Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                480                17 март  2016  година         град  Бургас

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Х.

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Чавдар Димитров

                                                                       2. Ванина  Колева

Секретар В.П.

Прокурор Георги Дуков

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                               

касационно административно дело номер 343 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Бургас, против решение № 57/18.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5509/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 801/16.10.2015 година на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 206 от Закона за горите /ЗГ/ на С.Х.И. е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 270 от ЗГ.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди,  че решението на Районен съд – Бургас е необосновано, за което излага подробни съображения.

Ответникът – С.Х.И., редовно уведомен, се явява лично и оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба, а решението на Районен съд –Бургас, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с решение № 57/18.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5509/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, е отменил наказателно постановление № 801/16.10.2015 година на Директора на РДГ- Бургас, с което за нарушение на чл. 206 от Закона за горите /ЗГ/ на С.Х.И. е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 270 от ЗГ.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. На следващо място съдебният състав е констатирал, че е налице несъвпадение във фактическото описание на нарушението, дадено в акта и в наказателното постановление. Съдът е приел, че в случая са налице две деяние, всяко от които представлява отделно административно нарушение, а е наложено само едно административно наказание.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

Глобата е наложена на С.Х.И. за това, че на 15.07.2015 г. на територията на ТП „ДГС Бургас“, с. Маринка, извършва търговска дейност, от обект за търговия на дървесина ГАЗ 53 с рег. № А9650 КР, без да притежава дневник за постъпила и експедирана дървесина и без производствена марка. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 030427/15.07.2015 г., въз основа на който е издадено, оспореното пред районния съд, наказателно постановление.

Административнонаказателната отговорност на С.И. е ангажирана за нарушение по чл. 206 от ЗГ, съгласно която разпоредба „Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник да постъпилата, преработената и експедираната дървесина, да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина”. В случая, деянието е описано в АУАН и в НП като извършено в обект ГАЗ 53 и изразяващо се в това, че С.И. не притежава дневник за постъпилата, преработената и експедирана дървесина. По делото не се събраха доказателства, че лицето е собственик или ползвател на обекта ГАЗ 53. Видно от свидетелските показания на лицето товарния автомобил е собственост на друго лице – син на С.И.. В административнонаказателната преписка обаче липсват данни за това кой е собственик на обекта, от който се експедира дървесина, или неговия ползвател. След като чл. 206 от ЗГ вменява задължение за водене на дневник само на собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва  или се експедира дървесина, следва, че само лица, притежаващи такова качество, могат да бъдат наказвани на основание чл.270 от ЗГ за неизпълнение на въпросното задължение. В АУАН и НП административно наказващия орган не е посочил в какво качество е наказан С.И. – като собственик или като ползвател. За да се извърши съдебната проверка, а и за да е законосъобразно наказателното постановление, респ. да е ясно на нарушителя какво нарушение му се вменява, с оглед незасягане на правото му на защита, следва да е налице индивидуализация на конкретното нарушение. В случая, допуснатото от органа нарушение на процесуалните правила по отношение на описанието на нарушението се явява съществено и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като е засегнато правото на защита на наказаното лице.

Настоящия касационен състав намира, че правилно е отбелязал в мотивите на решението си РС Бургас, че от описателната част на НП се установява, че са вменени две нарушения – непредставяне на изискуемия по чл. 206 от ЗГ дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина и непредставяне на производствена марка. При това положение, за администартивнонаказващия орган (АНОвъзниква задължението да съобрази своя санкционен акт с императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, (съобразно която ако с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях), като за всяко от извършените нарушения наложи отделни наказания. Видно от НП, И. е санкциониран за това, че експедира дървен материал от товарен автомобил ГАЗ и не представя дневник за постъпила, преработена и експидирана дървесина и производствена мярка, като е наложено наказание „глоба” – 500 лева, т.е. в противоречие с правилото на цитирания чл. 18 от ЗАНН, АНО е наложил едно общо наказание за констатираните извършени две нарушения. В този смисъл правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че НП е постановено в нарушение на материалния закон, както и че в АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в засягане правото на защита на санкционираното лице, тъй като в конкретния случай е налице несъответствие между установените факти и приложения закон, като така допуснатото нарушение е съществено и разкрива липсата на съответствие на НП с изискването за форма по чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, и същевременно сочи на липса на ясни мотиви, противоречащи на възведената една-единствена правна квалификация. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/18.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5509/2015г. по описа на Районен съд – Бургас.

 Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.