Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

700

 

гр. Бургас, 20. 04. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХХІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 343/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 106 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Стоянови груп“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Роза, област Ямбол, община Тунджа, ул. „Христо Ботев” **, против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 17647/03.10.2016 г., издаден от С.С.Д. на длъжност старши инспектор при ТД на НАП - гр. Бургас, обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК пред директора на ТД на НАП Бургас и потвърден с решение № 170/02.12.2016 г.

Жалбоподателят твърди, че с оспорения АУЗД са установени дължими суми след извършени от органа по приходите корекции относно подадената от „Стоянови груп“ ООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. (лист 70-78 от делото). Излага, че в данъчно-осигурителната сметка от СУП на данъчно задълженото лице към 31.12.2015 г. е установено наличие на задължения, които са в общ размер на 5,36 лв., по видове: задължение за фонд Държавно обществено осигуряване (ДОО) - 3,45 лв.; задължение за здравни осигуровки (ЗО) - 1,39 лв.; задължение за ДЗПО - 0,52 лв. по декларация обр. 6 и въз основа на установеното органът по приходите е извършил корекция на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г., а в резултат на тази корекция е определил задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 6 241,46 лв. и лихви в размер на 322,67 лв., както и лихви по чл. 89 от ЗКПО в размер на 371,12 лв. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдението, че обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, поради неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му. Жалбоподателят поддържа, че относно разликата между понятията „публични задължения“ и „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“ ВАС многократно се е произнасял, че тези понятия не са тъждествени. Твърди, че изводите на органа по приходите за неизпълнено условие на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за 2015 г., поради установено при извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице задължение в размер на 5,36 лв., са в противоречие със съответните разпоредби на ЗКПО и на ДОПК. Поддържа, че задължението в размер на 5,36 лв. не е определено с какъвто и да е акт от посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, нито е изчислено и посочено в декларация на задълженото лице, поради което липсва изпълнително основание за предприемането на принудително изпълнение. Твърди също, че за сумата от 5,36 лв. не е изпращана покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 182, ал. 1 от ДОПК от органа, установил вземането, както и не са започнали процесуални действия по доброволното изпълнение. Поддържа, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен, респективно незаконосъобразни са и установените с него задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2015 г. в размер на 6 241,46 лв. и съответните им лихви, в размер на 322,67 лв., както и лихвите по чл. 89 от ЗКПО в размер на 371,12 лв. Не оспорва фактите по АУЗД. Иска изцяло отмяна на АУЗД. Оспорващият не ангажира доказателства и не оспорва приложените с административната преписка.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П.С.П. *** (пълномощно по лист 4 от делото), поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки в които развива подробно съображенията си за основателност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски и представя списък на разноските.

Ответникът - директорът на ТД на НАП гр. Бургас, чрез представител по пълномощие – гл. юрисконсулт Д.Й.И.-К. (пълномощно по лист 105 от делото), оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че АУЗД е законосъобразен, тъй като не са налице условията за преотстъпване на корпоративен данък. Представя в цялост административната преписка. В хода по същество се позовава на съдебна практика на ВАС и пледира да се отхвърли жалбата, като неоснователна. Представя писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък на разноските.

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представена с административната преписка разписка (лист 19 от делото) се установява, че решение № 170/02. 12. 2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Бургас е връчено на управителя на жалбоподателя на 09. 01. 2017 г., поради което съдът приема, че жалбата депозирана чрез административния орган на 18. 01. 2017г., е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят е надлежна страна - адресат на процесния АУЗД, поради което притежава правен интерес от оспорване на акта, който не е отменен с решението на директора на ТД на НАП гр. Бургас. Жалбата е изготвена в съответствие с изискванията за форма и реквизити и е подадена след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Не са налице отрицателни предпоставки за допустимост на производството. Поради изложеното съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С нарочно определение от 30.03.2017г. (лист 111 от делото), след изслушване становищата на всяка от страните, съдът е приел, че изложените фактически твърдения в АУЗД № 17647/03.10.2016 г., потвърден с решение № 170 от 02. 12. 2016 година на директора на ТД на НАП гр.Бургас, включително и относно декларираните от жалбоподателя суми и по отношение на внесените суми, както и направените от органа математическите изчисления, са верни, безспорни са между страните и не се нуждаят от доказване. Страните са приели без възражение приетите за безспорни факти. Със същото определение съдът е приел, че между страните е спорно дали са били налице условията по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО жалбоподателят да ползва претендираното данъчно облекчение.

Оспореният АУЗД № 17647/03.10.2016 г. е по повод подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 година с вх. № 2800И0027777/21.03.2016г. от „Стоянови груп“ ООД (лист 70-76 от делото). С него органът по приходи е определил корпоративен данък за довнасяне за 2015г. в размер на 6 935,25 лв., от които главница в размер на 6 241,46 лв., лихва по чл. 89 от ЗКПО за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 371,12 лв. и лихва за забава за периода 01.04.2016г.-03.10.2016г. в размер на 322,67 лв.

От доказателствата по административната преписка се установява, че производството е започнало с резолюция за извършване на проверка (РПИ) № 17647/03 10.2016г. (лист 69 от делото), издадена от началник отдел „Услуги за клиента“ в офис „Обслужване“ гр. Ямбол при ТД на НАП гр. Бургас, с която е възложена проверка за установяване на задължение по ГДД по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2015г.

В резултат на извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на дружеството, органът по приходите е установил, че към 31.12.2015г. жалбоподателят има задължения за ДОО в размер на 3,45 лв., за здравни осигуровки в размер на 1,39 лв. и за ДЗПО в размер на 0,52 лв., всички декларирани с декларация обр. 6 за наетите лица за месец 11.2015г. (лист 67 и лист 92 от делото), подадена по електронен път от жалбоподателя, което е видно от съставен протокол с вх. № 280021510864483/22.12.2015г. (лист 66 от делото). Самоизчислените от жалбоподателя осигурителни вноски, посочени в декларацията, са със срок за плащане 28.12.2015г. С оглед така установените задължения органът по приходи е приел, че дружеството не отговаря на общото изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък за 2015г. по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, тъй като има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

На дружеството е изпратено съобщение от 30.08.2016г. (лист 64 от делото), съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК, за отстраняване на несъответствията в подадената от него ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015г. с изх. № 2800И0027777 от 21.03.2016г. Не се спори, че съобщението е връчено на ревизираното лице на 13. 09. 2016г., което се установява и от известието за доставяне (лист 65 от делото).

Поради неподаване на коригираща декларация, органът по приходите, извършващ проверката е приел, че са налице основания за извършване на служебна корекция на декларацията. В тази връзка е издаден обжалваният АУЗД, с който след корекцията за 2015г. е установен корпоративен данък и лихви общо в размер на 11 056,75 лв., от които: корпоративен данък за периода 01.01.2015г.- 31.12.2015г. - 10 346,34 лв., лихви корпоративен данък за периода 01.04.2016г.- 03.10.2016г. в размер на 322,67 лв. и лихви по чл. 89 от ЗКПО за периода 01.01.2015г.- 31.12.2015г. в размер на 387,74 лв. Приел е, че са внесени: корпоративен данък за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. в размер на 4 104,88 лв. и лихви по чл. 89 от ЗКПО за периода 01.04.2016г.-03.10.2016г. в размер на 16,62 лв. Констатирана е разлика за внасяне както следва: корпоративен данък за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. в размер на 6 241,46 лв., лихви корпоративен данък за периода 01.04.2016г. - 03.10.2016г. - 322,67 лв. и лихви по чл. 89 от ЗКПО за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. в размер на 371,12 лв.

Актът за установяване на задължение е обжалван от задълженото лице пред горестоящия в йерархията административен орган - Териториалният директор на ТД на НАП гр.Бургас (лист 20-21 от делото), който със своето решение № 170 от 02.12.2016 г. го е потвърдил изцяло, като е възприел фактическите констатации и правни изводи на органа по приходите.

Решаващият орган е приел, че АУЗД № 17647/03.10.2016 г. е издаден от компетентен орган - орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, определен с РИП № 17647/03.10.2016г., при спазване на процедурата по чл.106 от ДОПК и установяване на несъответствията в подадената от жалбоподателя ГДД за 2015г., след като е бил надлежно поканен да ги отстрани. Приел е, че спорът се свежда до въпроса дали жалбоподателят е изпълнил общото изискване за ползване на данъчно облекчение по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за 2015г. Счел е, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения общо в размер на 5,36 лв., от които за ДОО - 3,45 лв., за ЗО - 1,39 лв. и за ДЗПО - 0,52 лв. Приел е също, че вземанията определени от закона като публични, подлежат на принудително изпълнение. Изложил е съображения, че законовото изискване по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за ползване на данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО, задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, не поставя условие спрямо публичните задължения да е започнала процедура по принудително изпълнение, като е цитирал и трайната съдебна практика: Решение № 15107 от 17.11.2011г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 4331/2011г., Решение № 5569 от 24.04.2014г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 11082/2013г., Решение № 5622 от 11.05.2016г. на ВАС, I отделение, по адм. д. № 7311/2015г., Решение № 7833 от 28.06.2016г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 11429/2015., Решение № 5008 от 26.04.2016г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 7317/2015г., Решение №13375 от 09.12.2015 на ВАС, I отделение по адм. д. № 8423/2015г., Решение №10329 от 07.10.2015г, на ВАС, ІІ отделение по адм. д. № 5031/2015г., Решение №3224 от 22.03.2016г. на ВАС, VIII отделение, по адм. д. № 14628/2015г., и др./.

Решаващият орган е приел също, че задълженията на жалбоподателя за осигурителни вноски са посочени като задължения по фондове, а не лихви за неплатени в законоустановения срок подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като видно от приложените към административната преписка и неразделна част от атакувания административен акт писмени доказателства: извлечения от данъчно-осигурителната сметка на дружеството-жалбоподател и декларация обр. 6 за месец 11.2015г., (лист 66-67 от делото и лист 94-96 от делото) подадена по електронен път от жалбоподателя представляват вземания на НАП за осигурителни вноски - главници. Изложил е и съображения, че наличието на задължения за лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО на осн. чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО и чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, представлява пречка за законосъобразно упражняване на правото на ползване на претендираното в случая данъчно облекчение - преотстъпване на корпоративен данък по реда на ЗКПО. С оглед обстоятелството, че декларация обр. 6 със самоизчислените от дружеството-жалбоподател дължими осигурителни вноски за месец 11.2016г. в размер на: 426,06лв. - за ДОО, 64,15лв. - за ДЗПО и в размер на 172,75 лв. - за ЗО, е подадена на 22.12.2015г., т.е. след внасянето на осигурителните вноски, съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК, то постъпилите на 21.12.2015г. по сметки на ТД на НАП гр. Бургас суми от дружеството са погасили наличните към датата на вноската задължения в данъчно-осигурителната му сметка, като подробно ги е посочил.

Не е спорно също, че дружеството с три платежни нареждания от 21.12.2015г. е внесъл декларираните с декларация обр. 6 от 22.12.2015г. суми, което се установява и от неоспорените писмени доказателства (лист 11-13 от делото).

Установените в административното производство като стойност дължими осигурителни вноски не са спорни между страните, оспорва се единствено приложението на материалния закон, а именно нормата на чл. 167 от ЗКПО и вмененото на жалбоподателя неизпълнение на условията по ал. 1, т.1 на същата разпоредба за конкретния данъчен период, поради което и не е признато данъчното облекчение под формата на преотстъпен корпоративен данък.

Жалбоподателят оспорва изводите на органа по приходите за неизпълнение на условието по чл. 167, ал.1, т.1 от ЗКПО, като намира същите за неправилни, тъй като определените невнесени задължения не са предмет на принудително изпълнение, както изисква нормата на чл. 167 от ЗКПО. Поддържа се, че по отношение на тях не е образувано изпълнително производство и не му е връчвана покана за доброволно изпълнение, респ. не е изтекъл и срокът за доброволно изпълнение.

Ответникът поддържа, че не е необходимо да е образувано изпълнително производство, за да е налице пречка за ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Приел е, че предвид на констатираните задължения към 31.12.2015 година, жалбоподателят не може да се ползва от данъчното облекчение по реда на чл. 189б от ЗКПО.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ДОПК урежда възможност за органа по приходите да издава акт, с който се коригира задължение по декларацията по чл. 105, когато в тази декларация се установят несъответствия, засягащи основата за данъчно облагане или размера на задължението, които не са отстранени по чл. 103 от ДОПК. За да се пристъпи към издаване на такъв акт, следва да са изпълнени кумулативно няколко условия, а именно: 1. да е подадена е декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски; 2. да са установени несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението; 3. лицето да е поканено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК да отстрани несъответствията, но не ги е отстранило или това е направено след 14 - дневния срок.

Законът използва думата „несъответствия“, което се приема за нееднаквост, разлика, а не установяване на нещо изцяло ново. В случая, констатираното от приходната администрация е несъответствие по дължимите публични задължения, които са били предмет на деклариране от данъчно задълженото лице. На база на установените данни за публични задължения общо в размер на 5,36 лв., от които за ДОО - 3,45 лв., за ЗО - 1,39 лв. и за ДЗПО - 0,52 лв., е направен и извод за наличие на задължения по ЗКПО.

Смисълът на производството по чл. 106 от ДОПК е да се коригират данъчната основа или размерът на задълженията, като тази корекция следва да е само в рамките на декларираното. Несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК са такива, установени само по декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Такива могат да са несъответствията между подадената декларация и изискването за попълването й. Такива са и случаите когато приложените от лицето към декларацията документи не обосновават декларираните данни. Изложеното обосновава извод, че единственият способ за установяване на задължения, различни от декларираните, е чрез възлагане на ревизия, което кореспондира и с нормата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК. Т.е. не може с издаване на АУЗ по чл. 106 от ДОПК да се въвежда изцяло нов предмет на облагането, каквото хипотеза в случая не се установява, тъй като данъчно задълженото лице е декларирало задължения с декларация обр. 6 за месец 11.2015г.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на АУЗД при следните мотиви:

Съдът приема, че между страните липсва спор по фактите.

Спорът е изцяло правен и се концентрира върху тълкуването на разпоредбата на чл. 167, ал.1 от ЗКПО и в частност относно това имал ли е право жалбоподателят да ползва данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО или го е ползвал без основание.

Съгласно чл. 166 от ЗКПО (в приложимата редакция изм. с ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. В чл. 167, ал. 1 от ЗКПО са предвидени общи условия за преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31.12 на съответната година, за която е преотстъпен данъка, данъчно задълженото лице да няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Нормата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК постановява, че публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.

Съгласно чл. 209, ал.1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал.2 на същата норма изрично са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които са ревизионен акт, независимо дали е обжалван (т.1), декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски (т.2), както и актовете по чл. 106 и 107 от ДОПК, независимо дали са обжалвани (т.3). В случая безспорно се установи, че „Стоянови груп“ ООД е задължено лице и е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015г., в която е изчислил дължимия от него корпоративен данък за 2015г. Аналогично е подало и декларацията обр. 6 за месец 11.2015г., като е декларирало дължимите осигурителни вноски за м. 11 2015г.

Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК е в глава ХХV „Принудително изпълнение“ и посочва, че принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Нормата на чл. 209, ал. 2 от ДОПК конкретизира, че принудително изпълнение се предприема на някое от изчерпателно посочените основания. В случая подадената от „Стоянови груп“ ООД декларация по обр. 6 за месец 11.2015г. е изпълнително основание, което законодателят изрично е посочил в чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в оспорения АУЗД не е отчетена разликата между „публични задължения“ и „подлежащи на принудителното изпълнение на публични задължения“. Жалбоподателят неправилно тълкува нормата на чл. 167, ал.1, т. 1 от ЗКПО, като се позовава единствено на граматическото тълкуване на този текст от закона според общоупотребимия български език.

Доколкото страните не спорят, че към 31.12.2015 г. дружеството има изискуеми просрочени задължения общо в размер на 5,36 лв., от които за ДОО - 3,45 лв., за ЗО - 1,39 лв. и за ДЗПО - 0,52 лв. (конкретни фактически твърдения изложени в оспорения АУЗД № 17647/03.10.2016 г., потвърден в решение № 170 от 02. 12. 2016 година на директора на ТД на НАП гр.Бургас, които са приети за безспорни с нарочно определение на съда от 30.03.2017г.), определящо за определяне на спорния въпрос е тълкуването на разпоредбата на чл. 167, ал.1, т. 1 от ЗКПО.

Съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя, че подлежащо на принудително изпълнение е само това задължение, спрямо което е образувано изпълнително производство и са приключили процесуалните действия по доброволно изпълнение. Настоящият съдебен състав изцяло възприема съдебната практика на ВАС, която е обективирана в решение № 6044 от 26.05.2015 г., по адм. дело № 11673/2014 г., на ВАС, І отд. В цитираното решение ВАС приема, че характеристиките на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение са в корелация с изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2 от ДОПК и след като то е изискуемо, ликвидно и установено с някой от посочените в цитираната норма актове, то фазата, в която се намира изпълнителният процес е ирелевантна.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите преди да започне принудително изпълнение на установени вземания (без значение дали са само главници или и лихви) е длъжен да изпрати покана до задълженото лице за доброволно изпълнение. В този смисъл съдът изцяло споделя довода на жалбоподателя, че поканата за доброволно изпълнение е условие за започване на принудително изпълнение на задълженията, като и, че е необходимо още преди изпращане на съответната покана, задълженията да бъдат установени по основание и размер, въз основа на някой от посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК актове за установяване на вземането.

Наред с изложеното, между страните не се спори, че на задълженото лице не е изпращана покана за доброволно изпълнение нито на публичните задължения, нито на лихвите на такива просрочени задължения. Не се установи да са били предприети и принудителни действия за събиране на установените с АУЗД задължения, нито за главница, нито за лихви към 31.12.2015г.

Същевременно се установи, а и страните не спорят, че с извършеното плащане на 21.12.2015г. са погасени по силата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК наличните към таза дата други задължения на данъчно-осигуреното лице. Действително на 21.12.2015г. са били внесени сумите, които дружеството е декларирало с декларация обр. 6 за м. 11.2015г., но това плаща е станало преди подаване самата декларация – заведена с дата 22.12.2015г. Следва, че към 31.12.2015 г. дружеството е имало изискуеми просрочени задължения общо в размер на 5,36 лв., от които за ДОО - 3,45 лв., за ЗО - 1,39 лв. и за ДЗПО - 0,52 лв., каквито са били посочени и в декларация обр. 6 за самоизчислените от „Стоянови груп“ ООД дължими осигурителни вноски за месец 11.2015г. Т.е. декларацията обр. 6 за м. 11.2015г. представлява документ, посочен в чл. 209, ал. 2, т. 2 на ДОПК, и е налице основание за отказ да бъде преотстъпен корпоративен данък съгласно чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В този смисъл съдът счита, че след като страните не спорят, че е налице изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК - валидно подадена декларация обр. 6 за наетите лица за месец 11.2015г., а посочените в нея задължения са изискуеми, тъй като са със срок за плащане 28.12.2015г., то следва, че същите подлежат и на принудително изпълнение. Съдът приема, че декларираните от задълженото лице публични вземания са и ликвидни, тъй като са определени по основание, което е приложимата разпоредба от закона, а и по размер, тъй като в декларацията на „Стоянови груп“ ООД е посочен размера на дължимите осигурителни вноски. Следва извод, че задълженията по декларация обр. 6 за наетите лица за месец 11.2015г. са изискуеми и ликвидни към 28.12.2015г. до размера от 5,36 лв., от които за ДОО - 3,45 лв., за ЗО - 1,39 лв. и за ДЗПО - 0,52 лв. Т.е. към 31.12.2015г. е изтекъл срокът за доброволното им плащане от данъчно задълженото лице. Именно по изложените съображения е без правно значение дали по отношение на декларираните от жалбоподателя публични задължения за ревизирания период е било образувано производство за принудителното им изпълнение, респ. дали на жалбоподателя му е била изпращана покана за доброволно изпълнение за публичните задължения. Нормата на чл. 182 от ДОПК (в редакцията обн. ДВ бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) постановява, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в седмодневен срок. Тази законова уредба не означава, че преди изпращане на поканата публичното задължение няма характеристиката „подлежащо“ на принудително изпълнение. Обратно, от логичното тълкуване на цитираната норма следва, че поканата по чл. 182 от ДОПК се изпраща само за неплатените доброволно и в срок публични вземания, които именно поради непогасяването им доброволно и в законоустановения срок са „подлежащи на принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Установяването на данъците е уредено в глава ХIV на ДОПК и е уредено като предварително установяване, (с декларация - раздел I) и последващо установяване (с ревизионен акт - раздел II). От своя страна предварителното установяване с декларация е също два вида - декларация, по която задължените лица сами изчисляват основата и дължимия данък (чл. 105 от ДОПК) и декларация, подадена от задълженото лице. Декларацията обр. 6 за наетите лица за месец 11.2015г. има характер на извънсъдебно признание на посочените в нея релевантни обстоятелства - изчислени от декларатора задължения за осигурителни вноски. Доколкото с определението си от 30.03.2017г. съдът е приел изрично, че не е спорно между страните наличието на публични изискуеми задължения на жалбоподателя към 31.12.2015 г., които са общо в размер на 5,36 лв., от които за ДОО - 3,45 лв., за ЗО - 1,39 лв. и за ДЗПО - 0,52 лв., то е налице и съдебно признание на неизгоден за жалбоподателя факт, който съдът приема за доказан по делото.

Съдът не споделя доводите на представителя на жалбоподателя, доразвити в писмените бележки, тъй като цитираната съдебна практика не намира приложение по настоящия казус, който има различна фактическа обстановка (в настоящото производство е безспорно установено наличие на публични задължения на данъчно задълженото лице към 31.12.2015 година, които съдът прие, че са подлежащи на принудително изпълнение). Отделно от изложеното цитираната съдебна практика не попада в хипотезата на чл. 130, ал.1 от Закона за съдебната власт, респ. не са задължителна практика за настоящия съдебен състав (ал. 2).

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като изцяло са извършени плащанията на сумите по декларацията обр. 6 за месец 11.2015г., то неправилно е тълкуван термина на чл. 167 от ЗКПО „подлежащи на принудително изпълнение“. Съдът прие, че с извършените от „Стоянови груп“ ООД плащания не са погасени всички декларирани задължения, тъй като тази декларация е подадена след внасянето на декларираните с нея осигурителните вноски, като органа по приходите правилно и законосъобразно, след като е приложил разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК, е приел останали дължими публични изискуеми задължения на жалбоподателя към 31.12.2015 г. в размер на 5,36 лв., от които за ДОО - 3,45 лв., за ЗО - 1,39 лв. и за ДЗПО - 0,52 лв., които са „подлежащи“ на принудително изпълнение публични вземания по смисъла на цитираната норма. А дали ще се стигне до реалното им принудително изпълнение е без правно значение за настоящото производство, тъй като в чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за преотстъпването на корпоративния данък е поставено условието лицето да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Т.е. законодателят не е въвел като условие започването на принудителното изпълнение за събирането на публичните задължения, а само възможността да се стигне до такова принудително изпълнение.

Съдът не следва да обсъжда дали са изпълнени предпоставките на чл. 189б от ЗКПО, тъй като се установи, че е била налице пречка, визирана в чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. При положение, че незаконосъобразно жалбоподателят е преотстъпил корпоративен данък за 2015 година в подадената от него ГДД по чл. 92 от ЗКПО, то такова обсъждане не се дължи, поради което е неотносимо наличието или не на нарушение по чл. 189б от ЗКПО. Такова нарушение би било релевантно само ако законовите предпоставки за преотстъпването са били изпълнени от задълженото лице и едва тогава следва да се обсъжда дали евентуално е допуснато нарушение при прилагането на чл. 189б от ЗКПО (в този смисъл е и съдебната практика приета с решение № 7833 от 28.06.2016 г. по адм. д. № 11429/2015 г. на ВАС, I отд.).

С оглед на изложеното, съдът формира извод, че оспореният АУЗД е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

 

По разноските.

Разноски следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено на основание чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът осъжда жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 676.76 лева - разноски по делото.

При този изход от спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1, предл. последно от ДОПК, Административен съд Бургас, двадесет и първи състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стоянови груп“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Роза, област Ямбол, община Тунджа, ул. „Христо Ботев” **, против акт за установяване на задължение по декларация № 17647/03. 10. 2016 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 170/02. 12. 2016 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Бургас, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Стоянови груп“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Роза, област Ямбол, община Тунджа, ул. „Христо Ботев” **, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Бургас, адрес гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, сумата от 676.76 (шестстотин седемдесет и шест лева седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски по административно дело № 343 по описа за 2017 г. на Административен съд Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването на страните.

 

СЪДИЯ: