовокомпетентния да разгледа жалбата съд, поради което липсата на посочване на точния районен съд не съставлява нарушение, още по-малко такова което да ограничава правото на защита на дружеството нарушител. В тази връзка е и обстоятелството, че съгласно процесуалните правила, в случай, че сезирания съд намери, че делото не му е подсъдно, същия следва го изпрати на компетентния съд (какъвто е и настоящия случай – делото е изпратено на Районен съд Бургас, който го е изпратил по подсъдност на Районен съд Айтос).

Разгледан спора по същество, настоящия касационен състав не споделя доводите на първоинстанционния районен съд за липса на административно нарушение, предвид приложените по делото заверени копия от страници на инструктажни книги, от които е видно проведен инструктаж, в т.ч. и на работника С.И.. Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 год., обучение по безопасност и здраве при работа се провежда на работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот. В чл. 2, ал. 1 от същата наредба е регламентирано, че именно на работодателя е вменено задължението да осигури на всеки работник подходящо обучение и/или инструктаж. В случая, от ангажираните по делото писмени доказателства, липсват такива удостоверяващи проведено обучение на работниците. Приложените по делото копия от инструктажни книги не съставлява писмени доказателства, удостоверяващи проведено обучение. Неправилно и незаконосъобразно, първоинстанционния районен съд е приел, че проведения инструктаж – първоначален, периодичен и ежедневен е равнозначен на обучението по безопасност и здраве, изискуемо по чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредбата.

Относно предявеното в съдебно заседание искане от процесуалния представител на ответника при условията на евентуалност съдът да се произнесе по направеното искане в жалбата за изменение на наложената санкция в предвидения в закона минимум, касационният състав намира, че не следва да уважи това искане по следните съображения: на първо място не е налице маловажен случай по смисъла на чл.415в от КТ. Това е така, защото законодателят е преценил важността на обществените отношения, които се гарантират чрез регламентация в Наредба РД-07-2.  Нормата на чл.281, ал.1 от КТ изисква всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа, а съгласно ал.2 работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Предвидените обучения имат за цел усвояване методите и средствата за осъществяване на съответната дейностпо безопасен начин. По този начин се гарантира опазването на живота и здравето на заетите в трудовия процес, още повече че в настоящия случай се касае за трудова дейност, извършвана в условия на повишен риск. В този смисъл наложената санкция е в справедлив размер, който е дори по нисък от средния, предвиден от законодателя в нормата на чл. 413, ал.2 от КТ (Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.) и не следва да бъде намалявана по размер.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 242/21.12.2013г. постановено по НАХД № 291/2013г. по описа на Районен съд – гр. Айтос

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0203501/03.01.2013г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                  2.