Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     649                                 04.04.2018 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Биляна Чакърова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 342 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от В.Т.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 4/03.01.2018 г., постановено по АНД № 489/2017 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В нея се сочи, че районният съд е разгледал делото повърхностно, незадълбочено и едностранно е кредитирал като доказателства единствено тези, представени от наказващия орган. Твърди се, че съдът не е съобразил „доказателствата по представените по делото писмени бележки“. Наведени са доводи за несъставомерност на деянието, като се сочи, че отговорността на касатора е ангажирана за допустителство, а в нормата на чл. 178а, ал.10 от ЗДвП не е предвидена такава форма на изпълнителното деяние. Наред с това сочи, че нормата изисква в условията на кумулативност наличието на две предпоставки, а именно: да са извършени нарушения както на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства, така и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, а в случая липсват констатации за наличие на втората от тези предпоставки- извършено нарушение на изискванията за водене на документацията. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, Айтоският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 22-0000314 от 21.09.2017 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Бургас, с което на основание чл. 178а, ал.10 от Закона за движение по пътищата е наложена на касатора В.Т.В. глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 43, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № В-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, вр. чл. 30, ал.1, т.1 от същата наредба, за това, че на 26.05.2017 г. в 10.05 часа в гр. Айтос, промишлена зона, в качеството на председател на комисията за извършване на периодичен технически преглед е допуснал извършване на периодичен преглед за техническа изправност на ППС марка „Опел“ с рег. № А ***АТ, без да е представено за същото СРМПС част ІІ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и е съставомерно. Намерил е за неоснователни доводите за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, настоящият касационен състав не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и посочените в жалбата касационни основания. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл.14 и чл.107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна. Мотивите на решението разкриват пълен и прецизен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, в т.ч. свидетелските показания, анализирал ги е и обосновано е посочил защо ги кредитира. Приетата от съда фактическа обстановка е била установена по несъмнен начин от непротиворечивите показания на свидетелите К. и Д. и от писмените доказателства по делото, поради което доводите на касатора, че съдържанието на приобщените доказателствени източници налага други фактически изводи, се явяват неоснователни.

Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че на 26.05.2017 г. в пункт за ПТП на „Крисойл 1“ ЕООД е бил извършен преглед за техническа изправност на МПС- лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А ***АТ, собственост на Н.Д.Г.. Прегледът бил извършен от комисия с председател В.Т.В. и член Д.К.Д.. За резултатите от него бил съставен протокол № 13400005 от 26.05.2017 г. със заключение, че ППС се допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване. На 03.08.2017 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ постъпил сигнал от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, съдържащ данни, че прегледът е извършен по отношение на лек автомобил, който е спрян от движение от пътна полиция за констатирано нарушение по ЗДвП и автомобилът е представен за преглед без СРМПС част II № 003366247, тъй като същото е отнето. От представената административнонаказателна преписка съдът е установил, че СРМПС е отнето със съставен на 28.12.2013 г. АУАН № 5163, въз основа на който е издадено НП № 13-0769-005284 от 05.03.2014 г. на началник група към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, връчено на собственика на лекия автомобил на 29.03.2017 г. Констатирал е също, че със ЗППАМ № 5163 от 28.12.2013 г. МПС е спряно от движение за срок от 30 дни, но няма данни тази заповед да е връчена на собственика и да е влязла в сила.

При тези данни настоящият касационен състав приема, че жалбата е неоснователна. По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че касаторът притежава качеството председател на комисията, извършила периодичен преглед на лекия автомобил. В нормата на чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е регламентирано задължение на председателя на комисията да следи при извършването на периодичните прегледи за качественото и пълнообемно провеждане на същите и да не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в същата наредба. Такива изисквания са установени в чл. 30, ал. 1 от Наредбата, като в т. 1 изрично е посочено, че при периодичния преглед на ППС се представя свидетелство за регистрация- части I и II в оригинал (нормата допуска да бъде представено и копие на част I на свидетелството за регистрация, което трябва да е ясно и четливо). Неизпълнението на това изискване съставлява нарушение по чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. В случая по делото е установено, че при извършване на техническия преглед не е било представено СРМПС част II с № 003366247 (към този момент собственикът на автомобила не е разполагал с този документ, поради отнемането му от органите на МВР със съставения АУАН № 5163 от 28.12.2013 г.). Въпреки това, извършването на периодичен преглед е било допуснато от касатора, който в качеството си на председател на комисията е бил длъжен да следи за изпълнение на горните изисквания. Ето защо съдът приема, че е осъществен съставът на административното нарушение, за което касаторът е санкциониран.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за несъставомерност на деянието. В качеството си на председател на комисията последният е бил длъжен да осъществява контрол при провеждане на техническия преглед и не е изпълнил това задължение, като е допуснал да бъде извършен прегледът, въпреки констатираното неизпълнение на изискванията. Именно такава е и предвидената в приложимия нормативен акт форма на изпълнителното деяние- нормата на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП е бланкетна и съставът на нарушението е попълнен с разпоредбата на чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., с която е предвидено задължение за председателя на комисията да не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията. Неоснователно е и възражението за отсъствие на кумулативно изискуеми предпоставки. За съставомерността на деянието е достатъчно от обективна страна да се установи нарушение на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства, а съюзът „и“ е използван в нормата за отграничаване на лимитативно изброените самостоятелни основания за налагане на административното наказание и не сочи кумулативна изискуемост на същите.

Съдът намира за неоснователни също доводите на касатора за допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение, изразено в допусната неяснота при словесното описание на административното нарушение. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, нарушението е описано с всички съставомерни признаци и е посочена правната му квалификация. В акта и в наказателното постановление се съдържа подробно изложение на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, с което правото на защита на наказаното лице е осигурено.

Доводите за липса на разпоредба в ЗДвП, която да изключва приложението на чл. 147, ал.1 от ЗДвП по отношение на спрените от движение автомобили, са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани, доколкото към датата на деянието заповедта за прилагане на ПАМ- спиране от движение на лекия автомобил не е влязла в сила- от данните по делото е видно, че към този момент тя все още не е връчена на адресата.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/03.01.2018 г., постановено по АНД № 489/2017 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                      

2.